Ето я снимката на въпросния автомобил с въпросната емблема. Който каже, че това не е емблемата на "Сивите вълци", ще има много здраве.

Публикуваното по-долу е документ. Разпечатах го на принтера, подписах го собственоръчно и го предадох на ръка на тогавашния началник на РПУ - Ботевград. Както можете да се досетите, резултат никакъв. Дори отговор нямаше. И ако за написаното тук, в сайта те могат да кажат, че не са го прочели, то за официалното ми изложение няма как да кажат. Не харесвам думите "жалба" и "молба", поради което го нарекох изложение. Следващия документ, който ще пусна тези дни е озаглавен "жалба" по изричното настояване на полицейския началник. Предоставям ви фактите, а вие сами си правете изводите. Моята съвест е чиста и нямам какво да крия.

Публикуването на документа е отговор на поредните заплахи.

ИЗЛОЖЕНИЕ

От Ангел Георгиев Грънчаров

Ж. К. „В. Левски”, бл. 43, вх. А, ап. 14, Ботевград

Г-н Началник,

От началото на юли 2008 година почнах да получавам по Интернет редовни заплахи от лице, представящо се за функционер на организацията „Сивите вълци”. Заплахите бяха на български и на турски език. През юни 2006 година след подобни заплахи, отново от името на „Сивите вълци” бе извършен терористичен акт срещу жилището ми. Полицията не само потули уликите по случая. Срещу мен бе организирана безпрецедентна клеветническа кампания. Твърдеше се, че съм се напил и съм се подпалил сам. Фактите около палежа, включително свидетелски показания, снимки и документи бяха публикувани както в местната ботевградска преса, така и в Интернет – в българския раздел на китайския сайт „Епохални времена” и в сайта на Движение „Воини на Тангра”. Публикуваните факти не попречиха от клеветите да си изпатят дори невинни хора, като например моят съименник Ангел Грънчаров, доцент по философия от Пловдив, с когото дори не се познаваме лично. Поради простото съвпадение на имената, този човек неведнъж си е патил. Прилагам снимки на написаното от него в личния му Интернет блог. Тези признания са доказателство, че срещу мен са били организирани кампании от овластени лица, на национално ниво.

Моите обръщения към всевъзможни инстанции в тази бивша държава не дадоха никакъв резултат. Правил съм многократно принтерни разпечатки от заплахите и съм ги давал на ръка на Владислав Попов, служител на НСС. Свърших дори малко полицейска работа като издирих данните на един от типовете, които се заканваха, че ще следващия път ще ни изгорят всички, цялото ми семейство. Ето отново данните: Калоян Чавдаров Христов /в Интернет се подвизава с прозвището Фелдмаршал/ ЕГН 8510255320, Русе, ул. „Дондуков Корсаков” № 55А, тел.0889752432, домашен 824272. Резултат, разбира се нямаше никакъв. Ако опиша подробно всичко, ще се получи цял роман. Прилагам снимка на една от тогавашните заплахи.

Ще почна по-отдалеч. През март 1977 година бях арестуван от служители на ДС – Ботевград заради една детска играчка, наподобяваща пистолет. От този момент до ден-днешен терорът срещу мен не е преставал. През август 1978 година ме арестуваха по обвинение по чл. 108 за проповядване на антикомунистическа пропаганда. Осъдиха ме на две години затвор. След излизането ми от затвора многократно бях уволняван от работа единствено заради старата си политическа присъда. По същите причини и след така наречените „промени” за мен място никъде не се намери. През март 1992 година опожариха жилището ми в с. Гурково. Половината ми дом изгоря и следствие отново ми бе отказано. През 1998-9 година срещу мен имаше заведено следствие отново по чл. 108 от НК. Куриозното беше, че обвинението повтаряше почти дословно обвинението, с което ме вкараха в затвора през 1978 година. Следствието завърши с пълен провал за обвинителите, но терорът през десетте месеца си остана за моя сметка. Всичките тези събития са подробно описани в двете части на моята автобиографична книга – „Непослушание” и „Време на чудеса”. Откъси от книгите са публикувани на много места в Интернет, а пълният им вариант е на свободен достъп в сайта на Движение „Воини на Тангра”. Терорът срещу мен се ожесточи особено в началото на 2005 година. Дори ми бе заведено съдебно дело във Варна по обвинение, че съм отговорил по Интернет на един от многобройните провокатори, като съм го нарекъл „глупак”. Делото бе съпроводено с многобройни заплахи, че един ден няма да намеря пари да пътувам до Варна и тогава ще ме арестуват и по пътя ще ме убият. Делото бе прекратено едва след като почнах да изнасям факти за реални престъпления, извършени от въпросното „обидено” лице. Паралелно с тези събития, с мен се свърза лицето Силвия Емилова Мирчева от София, за която полк. Румен Николов от НСС твърдеше, че е разработвана като агент на руското разузнаване. По-късно разработката била спряна по заповед на ген. Иван Чобанов, но Мирчева продължи да организира цели кампании срещу мен. Опитаха се отново да ми вменят проповядване на нацистка идеология и всеки път трябваше да трия от форума на нашия Интернет сайт идиотски тиради във възхвала на Адолф Хитлер. Имаше опити да бъда обработван със специална апаратура, за която пиша в книгата си „Невидимата атака”. Реалността на въпросната апаратура бе потвърдена от висши служители на НСС. Имаме сериозни съмнения, че заболяването, което получи съпругата ми в края на миналата година и половин година бе в болнични, е резултат именно на същата апаратура. Разобличавах провокаторите, като пращах съобщения и до НСС с надеждата целият идиотски терор да бъде прекратен. Вместо това, един провокатор бе сменян с друг. Написах и издадох книгата „Невидимата атака”, в която описвах част от действията на руската агентура в България. Приложих съответните снимки и документи. Разбира се, клеветите и заплахите не спряха. Това ме принуди през ноември 2007 година да си спра Интернета и да не влизам в Мрежата за цели шест месеца. Когато през юни тази година се включих пак, кампанията отново започна.

Изводът от всичко е, че държавата упорито отказва да изпълнява своите задължения към мен като българин, български гражданин. На 48 годишна възраст съм физическа развалина, със съсипано здраве и лишен от всякакви средства за съществуване. Благодарение единствено на терора, упражняван върху мен от страна на Държавна сигурност и нейните превъплъщения. В последните години ДС се сдоби с нов съюзник – турската терористична организация „Сивите вълци”, официално забранена в цял свят, дори в самата Турция. Заплахите на „Сивите вълци” започнаха през 2006 година, когато в Ботевград открих, заснех и публикувах в Интернет лек автомобил с емблемата на тази забранена организация. След заплахите последва палежа, при който детето ми едва не загина. Последва отказът от правосъдие и всякаква помощ. Всичко това ми дава основание да приема, че сегашните заплахи също са сериозни, и че така наречената държава отново ще откаже да ме защити. Не ми остава нищо друго, освен със средствата, с които разполагам, да вдигам шум и насочвам вниманието към моите проблеми.

21 юли 2008 година

Ботевград

………….…………..

/Ангел Грънчаров/