Коци и Зоя в щастливите години от своя живот. Доколкото при несекващия терор можеха да бъдат щастливи. но поне бяха заедно.
Родните ни домекради много обичат да обясняват какви големи антикомунисти са. Всъщност е точно обратното. Дори комунистите поне в последните години на „разбития социализъм” не смееха да постъпват толкова гадно, толкова отвратително с доказаните антикомунисти. Дори комунистите се опитваха поне да имитират някаква законност. Демократите и това не се опитват. Особено сега, при управлението на милиционера Бойко Борисов, демократите съвсем я подкараха през просото.
Предлагам на вашето внимание един автентичен документ. Питането е ръкописно, поради което го напечатах, за да се чете по-лесно. Нищо друго не съм променял. Четете и съдете сами.
  До Кмета
На Община Монтана
Златко Живков
ПИТАНЕ
От Зоя Андреева Рангелова
Ул. „Иван Хаджийски” № 7, Монтана
Г-н Кмете, Аз добре зная, че при Вас, зад Вас и около вас има хора, но това за мен няма значение, защото целият умишлен тормоз спрямо мен е с Вашия подпис и от ваше име. А за да ме довършите, Вие ползвате ръцете на покровителстваната от Вас циганка Елка. Подстрекавате я и я закриляте, тя да ме краде, да ми чупи вещи, да ме залива с киселина, да ме трови, да ме обижда, да ме плюе, да ме удря, да ми замеря прозореца, да ме обгазява – стремейки се да ме запали… Изглежда това е Вашата голяма цел – мен да ме няма. Така че вашата циганка Ви върши идеалната работа.
От всичко казано по-горе, а и като прибавя другите своеволия от Ваша страна като спиране на питейната ми вода с оправданието, че тръбата била замръзнала и то когато си пожелаете виждам, че не желаете да поправите стореното. Не желаете да отговорите на въпроса защо тръбите замръзват само при мен. По всичко личи, че Вие се стремите да ме убиете. Питам Ви защо ме осъждате на смърт?
Ще спрете ли издевателствата над мен? За мен ще бъде Божие чудо, ако това се случи, но Вие едва ли се страхувате от Бога. Само че от Неговото възмездие никой носега не е избягал. 6 юли 2010 година
гр. Монтана
Следва саморъчен подпис *** Отчаяно писмо на една отчаяна жена. Вдовица на един герой и мъченик, самата тя мъченица. Видях с очите си нанесените поражения и смея да твърдя, че Зоя даже смекчава нещата. Преди няколко дни циганката я бе ударила с голям камък. По моя преценка камъкът тежеше около килограм. Тоест ако ударът е бил в главата, Зоя сега щеше да е мъртва. Ако е бил по гръбнака, сега да е пълен инвалид. И какво мислите, че последвало? Ами нищо. Поредното предупреждение в полицията, след което циганката продължава поредните си издевателства над беззащитната жена.
Общинската къщичка, в която днес живее Зоя е била обитавана от нея и от нейния съпруг Коци Иванов. След смъртта на Коци общинските власти настаняват в приземния етаж гореспоменатата циганка с поръчението тя да тормози Зоя по всякакъв начин. И както личи, с обещанието да остане ненаказана. Ние, приятелите и съратниците на Коци не сме в състояние да помогнем. Единственото, което поне аз мога да направя, е да алармирам обществото за трагедията на Зоя Рангелова. Доколкото в България е останало нещо като общество, разбира се. И доколкото някой се интересува.
И все пак, аз също като Зоя вярвам, че Бог има, и че в крайна сметка Той ще въздаде по справедливост и според заслуженото.
 

Защо не с еобадиш в Господари на ефира или Споделено с Камелия и да направят предаване за теб, ако са истина писанията ти.

Документът е съвсем автентичен. Мога да го сканирам и да го пусна. А предаване с мен няма да има и няма как да има. Съществува издадена от НСС и продължена от ДАНС забрана такива като мен да се появяват в медиите. И ще е така, докато ни управляват старите кадри на БКП и техните наследници. Най-жалкото е, че това състояние на нещата е покровителствано от Запада. Тоест разлика между комунисти и демократи на практика не съществува.