Държавен герб на независимото Царство България



Всъщност действителната дата за отбелязване на този велик ден от нашата история е 5 октомври, но за причината да не се спазват действителните дати, можем само да гадаем...
Както и да е, но години наред националния нихилизъм се бе превърнал в държавна политика.
В учебниците и книгите с историческа тематика управляващата БКП се опитваше да ни внуши, че истинската история на българския народ започва след 9 септември 1944 г. За съвсем незначителни събития( обири, палежи, убийства и др.), но свързани с БРСДП/т.с./, по-късно БКП, се изписваха купища страници, строяха се паметници и се лепяха паметни плочи. Същевременно събития, които действително имаха общонационално значение оставаха на заден план, тъй като бяха дело на българската буржоазия.

Думата е за онези значими събития, които трябваше да възпитават народа ни в дух на патриотизъм, но вместо това умишленно се пропускаха или се казваха с половин уста. Факт е, че докато общо взето всеки българин знае кога се е освободила България от турско робство, то мнозина и до днес не знаят друго не по-малко важно събитие от нашата история, а именно обявяването на нейната независимост.
Учебниците по история ни внушаваха, че този акт бил от полза за цар Фердинанд и едрата буржоазия, тъй като укрепил техния авторитет в лицето на народа, т.е. от позицията на класово-партийния подход това е нещо отрицателно. Така вместо да  получи полагаемото място в календара на българските празници, актът на цар Фердинанд от 22.9/5.10.1908 г. се представяше едва ли не като реакционен.

Всъщност какво е измерението на това събитие в националната ни история?
Според Берлинския договор България оставаше под сюзеринитета на турския султан, т.е. той де юре бе неин владетел. Българското княжество трябваше да плаща тежък годишен данък на Турция. Оставаше в сила капитулационния режим, който западните сили бяха наложили на Османската империя и който важеше и за България.
Обявяването на независимостта, обаче, не беше проста работа. Необходимо беше да се улучи онзи политически момент, в който международната обстановка беше най-благоприятна. Това се изискваше, за да може промяната в статута на България да се извърши колкото се може по-безболезненно. Решаващо беше независимостта на България да бъде санкционирана от Великите сили. Само по такъв начин щеше да се гарантира успехът на делото от обявяването на независимостта.

За чест, нашата дипломация се справи блестящо.
По това време международната обстановка беше изключително благоприятна. В Турция бе извършена Младотурска революция( през юли 1908 г.). Великите сили от своя страна имаха, имаха непреодолими противоречия помежду си. Така към тях бе прибавено още едно.
Успехът, на който разчиташе българската дипломация обаче, не бе поставян и под най-малко съмнение. Българските политически мъже имаха необходимото самочувствие, за да могат твърдо да отстояват интересите на националната кауза. България беше първостепенна балканска сила, която Великите сили не можеха да пренебрегват.
В икономическия живот страната изживяваше небивал подем и на този факт още по-остро се проявяваше несъстоятелността на ограниченията, наложени от Берлинския договор.

Обявяването на независимостта не можеше да се отлага и по още една причина. По това време ръководителите на България си даваха ясна сметка, че светът се готви за война. Бяха се оформили два непримирими военно-политически съюза: от една страна Англия, Франция и Русия, и от друга страна Германия и Австрия. Положението на Балканите беше изключително деликатно, предвид нерешените национални проблеми. Илинденско-Преображенското въстание, макар и неуспяло, явно показа, че Турция няма да може да задържи европейските си владения. И Сърбия, и Гърция, и Русия, и България, търсеха териториално разширение, къде основателно, къде не, за сметка на Турция. Но номинално и България принадлежеше към територията на османската империя, тъй като беше неин васал.

Ето защо обявяването на независимостта не търпеше отлагане. България трябваше да стъпи на равна нога с останалите балкански държави, за да може успешно да отстоява интересите  на своите сънародници, останали зад чертите на държавните и граници. В противен случай можем само да гадаем какви биха били последиците за нас като държава, но повече от сигурно е, че те щяха да носят отрицателен знак.


Цар Фердинанд и царица Елеонора на Царевец при обявяване на Независимостта.


   (по материали от ЦВ, бр.5, 1993 г.)
Найден Даскалов - историк

заради този велик исторически акт, цар Фердинанд трябва да се почита като един от големите ни български държавници и политици, независимо от противоречията, които поражда неговата личност.

Да не езаради календара. Щото и ВОСР се води Октомврийска ( не бъркайте с "Октоберфест"!Това е за бира и вурстчета). Та Руската революция е на 25.10.1917, но по новия стил се пада 07.11.

Сегашниият ни герб копира този от преди 9-ти, обаче ... можеха да сменат щита. Защо да го сменят ли? Ето защо!

http://www.charlemagne.org/1493-coa.jpg
Щит с тази форма имат господаите ( и независимите държави), а васалите - такива ( http://www.fleurdelis.com/graphics/elegant.gif ).


Сами си направете извода що за недоглеждане е да имаме в герба си такъв щит.

Ето какво е било някога. В хрониките на Костенецкия събор от 1414–1418 г. присъства герба на „императора на България” (три лъва върху златен щит и над тях царска корона)
http://image.nauka.bg/history/bg/clip_image002.jpg

А този е прерисуван от арабски пътешественик няколко десетилетия по-рано от щитовете на стражата на цар Иван Шишман. Сиреч - същият. Има сведения, че е ползван още от Калоян.
http://image.nauka.bg/history/bg/clip_image004.gif

И ако ви прилича на английският герб ( http://alexanderherzdorf.blog.bg/photos/121539/original/Royal%20Arms%20of%20England%20(1198-1340)_svg.png ), то ... НЕ Е случайно!
И ако "L'union fait la force" (на френски) "Обединението прави силата" - девиз на Белгия, напомня на нещо родно, то ... НЕ Е случайно. За връзката на белгите, фир Болг и ние, вече доста е писано и в този блог.
И ако "бурбонската лилия" ( http://www.thomassabocharms-australia.com/media/catalog/product/cache/1/image/9df78eab33525d08d6e5fb8d27136e95/t/h/thomas-charms-377.jpg ) напомня хералдичния знак на Дуло - трилистната палмета ( http://bgnauka.com/forum/uploads/monthly_02_2008/post-2917-1203179001_thumb.jpg ), то НЕ Е случайно!

За датата - то не само за такива празници ами и за църковните...,затова за някои по-големи направиха неподвижни дати т.е. действителните.Заради разликите между юлианския и грегорианския календар.Едва ли е от недоглеждане или небрежност.Ако беше така защо не сбъркаха октомврийската революция както сте забелязали и я празнуват на 7 ноември?!
Асеневците налагат герба с трите лъва,аз го имам в оригинал ,но до нас е достигнал в графична форма,сложих го този,че е по представителен.След вълка ,точно лъва става главен тотем и държавен символ на българите,среща се дори на север от по-късни времена.Отначало го наричали - Улуг Мак - Голям вълк.Европейците освен символи са взели и други много по-същественни неща, но и те почти всички са в кюпа на ЕС а какво ще излезе в крайна сметка и от този експеримент пак времето ще покаже.Лично аз се надявам да не изкара чак 75 години като Съветския съюз а доста по-малко.

Промитите ни мозъци трудно го разбират, но е голям късмет за България, че сме го имали за цар. Той утвърждава модерната епоха и независимо от изостаналостта в която започва "на гола поляна" да се гради новата държава- тя съперничи по темпове на развитие на Европа- защото в началото на миналия век е с най висок темп на развитие.Той прави България модерна държава: Ако Европа се електрифицира- България- също, Там гледат филми- у нас също има прожекции; там се возят на автомобили- у нас - също, че и на самолети. Наши летци и конструктори ... Фердинанд кара кола, лети със самолет. Още факти: 25 юни 1887г слага началото на царуването на Кобургите.Великото народно събрание приема за монарх Фердинанд, дядото на Симеон, бивш министър председател. Държа за официалната статистика, сочеща:Фердинанд, Борис, Симеон оставят с трайни следи държавата ни за света Фердинанд завършва процеса на дипломатическата борба, преодоляване Берлинския договор. България получава независимост. Князът става цар. Какво става с една новосформирана държава, която има нужда от всякаква помощ?

Начало на 20век. По темпове на икономическо развитие страната чуди Европа. Привлича чужди капитали, отваря банки, строи предприятия, шосеини и релсови пътища внася машини .Страната се преобразява. През 1887 г България има 36 предприятия в 1911 те са 345, почти 10 пъти по вече. а монтираните машини 130 пъти. Построени са шосейни пътища 8945 км и релсови 1931 км. През 1886г има 34 акцион.дружесва с 21млн. Лв. през 1911 те са 172 с капитал 136млн. Прз 1892 г е организирано първо изложение, дало началото на пловдивския панаир. През 1894 г е приет закона за насърчаване местна индустрия

Ако сравним животинската и човешка сила с които това е направено с това, което правим днес, ще разберем, защо народът ни се слави, като трудолюбив, а царят, като мъдър. Но не е могъл, нито му е било работа, да предотврати патриините борби за власт, изродени до положение, на убийства( Стамболов) Още много факти има, заради които този човек трябва да има паметник, много по голям от този, дето го бяха направили на карикатура...
Да оставим комунистите. Но, преди 10 години в книга "Лъжата", в която са отделени много страници очертаващи Фердинанд, като натрапник в държавата ни ще цитирам един от срамните текстове:

„… Мнархията всъшност,във вида на Трето Българско царство, е по същество присадена. А още по тягостен за нащионалното ни самочувствие факт е, че гросфатерът на Симеон II е бил по същество назначен на вакантната длъжност Княз на България. С основание би могло да се каже,че както внукът е гост премиер на страната, така дядо му Фердинанд е гост царят изпратен тук на заплата.”

Нищо ново.Такава теза повтарят комунистите от 1891 г насам и технипотомци в парламента днес.Сини или червени. Медиите нямат друг избор. Ще е чест идването на Фердинанд за всеки, който иска искрено приобщаването ни към Еропа. Виждайки в лицето му първия от преди 120 години предвестник на европеизирането.Той е истинското начало на една напредничава и самостоятелна държава.

Доказателстата са налице. Не са казани на народа ни. Време младите да го научат. Да не сипем глави с пепел, а да се гордеем с царете от Трето Българско царство. Ако сега сме република, не трябва да отричаме онова време, когато сме били монархия. Да видим позитивното, осигурило прогрес на държавата. Написаното .Автора сам е предопределил да се приема ту за лъжа, ту за истина. Прочетете титула! Лъ жа т а : Има две значения. Едното е признание всичко (или по избор от всичкото), да се чете лъжа, да се разбира истина. Прилича ви на това, как Пилат Понтииски измива ръце.Той няма друг избор. Това са рисковете на професията. Ако си отговори на въпроса Тошко Тошев, ( оказа се дребно човече- акъл море- глава шамандура, която не можа да оцени каво е дал този титан за България, Точно обратното, на това, което правят днес медиите, гонейки печалби- манипулират вътре, сриват авторитета на България- навън. Страх, че казването на истината значи сриване на изданието, хляба на подчинените, на германските му господари и все в този ред лоши неща..." Това е заблудата, на човечета, които не могат да излязат от личния си интерес и... виждат в лицето на царя само, че е вземал заплата... а не какво е направил. Парите му пречат да мисли и така са доведени 99% от хората от такива "авторитети" да нямат вярната представа за Фердинанд и неговото време
Аз лично се срамувам, че има книга с такъв текст, на главен редактор на в-к "Труд" бивш- няма вечни редактори. Но се надявам, да се направи правилната българска история и да намери място този достоен и заслужил цар. Да се изпълни последното му желание- гробът му да е в България...