Ето го въпросният вход, намира се точно срещу терасата на моето жилище. Както винаги не само боравя с конкретни факти, но привеждам и нагледен материал. На пръв поглед случаят е маловажен. Дори незначителен. Във входа на депутата от ГЕРБ Даниел Георгиев всяка нощ се събира голяма кучешка глутница, около 20-тина животни. Лаят, вият, водят битки помежду си, съвсем по депутатски. Съвсем като колегите на Даниел, който откакто се задепутатчи, не се е мяркал из квартала. Бащата на Даниел – Георги Георгиев е кмет на Ботевград, но изглежда не се интересува какво се случва край жилището на сина му. Или пък намира, че при демокрацията това си е съвсем редно. Околните жители не смеят да се обадят, за да не си навлекат гнева на шайката демократи, протежета на Валентин Златев. Това нещо на снимката пък е самият Даниел Георгиев, депутат от ГЕРБ, син на ботевградския кмет Георги Георгиев. Ура за демокрацията! И за глутниците!
С фактите дотук. Случаят наистина е маловажен и вероятно нямаше изобщо да седна и да пиша за него. От една страна си мислех, че снощи ми изтича абонамента за Интернет, а после глутницата да се запилее нанякъде. И въпросът да загуби актуалност. Оказа се, че съм сбъркал с един ден. Ще ми го спрат довечера. Вторият ми аргумент беше, че е несериозно да се спирам на някакви си псета, които се лаят и хапят като политици, а после правят групов секс и тръгват да си търсят плячка, която си поделят. По братски, според ранга в глутницата. Обаче изведнъж ми просветна – да, маловажно е, но е ужасно символично. Тях ги избират. Не знам по какъв признак. Заради послушанието им, заради парите им или заради нещо друго – наистина не знам. Из Ботевград се шушука, че Бойко си е избрал Даниел заради голяма сума пари, ама не е само това. За да го избере Бойко, преди това задължително Валентин Златев го е посочил. Иначе Бойко няма как да го избере. Той избира само което му посочат. Та тях ги избират. И после ни казват: „Те са!”. Ние отиваме и гласуваме за тях. Избраниците ни заминават за Народното събрание, за Министерския съвет или където и да е. Заминават в голямата политика. След тях идват глутниците. Така е при демокрацията. Особено при демокрацията от либерален тип. Откъдето мине, след нея пристигат глутниците. Глутници от всякакъв род, глутници от всички разновидности. Кучешки глутници, цигански глутници, глутници от мутри, от наркотрафиканти, от данъчни инспектори и всякаква подобна сган. Идват глутниците, за да оглозгат да кокал всичко, до което се докопат. А те се докопват до всичко. Демократичният театър в България е към края си. Демократите дойдоха и вече си тръгват. Голяма част от тях вече са си осигурили двойно гражданство. Купили са си имоти в една или друга страна, разполагат и със съответните банкови сметки. А ние? Ние оставаме. При циганите. При мутрите и наркотрафикантите. При данъчните инспектори. При глутниците.