Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2010 11:52 - Смъртта на Никола Николов
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 3313 Коментари: 1 Гласове:
6



Публикувам разказа на Здравко Даскалов за смъртта на неговия вуйчо Никола Николов. Заради разкриването на тази и на още други истини, Здравко плати с живота си. До ден днешен никой дори не е направил опит да търси убийците. Както никой не търси "почитателката" на Николов, която му занесла меда с отровата. image Из официалната справка:
„Никола Маринов Николов е български общественик, писател емигрант, политолог. Роден на 30 юли 1920 г. в гр. Видин. Завършва френския колеж в София.
През 1944 г. участва във Втората св. война като артилерийски офицер и е награден с два ордена за храброст.
След завръщането му от фронта (1945 г.) е репресиран (въдворен е в Дупница, Радомир, Дирекция на милицията) и попада във Военния затвор в София.
През 1945 г. е приет в Медицинския факултет на Софийския университет, където учи четири години, след което е принуден да напусне.
По политически причини е задържан във Видинския, Врачанския и Плевенския затвор, преминава и през лагера "Богданов дол".
Изселен е със семейството си в с. Йордан Йовково, Добричко.
От 1969 г. се установява постоянно местожителство в САЩ. Завършва Портландския щатски университет /Орегон/, със специалности "Централни Европейски науки" и "Изкуство". Завършва успешно университетските курсове по политически науки на професор Франк Мънк, преподавател в Сидней /Австралия/, Флорида и Портландсия щатски университет.
Книгите му "Тайните протоколи" "Четиредесетте безотговорни дни" 1944 "Светът под микроскоп" "Световната конспирация" I и II част, "Новият ред" и "Маските на величията" са преведени на френски, немски, испански, английски, руски, индийски, арабски и турски език.
Никола М. Николов умира при неизяснени обстоятелства през 1997 г., вероятно отровен.”
А сега нещо от моите спомени:
image
А това е шаржа, който Здравко ми нарисува при последната наша среща. Нарисува ме така, както си седяхме на масата, пиехме бира и си приказвахме.
Беше на 19 май 2002 година, както можете да видите и от приложената снимка. Добре, че съм надписал жаржа, та да видя точната дата. Събрахме се на Мадара, приятели и съмишленици. Присъстваше и Здравко Даскалов, племенник на Николов, мой добър приятел. И там, пред хижата седнахме на една маса за по бира. От дума на дума попитах Здравко как точно е починал вуйчо му. Здравко отговори без заобикалки: - „Отровиха го”. Ще се опитам по памет да преразкажа.
Николов и съпругата му седели в хола на своето софийско жилище и си говорели. По едно време Николов спрял да отговаря, а от очите му потекли сълзи. Съпругата му веднага се обажда на техен познат лекар във Военномедицинска академия и го откарали в болницата. На сутринта й съобщили, че е починал. Инсулт.
- Толкова ли не можахте да спасите моя Кольо – рекла жената.
- Ние от инсулта щяхме да го спасим, но не беше само това. Той вече нямаше бъбреци – отговорил лекарят. - Отровили са го.
Каква е предисторията? Около месец преди това в дома на Николов пристига някаква жена. Представя се за негова почитателка. И тъй като той боледувал, „почитателката” му донесла буркан с акациев мед, да се възстанови по-бързо. Възстановила го, завинаги.
Заради този свой разказ Здравко Даскалов плати с живота си. В самия център на София, в началото на бул. „Дондуков” когато пресичал, той бил прегазен от две коли, една след друга. Може би нещастна случайност? Може би, ама надали. Просто защото шофьорите и на двата автомобила и до днес са неизвестни. Също както до днес са „неизвестни” и побойниците, пребили проф. Янко Янков пред самата Съдебна палата.
Та това е нашата бандитска България. Територия, управлявана от бандити. Територия, в която безнаказано биват убивани световно известни учени. Където всеки всекиго може да пребие или убие и да остане неизвестен. Да остане безнаказан. Това е нашият бандитски свят, управляван от глобалистите, от слугите на Княза на този свят, както Христос нарича Сатаната. Убийствата и терорът стават все по-брутални, все по-нагли. Управниците ни все по-малко се съобразяват с писаните и неписани закони. Безнаказаността расте.
Докога?



Гласувай:
6
0



1. анонимен - Interesting, thanks
07.09.2011 12:27
Hello there there! This submit couldn’t be created any far better! Studying by means of this publish reminds me of my past space mate! He constantly stored discussing this. I'll ahead this informative article to him. Quite certain he'll have a very great study. Thanks for sharing!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2359826
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2474
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930