И една притча като помощно средство. „С каквато мярка мерите, с такава ща ви се отмери” – бе казал Христос. Спомних си тези думи и те ме подсетиха за други, разказвани ми от моя Учител някъде в началото на 70-години, когато бях още хлапе и попивах жадно всяка дума, търсейки Мъдростта. По-добре да не я бях търсил, но сега съм длъжен да споделя чутото.

            - Колко тежиш? – попитали мравката.

            - 74 – отговорила тя.

            - Колко тежиш? – попитали човека.

            - 74 – бил неговия отговор.

            -- Колко тежиш? – попитали планината.

            И тя отговорила: 74.

            Как ще разбереш отговора, ако не познаваш мярката?

            Към тези думи ме върна една случка 20 години по-късно. Намирах се в голяма компания и чух как попитаха един колко е часът. „Много” – отговори той. Онова, което искам да ви кажа, е да отворите очите и съзнанието си и да приемете истината такава, каквато е, а не каквато мислите, че трябва да е. Когато чуете една дума, първо се запитайте какво е нейното съдържание. Не се оставяйте красивото звучене на лъжата да ви омае. Запомнете, че, ако на тоя свят всичко беше така, както трябва да бъде, то на вас щеше да ви е добре. А щом четете тази книга, значи на вас не ви е добре, вие усещате нещо нередно, макар да не знаете какво е то. Също като във филма „Матрицата”. Аз няма да ви покажа всичко нередно, но ще ви покажа начина, по който вие сами ще можете да видите нередното и да си направите съответните изводи.

            Защо пиша, защо се опитвам да кажа истини, когато след тази книга ще си имам големи неприятности? Меко казано „неприятности”. За пари? Не. Не печеля нищо. Ако все пак нещичко спечеля, то не покрива дори разходите по написване на книгата. За слава? Не. Изобщо не ме интересува кой какво си мисли и кой какво ще си мисли за мен. Знам кой съм и това ми стига. Пиша, защото обещах. Някога поех такова обещание. После се опитах да се отметна от него, да млъкна. Показаха ми, че не е възможно. Тогава реших, че е време да свърша своята работа и да се върна у дома. Мотивът, който ме подтиква да пиша напълно изключва възможността да се съобразявам с някого. Било с разни власти, правителства и друга подобна сган, било с мисълта за материална изгода. От ръкопляскания се дразня, не са ми приятни.  Резките звуци не са ми по вкуса. Хулите пък ми приличат на змийско съскане, предпочитам да не ги чувам. Нищо не ме блазни, нищо от света, който вие виждате пред очите си. Нищо не искам от този свят, който така и не успях да обикна. Искам да си свърша работата, а моята работа е да ви събудя и да ви покажа къде сте се озовали. Какво ще правите по-нататък, ще решите самите вие. Не съм ви господар, а не сте ми платили, за да ви стана учител. Тези, които могат да ми платят не искат и едва ли ще поискат. Тези, които искат не могат и едва ли някога ще могат. Такава е програмата и ние с вас не сме в състояние да я променим. Въпреки това, да продължим с урока.

***

     Малък цитат от Бюкенън:

     “Милиони хора усещат себе си като чужденци в своята собствена страна. Те се отвръщат от масовата култура с нейния култ към животинския секс и хедонистични ценности. Те наблюдават изчезването на старинните празници и развенчаването на предишните герои. Те виждат как артефактите на славното минало изчезват от музеите и биват заменяни от нещо уродливо, абстрактно, антиамериканско; как книгите, запомнени от ранно детство напускат училищните програми, отстъпвайки място на нови автори, за които мнозинството никога не е чувало; как биват низвергнати наследените от предците морални ценности; как умира културата, сред която са израснали тези хора – заедно със страната, в която са расли. Само през живота на едно поколение много американци видяха как развенчават техния Бог, компрометират техните герои, оскверняват културата им, извращават моралните ценности, фактически ги изтласкват от страната им, а самите тях наричат екстремисти и лъжци заради Привързаността им към идеалите на предците. “За да обичаме тази страна, трябва да имаме нещо, за което да е възможно да я обичаме” – забеляза Бърк. В много, в твърде много отношения днешна Америка няма за какво да я обичат.” Както виждаме, разлика между отношението на държавата към нейните граждани няма. И в България, и в САЩ то е еднакво.

     Всъщност колкото и деградирали в морално отношение да са българските политици, аз не вярвам те да извършат атентати, подобни на тези от 11 септември 2001 година с едничката цел да оправдаят своята политика. Не защото са толкова морални, а защото са прекалено страхливи. Вече само малоумници вярват, че подобна свръхсложна операция е била замислена, организирана и извършена от Осама бин Ладен с дългата брада и “Калашника”. Както кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, така и сградата на Пентагона бяха ударени от самите американски тайни служби, тъй като трябваше повод за война. Операцията била финансирана от могъщото еврейско лоби в САЩ. И правителството на Буш дало своето съгласие. Членовете на американската администрация не мислят за себе си като за част от населението на САЩ. Въпросът е дали изобщо се смятат за хора. Ще направя паралел с поведението на руския президент Владимир Путин, когато през септември 2004 година терористи избиха децата в училището на североосетинския град Беслан. Той заяви, че си запазва правото да атакува организаторите включително с ядрено оръжие. “Ние си запазваме правото да ударим терористите във всяка точка на света, където и да се намират те.” Думите са показателни кой стоеше зад клането, никоя държава не би атакувала своята собствена територия с ядрени ракети. А Чеченска Република Ичкерия не е “всяка точка на света”.

 

Жертвите от дискотека „Индиго”. Техните убийци заплатиха осемстотин лева глоба!

 Мозъкът на клането, или по-точно на жертвоприношението не бе Шамил Басаев, нито някой от чеченските бунтовници, а израелската служба “Мосад” в съучастие с американското ЦРУ. Тогава, дни след клането прогнозирах, че Басаев или вече е мъртъв, или че в най-скоро време ще бъде убит, за да не проговори и да не опровергае официалните съобщения. Точно така се случи. Та българските политици поне са по-страхливи и едва ли биха се решили на такова злодеяние. Най-много да разрешат някой психотронен експеримент като този в софийската дискотека “Индиго” през декември 2001 година, когато загинаха седем български деца.

 

Клането в Беслан също бе организирано от изсраелската Мосад и технически подпомогнато от ЦРУ. Кога ли тези зверове - ционистите ще си платят за всичките мъки и страдания, които причиниха?

Тук отварям малка скоба. Доказателство за съучастието на българската, с извинение държава, са присъдите по делото „Индиго”. Осемстотин лева глоба. Повтарям: осемстотин лева глоба заради седем загинали български деца! Според управниците ни това е нормално, в реда на нещата. С какво са по-добри от масовия убиец Джордж Буш? Еднаквото е, че и за едните, и за другите управници народът е последната мисъл. И ако изобщо мислят за своите народи, то мисълта им е насочена към въпроса как да ги ликвидират по-бързо и по-ефикасно. И как повече да откраднат от тях. Всъщност дали хората изобщо подозират кой реално ги управлява? Кои са нашите истински управници? Премиерът? Тази кукла на конци, назначена да ходи по премиери? Или президентът, който сутрин научава по телефона какво е личното му мнение по един или друг въпрос? Отнася се не само до нашия премиер и до нашия президент. Отнася се поне до две трети от земните управници. Още един цитат, отново от американски политик:

     “В “Разделянето на Америка” Артър Шлезинджър цитира персонаж от романа на Милан Кундера “Книга на смеха и забравата”: “Първата крачка в ликвидацията на народа – това е изтриването на неговата памет. Унищожете му книгите, културата, историята. След това поръчайте на някого да напише нови книги, да изфабрикува нова култура, да изобрети нова история. Скоро народът ще започне да забравя кой е и кой е бил.”

     В битката се включват и безбройните религиозни секти. Те наистина са безбройни, ама дали накрая няма да излезе, че се командват от един център? В Западна Европа някой си рекъл, че не го интересува дали е имало или е нямало Холокост и го арестуват. Устройват му шумен съдебен процес и човекът отива в затвора. В същото време разни секти и сектички открито проповядват култ към насилието, към смъртта, извършват човешки /!!!/ жертвоприношения – и нищо. Това било свобода на религията. Значи ако някой младеж заяви, че събитията отпреди 60 и повече години не го засягат, че той няма нищо общо с тях – веднага го обявяват за престъпник. Обаче когато мощни финансирани незнайно от кого секти проповядват унищожение на държавите, на техните устои, но традиционния морал, тогава никой не забелязва нищо нередно. Да вземем сциентолозите. Уж са забранени, поне в някои страни. Уж всички са наясно с вредата от тях. В същото време сциентоложката Урсула Каберта, авторка на „Черна книга на сциентологията” открито пише по отношение на Европа: „Континентът трябва да бъде завладян най-накрая”. И какво от това? Нищо. Сън Муун вербува политици. „Свидетели на Йехова” грубо фалшифицират уж свещената за християните Библия. Мормоните изграждат своя държава в държавата. За черните сатанисти няма какво да говорим. Вярвам, че всяка европейска, пък и не всяка европейска държава може да даде пример за десетки, а понякога и за стотици човешки жертвоприношения. Фактите се подминават, били незначителни. Накъде отива тоя свят? Изкушавам се до поставя поредната карикатура, изобразяваща нагледно какво представлява днешната либерална лъжедемокрация.

 

     Ами тероризмът, с който ни проглушиха ушите? Същият тероризъм, създаван умишлено от световните управници. Арундхати Рой в „Хората срещу Империята” го е написал доста образно: „Мандарините на корпоративния свят, изпълнителните директори, банкерите, политиците, съдиите и генералите ни гледат от високо и клатят строго глави. "Няма алтернатива," казват те и пускат кучетата на войната. Тогава от руините на Афганистан, от разрушените градове на Ирак и Чечня, от улиците на окупирана Палестина и планините на Кашмир, от хълмовете и равнините на Колумбия и горите на Андра Прадеш и Асам идва смразяващия отговор: "Няма друга алтернатива освен тероризъм." Тероризъм. Въоръжена борба. Въстание. Наричайте го както искате. Тероризмът е ужасен, грозен и обезчовечаващ както за своите извършители, така и за своите жертви. Но същото се отнася и за войната. Може да се каже, че тероризмът е приватизацията на войната. Терористите са търговци на свободния пазар на войната. Те са хората, които не вярват, че държавата има монопол върху законната употреба на насилие.” Дали самите терористи съзнават, че техните действия само дават оправдание на техните врагове да водят своята война срещу народите на Земята? Защото това е истината, отвратителната невероятна истина. Войната се води не срещу някоя отделна държава, не срещу някоя идеология или религия. Войната е срещу всички човешки народи на цялата планета Земя. И в тази война средствата не се подбират.

 

Безалкогольный напиток «DR.Pepper» Развиваем сеть Дилеров.

Цена 5 гривен 1 баночка с НДС.

Миним. Продажи от 1-ой упаковки.

В составе только натуральные компоненты.

Мы эксклюзивный импортер.

Развиваем сеть Дилеров.
-
http://1541.ru/cms/203/index.php

По всем вопросам :

Украина, Донецкая обл., г. Мариуполь

e-mail - z1017@mail.ru

раб. тел: +38-0629-40-80-22 ;

факс. Тел:+38-0629-40-80-20 ;

моб. Тел.: +38-067-495-99-98 Дмитрий;

моб. Тел.: +38-096-797-25-11 Сергей;

067 - 131-49-22 Евгения.