Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2010 17:13 - ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕРВАНЕТО-7
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 5834 Коментари: 2 Гласове:
3



image
С тази карикатура искам да покажа нагледна какво целя. Днес някой ми написа това: "Писна ми от теб, Елтимире. Пак ще пратя група да ви подпали, но тоя път живи няма да ви оставим. Цялото семейство ще умрете, защото ти, един гой дръзна да ми се противопоставиш. Ясно ли ти е сега на кого си се противопоставил? "
Целя да закова езиците на клеветниците и провокаторите. Но тъй като в нашата бивша България правосъдие няма, предпочитам да го направя по своя си метод. Като извадя на бял свят множество факти и доказателства. Някой нещо да ми възрази?
image
Това е откъс от присъдата ми. Учудвам се как старата агентура повтаря едни и същи обвинения срещу мен вече цели 32 години. Че съм бил съден за криминални престъпления и какво ли още не все в тоя род. Защото ако реално признаят за какво са ме съдили, ще излезе, че престъпниците са именно те, а не аз.
Сега ще копирам тук един откъси от един документ. Някой си Димитър Радев питаше защо ми е засекретено досието. Може би тук ще намери поне част от интересуващите го отговори. Впрочем наскоро си говорихме с Григор Симов именно на тая тема. Защо са закретени досиетата на такива като нас. И неговото е засекретено. Мнението на Гришата беше, че достиетата ни са засекретени поради факта, че разработките срещу нас все още продължават. Ето факти: „Ст. н. с. Янко Н. Янков Институт за правни науки при БАН ул. "Сердика” N 4 София – 1000 ************************************** 23 март 2002 г. До г-н Никола Филчев Главен прокурор на България бул. "Витоша” № 2 София – 1000   Информационно копие: 1. До техни Превъзходителства Посланиците, акредитирани в България от държавите, членове на Съвета на Европа София   2. До Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, Страсбург, Франция Към Жалба № 55604/00 на Янко Николов Янков   3. До Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, Страсбург, Франция Към Жалба №PN 2208/ на Ангел Георгиев Грънчаров I. Господин Главен Прокурор, През 1996-1997 г. българските медии се занимаваха изключително усилено с разбъркани в пропаганден миксер, но имащи пределно ясна стратегическа конфигурация четири типа съобщения: 1) за ескалация на националистически, расови и фашистки прояви на (по същество персонално и организационно неидентифицирани) български младежи; 2) за загрижеността на западните политици за етническия мир на Балканите; 3) за мъдрата политика на парламентарно представените партии и преди всичко на управляващата партия СДС относно етническия мир в България. II. image Заедно с Едуард Генов. Гурково, 1987 година. Пред нас е един от синовете му.   В началото на есента на 1998 г. ме потърси Ангел Георгиев Грънчаров от Ботевград – 2140, ж. к. "Васил Левски”, блок 43, вход А, етаж 5, ап. 14. Познавам го лично и много отдавна – той бе един от най-младите политически затворници на комунистически режим, осъден още на 18-годишна възраст заради пропаганда против комунистическата власт, тотално и безжалостно преследван след изтърпяването на наложената му присъда, тотално и безжалостно преследван и от "демократическата” власт, тъй като винаги казваше, че "новите демократи са деца на старите комунисти и ченгета на комунистическата Държавна сигурност”. Той изрично и ясно ми каза: *че "усеща”, че се опитват да го привлекат, подстрекават и дори насила да го "набутат” към прояви в сферата на национализма, /всъщност правилно е да се каже „нацизма”, поне за мен разликата е огромна. Бел. а./ расизма и фашизма; и *че много добре "усеща и разбира”, че зад всичкото това стоят сегашните държавни български тайни служби. image
Заедно със Стефан Вълков в неговия дом, Асеновград 1988 година.   След няколко месеца, в началото на декември 1998 г. Ангел Грънчаров бе арестуван и обвинен в извършване на националистическа, фашистка и расистка пропаганда и образуване на организация за извършване на такава пропаганда, както и за свалянето на конституционно установената власт в България. На 14 декември 1998 г. аз получих от Ангел Грънчаров нотариално заверено пълномощно съгласно изричния текст на което аз имам неограничените пълномощия да го представлявам навсякъде и пред всички български, чуждестранни и международни държавни и недържавни органи, служби и институции, пред всички юридически и физически лица във връзка и по повод реализирането на правата му, свързани с осъждането му по политически причини от комунистическата власт, както и по повод неговото подлагане на секретни оперативни разработки от сегашните служби за сигурност и арестуванията му от сегашните власти по манипулативни политически обвинения. Още същият ден аз написах от мое име обширно изложение, адресирано до Президента на България, Главния прокурор, Министъра на вътрешните работи, и до други институции и лица. Това мое изложение има дата 14 декември 1998 г. и е индексирано в горния десен ъгъл с индекса PLC-75. В това изложение изрично и ясно съм формулирал тезата, че: 1) под покровителството на Прокуратурата Министерството на вътрешните работи на всичките правителства след 1989 г. продължава да разработва и да прилага нови, още по-модерни, още по-изтънчени и още по-зловещи репресивни оперативни разработки и мероприятия по отношение на онези бивши политически затворници на комунистическия режим, които все още не са капитулирали пред бившата Държавна сигурност и пред нейното институционално продължение – Червената мафия; 2) че един от примерите в това отношение е случаят с Ангел Грънчаров; 3) че по отношение на него е извършено изключително брутално беззаконие. II.
image
В дома на Ганчо Савов, годината не съм я записал, но е пак през 80-те.   1) Най-напред представителите на местната власт в Ботевград са провели с Ангел Грънчаров разговор, при който: а) са му казали, че възнамеряват да се отнесат към него благосклонно и да прекратят делото чрез "взаимно споразумение”, при което той трябва да се признае за виновен, а те ще признаят вината му за незначителна; б) но, че за да може това да стане, е необходимо преди това той официално и писмено да се откаже от адвокатското ангажиране на доцент Янко Янков по делото, тъй като същият въобще не е в състояние да оцени проявеното от властите великодушие и веднага ще започна да занимава със случая международните организации и посолствата в София. Ангел Грънчаров, обаче, изрично им е заявил, че е невинен и че не желае да участвува и няма да участвува в никакви споразумения, и че няма да се откаже от адвоката си. 2) После той е бил поканен на гости у дома лично от широко известните сред интелектуалните кръгове агент-провокатори на бившата Държавна сигурност и политически проститутки както на комунистическия, така и на посткомунистическия режим – а) Блага Димитрова, поетеса, която в условията на комунистическата власт бе издигната в ранг на "придворен поет” заради нейните пламенни стихове, посветени на Сталин, Георги Димитров и Комунистическата партия, а в условията на посткомунистическата власт бе издигната на изключително високия държавния пост "Вицепрезидент на България” (по време на мандата на президента Жельо Желев); б) нейният съпруг Йордан Василев. Заслужава съществено внимание факта: *че Ангел Грънчаров никога не се е познавал лично с тези лица; *че никога не е търсел среща с тях; и *че именно те са тези, които са били поели инициативата да го поканят на среща, при това в техния дом (с което са искали ду му подскажат, че го приемат едва ли не като член на своето "свето семейство”). image В дома на Илия Минев, с когото според някои изобщо не сме се познавали.   Какво се е случило на тази среща? И двамата изрично и ясно са му казали, че лично самият Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев е заинтересован да уреди благосклонно проблемите с обвинението на Ангел, но че за да може това да стане е необходимо: *първо той да се признае за виновен, а те после ще признаят вината му за незначителна и така ще прекратят делото; *той да се откаже от адвоката си доцент Янко Янков. Ангел Грънчаров, обаче, проявил "черна неблагодарност” към изпратените му от "Съдбата” доброжелатели, заявил че е невинен, и че няма да се откаже от адвоката си. 3) После, Ангел Грънчаров получил официално съобщение, че е поканен за разговор в сградата на Президентството лично от Вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев (по време на мандата на президента Петър Стоянов), и че целта на разговора е да му се помогне да бъде "уреден въпроса с неговото обвинение”. С него (с Вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев) обвиненият в извършване на фашистка пропаганда и създаване на нелегална организация имаща за цел да свали конституционно легитимната власт, Ангел Грънчаров се е познавал още от времето, когато са били политически затворници и са били в една килия. /Тук Янко нещо бърка. С Кавалджиев никога не сме били заедно в затвора и преди срещата не се познавахме лично. Бел. а./ И този път Ангел Грънчаров не бе инициатор на срещата. Инициатор на среща бе самият Вицепрезидент на България. Вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев, обаче, очевидно прибързано и погрешно е разчитал, че Ангел Грънчаров ще отиде при него сам. Ангел Грънчаров, обаче, вече знаеше какво ще искат от него, и ме помоли аз като негов адвокат да го придружа и да присъствувам на срещата. /…/ Тогава Вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев ни каза следното: *че по своя инициатива (тук той явно излъга – инициативата не е била негова) той лично е бил водел специален разговор лично със шефа на новата Държавна сигурност генерал А. Атанасов; *че генералът бил изразил готовност да уреди прекратяването на делото срещу Ангел Грънчаров, но това можело да стане само при условие, че Ангел се признае за виновен. В хода на разговора Вицепрезидента Т. Кавалджиев изрично ни каза, че генерал А. Атанасов му бил казал, че Ангел е виновен, но че без неговото самопризнание и разкаяние те не могат да докажат това, и че той нарочно не искал да се признае за виновен, защото под подстрекателството на адвоката си бил искал после да осъди България в Страсбург. Все пак, накрая Вицепрезидента изрично каза на Ангел следните думи: "По този въпрос аз не мога да ти дам никакъв съвет! ... Ако адвоката ти смята, че това е възможно, послушай него!” image Моята венчавка. Църквата в град Септември. Кумове са Ангелина и Илия Миневи.   Във връзка с това аз изрично казах на Вицепрезидента, че считам, че в демонстративната загриженост на най-големият шеф на тайните служби в България за начина на приключването на следственото дело на някой си Ангел Грънчаров очевидно стоят не някакви си хуманни съображения, а важни провокационни политически и международно значими съображения, които поради непреклонността на Ангел просто се провалят. 4) Накрая, лично на мен ми се обади специалистът по славянска филология и журналистика доцент Ганчо Савов, бивш политически затворник, престоял в затвора цели 12 години, който е бил в една килия заедно с почти все още невръстният Ангел Грънчаров. Точно по това време доц. Г. Савов бе издал документалната си книга "Капан за контри”, в която бе отделил изпълнени със силна симпатия редове за Ангел Грънчаров. Доц. Г. Савов ми разказа следното: *по телефона му се била обадила секретарката на "някой си” генерал Атанасов; *тя му предложила ден и час за среща, запознаване и разговор във връзка с "благоприятното уреждане на въпроса на Ангел Грънчаров”; *тя обяснила, че генералът бил прочел книгата и бил гледал по телевизията интервюто с автора във връзка с книгата; *че именно от книгата и от телевизионното интервю генералът бил узнал, че автора се познава лично с Ангел Грънчаров; *че във връзка с това на генерала ме била "хрумнала идеята” хем да се запознае лично с автора на книгата, хем да разговаря с него относно "сегашната съдба” на "един от посочените в книгата "любими герой” на автора. Във връзка с това доц. Г. Савов изрично ми каза, че тези обяснения на секретарката на генерала му намирисват на "нов капан за контри”, поради което той търси моя професионален съвет как да постъпи. Аз му казах, че въпросният генерал съвсем не е "някой си”, а е най-големият шеф на новата Държавна сигурност. И че, ако Ангел Грънчаров действително е виновен за нещо, то тогава щеше да е абсурдно точно този генерал толкова упорито да търси толкова много начини за "благоприятното уреждане” на въпроса, свързан с обвинението. image Мои съзатворници пред дома ми в с. Гурково. Иван и Златка Янкови, както и Димитър Изваров със своята съпруга. Момчето вляво е кумът на Иван и Златка. Същите, които според Димитър Радев не искали да чуят за мен. Странно защо тогава са ми идвали на гости и то през онези години.   Доколкото разбрах, по-късно, при новото обаждане на секретарката на генерала, доц. Г. Савов е бил отказал да се срещне с него. С това приключили опитите да бъде постигнато мотивиране на Ангел Грънчаров да се признае за виновен и да се откаже от адвоката си доцент Янко Янков. III. През юли 1999 г. аз се обадих по телефона на следователя от Националната следствена служба Михаил Генов, на когото е било възложено извършването на разследването срещу "зловещия противодържавен престъпник” Ангел Грънчаров. После се срещнахме лично със следователя Михаил Генов и проведохме дълъг разговор. Оказа се, че той някога е бил мой студент. После се оказа, че написаното от мен адвокатско изложение с дата 14 декември 1998 г. въобще не е приложено към материалите по делото, който факт недвусмислено разкрива опитът на тайните служби да скрият от следователя защитното становище на адвоката на обвиняемия и така, като поставят следователя в условията на непълна яснота относно ситуацията, за да се опитат да го манипулират и така да го направят свой съучастник в престъплението против невинния обвиняем. Оказа се, също така, че моето пълномощно, издадено ми от Ангел Грънчаров да бъда негов адвокат, също така липсва от материалите по делото. За сметка на това, обаче, в материалите по делото имало изрично прокурорско предписание, съгласно което следователят бил длъжен да призове и да разпита доцент Янко Янков, т. е. мен, на първо време като "свидетел”, а после и като обвиняем – като подбудител и ръководител на Ангел Грънчаров. Прокурорът бил дори изрично написал и въпросите, които следователя трябва да ми зададе. А тези въпроси се свеждали главно до това, аз да обясня поради какви (други, освен конспиративно-вредителски) съображения преди цели пет години, през 1994 г., аз съм бил издигнал от името на ръководената от мен политическа партия (Партия Либерален Конгрес) Ангел Грънчаров за кандидат-депутат в Софийския многомандатен избирателен район. Очевидно, съгласно логиката на прокурора, този факт напълно достатъчно убедително е обосновавал "факта”, че Ангел Грънчаров е член на моята "престъпна противодържавна организация”. Във връзка с това следователя Михаил Генов изрично ми каза следното: "Сега разбирам, защо тайните служби са скрили от мен както Вашето адвокатско пълномощно, така и Вашето адвокатско защитно мнение! То е било направено, защото като адвокат на обвиняемия аз нямам правото да Ви призова и да Ви разпитвам като свидетел, а следователно не мога и да Ви манипулирам, за да Ви набутам в ролята на обвиняем!” image Снимка от градината ми в Гурково. Може да се види кои са ми идвали на гости. На мен, самозванеца.   После, следователя Михаил Генов, все пак, се е постарал да изпълни, макар и едностранчиво изричното предписание на прокурора – той дълго време и прецизно е разпитвал Ангел Грънчаров за взаимоотношенията му с мен и дали аз, все пак, не съм му нещо повече от адвокат – т. е. дали все пак не съм му ръководител в злостната му противодържавна дейност.   IV. Най-напред, през 1998 г., в Софийската окръжна прокуратура е била образувана т. нар. Прокурорска преписка, която има № 1502/1998 г. После, срещу Ангел Грънчаров е било образувано следствено дело № 27/1999 г. по описа на Националната специализирана следствена служба. Следовател по делото е бил Михаил Генов, а наблюдаващ прокурор – Христо Ангелов. Преди образуването на следственото дело и на прокурорската преписка е било образувано строго секретно т. нар. Дело да оперативна разработка (ДОР) на Ангел Георгиев Грънчаров. По абсолютно категоричен начин зная, че в това дело е имало и все още има най-малко два изрично ясни документа, от които е видно, че те са били изработвани в два екземпляра – единият е бил предназначен за прилагане към делото за оперативна разработка на Ангел Грънчаров, а другият – към строго секретното дело за оперативна разработка на Янко Николов Янков, т. е. на мен. IV. На 07 септември 1999 г. прокурор Христо Ангелов от Софийската окръжна прокуратура е издал Постановление за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност. Ангел Грънчаров официално е оневинен. Това, че никой няма да му върне страданията и икономическите разходи, загуби и пропуснати ползи по време на противозаконното му обвинение, е нещо изключително важно, но не е най-важното. Най-важното е друго: 1) че Ангел Грънчаров е едно изстрадало и продължаващо да страда и дори да бедства по вина на (старите и новите) власти най-обикновено момче, публичното обвиняване, омаскаряване и осъждане на което не би могло да донесе абсолютно никакви политически, юридически и други дивиденти на властите, дори и ако той беше максимално виновен по предявеното му обвинение; 2) че дори и той да беше виновен в извършването на онова, в което е обвинен, то това обвинение в съчетание с личността на обвиняемия, щеше да бъде възприето както в България, така и в чужбина, просто като абсолютно несериозно и фарсово обвинение; 3) че, разбира се, тайните служби предварително и много добре са знаели, че Ангел Грънчаров няма и е абсурдно да има каквито и да е дейности, даващи основание за подобно обвинение; 4) че в същото време онези, които са известни на българското общество като "утвърдени националисти и фашисти”, и за които съществуват абсолютно и безспорно доказуеми факти, никой от властите не ги търси за нищо; 5) че следователно е очевидно, че чрез първоначалното обвиняване на Ангел Грънчаров тайните служби на управляващата партия СДС всъщност са целели поставянето на началото на нещо много по-голямо. Тогава, въпросът е: какво са целели българските тайни служби с противозаконното обвинение срещу Ангел Грънчаров? image Друга снимка от градината ми в Гурково. Отново на гости са ми хора, които никога не са чували за мен, според великите писачи в някои още по-велики Интернет форуми. На снимката са Митко Данов и Еди Генов заедно със своите синове.   Според мен отговорът изрично и ясно се съдържа в две групи документи: *Преди всичко в следственото дело, което съгласно българските закони вече следва да има публичен характер и трябва да е публично достъпно за всеки. За съжаление, обаче, досега обвиняемият по това дело Ангел Грънчаров не е могъл да получи никакъв достъп до него и не е могъл да прочете какво пише в него. Нещо повече – аз като адвокат и заинтересовано лице вече няколко години многократно съм се опитвал да получа достъп до това дело, и никога не съм успявал. *На второ место в делата за строго секретно оперативно разработване на Ангел Грънчаров. А съгласно българските закони, засега само Вие, господин Главен Прокурор, имате правото да поискате достъп до тях и да поискате тяхното разсекретяване за публичен достъп. И Вашият аргумент е и може да бъде пределно разбираем – фиасковият за обвинението краен резултат от разследването. IV. Господин Главен Прокурор, Настоявам за следното: 1) да разпоредите да бъде извършена проверка и разследване срещу дейността на понастоящем действуващите български тайни служби като проучите посочените от мен факти и обстоятелства, разкриващи противозаконния характер на тази дейност; 2) да разследвате противозаконната дейност на сегашните тайни служби по отношение на Ангел Грънчаров; 3) да разследване противозаконната дейност на сегашните тайни служби по отношение на мен, доказателствата за която се съдържат в документалния масив по отношение на Ангел Грънчаров. 23 март 2002 г. Янко Н. Янков” Някой нещо да каже за твърдението, че съм „доказан агент” и че съм подписвал някакви декларации за сътрудничество с ДС? Мина време, и през 2002 година с Янко малко си поразвалихме отношенията, но ето още едно негово мнение за моята дейност от 2 октомври 2007 година: „В никакъв случай не бих могъл да кажа, че Ангел Грънчаров от Ботевград ми е приятел, но и в никакъв случай на бих могъл да кажа, че ми е неприятел. Във всички случаи съм категоричен, че той винаги е бил и в момента продължава не само да е обект на най-жестоко посегателство върху него от страна на специалните служби, но и да е човек, който винаги се е стараел и продължава да се старае да отвръща по достоен начин на провокациите както на бившата, така и на сегашната Държавна сигурност. От моя гледна точка Ангел Грънчаров е правел много грешки при взаимоотношенията си с хората, включително и при взаимоотношенията си с мен и с моите приятели, но подобни грешки понякога съм правел и самият аз, поради което, макар и осъждайки го заради тях, аз се старая да не съм и да не бъда несправедлив съдник. image А това е снимка, която някога бе приложена към обвинението срещу Янко Янков. Тезисите на др. Тодор Живков ги чете Янко, но и едно магаре. Не знам как ще кача магаре до петия етаж, но много искам да го сложа до мен пред компютъра и да му пусна един от тези Интернет форуми, които денонощно бълват гадости!   Навремето Ангел Грънчаров е бил един от най-младите политически затворници на комунистическия режим, арестуван за политическа и антидържавна агитация и пропаганда почти на другия ден след завършването на гимназиалното му образование, прекарал много години в затвора, и макар че после напълно естествено не му е позволявано да учи, той се е формирал и днес се проявява като талантлив самоук журналист и лидер на обществено-политическа формация. Автор е на стотици впечатляващи журналистически материали и на няколко книги, и освен това поддържа една любопитна по своето съдържание и подчертано антикомунистическа по своята насоченост електронна медия (Web site). Не съм го виждал най-малко от седем или осем години, но почти ежедневно следя неговите изяви в Интернет-пространството и с чиста съвест мога да потвърдя, че Ангел Грънчаров днес е един от малцината, които почти всекидневно пишат и говорят не само против бившата, но и против сегашната Държавна сигурност и нейните ръководители. Изключително любопитен е фактът, че именно през втората седмица на месец септември (тоест – преди около две седмици) с Ангел Грънчаров се случили няколко знаменателни събития, които абсолютно категорично и недвусмислено разкриват, че против него е в ход строго секретно оперативно мероприятие на сегашните специални служби на държавата, главната цел на което мероприятие е той да бъде представен като маниакална личност, обсесивно ангажирана от абсолютно невероятната идея, че е преследван и от днешната демократична власт, и че за всичките неудачи, които му се случват, са виновни някакви си несъществуващи агенти на някаква си несъществуваща днешна Държавна сигурност, ръководена от някакви си несъществуващи генерали Чобанов и Драшков.” Провокаторите нещо да кажат? Аз пък ще им кажа, че техните епитети, клевети, ругатни ще бъдат забравени, но документалните свидетелства за времето ще останат. Не се срамувам от своята биография и не виждам причина, поради която да не я публикувам.


Тагове:   терор,   данс,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Zlatka i IVAN GI POZNAVAM LICNO OT ...
20.01.2011 16:32
Zlatka i IVAN GI POZNAVAM LICNO OT DETSKITE SI GODINI,LEKA MU PRAST NA IVAN KOITO NE E VECE MEGDU GIVITE A ZLATKA SI GIVEE V NORVEGIA ,KADETO BIAHA EKSTRADIRANI TOGAVA
цитирай
2. eltimir - Не знаех
21.01.2011 10:40
Дано не е вярно, но Бог да го прости Иван, ако е вярно. Беше великолепен човек и приятел.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2996363
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2482
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031