Вярно ли е, че евреите са…

Е, не всичките.

Стар виц

В светлината на измисления изсраелско-турски конфликт гледам, че глава надига едно старо явление. Ще припомня.

След 10 ноември 1989 година се появи доста странна категория антикомунисти. Те не водеха идейна борба срещу марксизма и неговите производни. Вероятно защото не познаваха други идеологии, освен маркистката. Същите тиквеници обаче яростно се опълчваха срещу всички, срещу абсолютно всички членове на БКП. Освен ако не са едновременно и членове на техните семейства. Като партийната секретарка, нещо като жена на Мангала Костов. Някои стигаха до там, че говореха от телевизионния екран как ако третият братовчед на втората ти жена е бил член на БКП, то ти си изрод и свръхпрестъпник, който незабавно трябва да бъде обесен. Поне такива идиотизми говореше Георги Жеков по телевизия СКАТ. С благословията на Валери Симеонов, създателя на ПП „Атака”.

Нямаше и няма по-големи съюзници на комунистическата партия от тях.

После същата философия почна да се изповядва от разни патриотари. Турците изклани, циганите на сапун и така нататък. Като турци биваха определяни и кюрдите, и асирийците, дори българо-мохамеданите, ама да не изпадаме в подробности. Нямаше и няма по-големи съюзници на пантюркизма от тях. Нямаше и няма по-усърди слуги на плана „Баязид” от тези пишман-националисти, които дори не знаят какво е това национализъм.

Сега същата тактика се провежда от разни антисемити. Семитите значи са сган, тор и трябва да минат през пещите на Аушвиц и Освиенцим, за да се пречистят. Ама потомците на Шумер, Акад и Хети също са семити – голяма работа. В пещите и тях. Иранците също. Ама иранците дори не са араби, а перси – няма значение. Нали са мюсюлмани.

Ей, писна ми от кретени! Да, евреите са кофти хора. Ама не всичките. Евреите са кофти хора, защото се покланят на кофти божество и му служат. А кофтито божество ги принуждава да вършат кофти работи. Затова са кофти. Иначе и те са хора като теб, като мен, като всички нормални хора, които срещаме всеки ден. Примери много, ама днес нещо се сетих за един.

Да видим какво пише в Уикипедията за него:

„Игал Амир (иврит: יגאל עמיר) е израелски студент, екстремист, убиец на израелския министър-председател Ицхак Рабин.

Роден в Херцлия, Израел, през 1970 г. Произхожда от семейство на йеменски религиозни евреи. Като ученик посещава ултра-ортодоксални еврейски училища. Служи в бригадата Голани, където отбива своята военна повинност. Като студент по право взема участие в демонстрации срещу Споразумението от Осло. Тълкува последните споразумения като опасност за съществуването на еврейската държава. Всичко това го подтиква, в съучастие с приятеля му Дрор Адани и брат му Хагаи да подготви атентат срещу Ицхак Рабин. През 1995 г. Амир прави два неуспешни опита за убийството на министър-председателя.

На 4 ноември 1995 г. Амир успява да причака и застреля Рабин на паркинг в близост до площад в Тел Авив, където малко по-рано се е провела демонстрация за защита на мирния процес между палестинци и израелци. За покушението е използван полуавтоматичен пистолет Beretta 84F, със сериен номер D98231Y. Амир е заловен още на местопрестъплението. Получава доживотна присъда.”

Значи лошият Амир убива лошия Рабин. А дали Ицхак рабин не е заслужавал да бъде убит? И дали Игал Амир наистина е толкова лош? Знайте, че сянката на Игал преследва ционистите и ги плаши много по-силно от всичките истерични закани на „антисемитите”.

Войната е преди всичко идейна. Злото идва не от Ицхак, от Давид, от Шимон, от Сер Гей, от мангал или от Бойко. Злото идва от злата доктрина, на която те служат. Значи войната трябва да се води балансирано. Да, срещу типове като Джордж Сорос, Давид Рокфелер, Шимон Сакскобурггота, Сер Гей, Ахмед Доган или Бойко Борисов ние трябва да сме безпощадни. Така, както и те са безпощадни към нас, към близките ни, към децата и внуците ни.  Същевременно нито за миг не бива да изпускаме от вниманието откъде идва истинското, основното Зло. На второ място винаги и във всичко сме длъжни да помним, че дори в стана на злодеите има свестни и честни хора. Да, те служат на злодеи. Да, понякога те самите извършват злодеяния. Но това не значи, че в един прекрасен миг няма да се осъзнаят и да креснат: „Стига!!!”. Както го направи Игал Амир.

По време на нашите национално-освободителни борби се е случвало турци да помагат на български революционери. Случвало се е дори циганин да помогне на българин, макар такива случаи да са твърде редки. Все пак ги има. Случва се и ще се случва евреи да се опълчат срещу ционизма, този унищожител на човешки същества и на цели народи. Нещо повече. В решителната битка срещу мадам и нейното зло воинство е съдено именно евреин да изиграе една от главните роли. И с негова помощ Злото да бъде сразено за вечни времена.

Така, че нека да помним – да, евреите са… Но не всичките.