Обявиха днешния ден, първи февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Всъщност е точно обратното. Днес е Ден на гавра с жертвите на продължаващия комунистическо-либерален терор.

Ще се спра на въпроса кратко. Не ми се пише, пък и все по-малък смисъл намирам в писането. Но няколко думи съм длъжен да кажа. Все пак днешният ден донякъде бе посветен и на моята скромна личност.

Да поразсъждаваме. Ден на труда, Ден на жената, ден на детето, а сега Ден на признателност. Ден на палачите – девети септември и Ден на жертвите – първи февруари. Кой ги измисля тези дни? Да не излезе, че едни и същи ги измислят? А после заповядват на своите послушни слуги да ги обявяват. У нас честта се падна точно на един от старите палачи. Милиционера Бойко Борисов. Неговите партийни и ДС другари – Желю Желев, Петър Стоянов и Иван Костов му пригласяха. Ще пригласят, къде ще ходят. Щом заповедта идва от Изсраел, как няма да пригласят?

Да, решението идва тъкмо от висшите ционистки кръгове. Днес го научих пряко, макар бездруго да си беше пределно ясно. Инициативата не е наша. А щом не е наша, значи е тяхна. Междинният вариант беше на някого от тукашните палачи да е проговорила съвестта и да е направил предложението в знак на разкаяние. Не се усмихвайте иронично, има и такива палачи. Достоевски е описал най-добре един такъв. Но в конкретния случай разкаяние нямаше. Нямаше и сянка от мисъл за жертвите. Имаше желание за показност. Имаше демонстрация на лъжа и на измама. Имаше еврейщина. Прекалено много еврейщина, за да бъде случайно.

Твърдят, че Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим е приумица на Джордж Сорос. Който пък взел идеята от американския Ден на благодарността, защото нищо свое, нищо оригинално не бил в състояние да измисли. Може и така да е. много съм по-склонен да вярвам, че е така, отколкото да повярвам, че идеята е на някой от нашите безсъвестни алчни мафиоти, наричащи се „политически елит”. Техните придружаващи „празника” действия го доказват.

Сега бързам да пусна началото на анализа. Не се чувствам много добре и не съумях да го завърша. До довечера трябва да свърша и тази работа. Да допиша започнатото, да приведа съответните доказателства и да допълня текста. Сега пускам началото, за да не помисли някой, че съм размислил, че съм се уплашил и отказал. Мнението си е мое, а аз от своето мнение не се отказвам. Макар да живея в Ботевград, не съм кмет и не се въртя в зависимост от посоката на вятъра. Макар да пописвам, не съм платен журналист и не ме интересува какво ще си помислят мафиозите, извинете, исках да кажа управниците за мен и за моите писания. И така, четете началото и до скоро!


Сега ще дам конкретен пример, за да стане ясно отношението управниците и на подчинените им независими медии към жертвите на комунизма. Копирам вчерашните коментари към една от статиите в сайта ми.

„Преди около час получих покана от фейсбук да се присъединя. Писал съм и знаете, че не влизам във Фейсбук. Този път реших да направя изключение. Влязох и написах коментар. Не пазя копие, но в общи линии си го спомням и ще се опитам да го повторя.

Възмущава ме фактът, че ДСБ е инициатор на събитието. Именно Иван Костов по времето, когато беше премиер осъществи най-жестоките репресии срещу мъчениците на комунизма. И то не за някакви престъпления, а под предлог, че извършвали антидемократична пропаганда.

На второ място съм длъжен да отбележа, че поне у нас демокрацията се оказа не отрицание, а продължание на комунизма. При това по-жестоко, по-безчовечно продължение от самия комунизъм. Погледнете как живеят, по-точно как едва преживяват днес жертвите на комунизма. Как репресивните действия на властта срещу тях не са спирали нито за миг и продължават и до ден-днешен. Погледнете и тогава коментирайте. Другото е лицемерие.

В общи линии това беше моят коментар. Никакви епитети. Никакви обиди. Никакви ругатни. Никакви заплахи. Когато погледнах пак, коментарът вече го нямаше, хванала го бе липсата. Ще ме попита ли някой защо не искам да влизам в тая еврейска ченгеджийница, наречена Фейсбук?

Коментарът все пак е съхранен. Копирах го и го пратих на един човек. Не пазя копие от писмото си до него, но ще му пиша и той ще ми го копира обратно. И тогава ще можем да отворим тема за Фейсбук. Вярвам, че по въпроса има какво да се каже. Не за да им връщам, не за да се доказвам. Далеч съм от такава мисъл. Ако отворя тема, тя ще е за вас, които все още влизате в ченгеджийницата. Просто искам да ви предпазя като ви дам нагледен пример за техните действия. А изводите ще си ги направите сами.”

Когато нещо бива рекламирано, по правило то е вредно за хората. А Фейсбук бива постоянно рекламиран. Постоянно ни се внушава колко е, ах! страшен тоя Фейсбук, колко е, ах! независим. Как там можем всичко да си споделим без опасения от някаква си цезура. Е, аз си оставам на своето мнение, че официалното винаги е вредно, и че рекламите винаги крият измама. Следва оригиналното изтрито от Фейсбук мнение.

"Това е пълен идиотизъм. Първо организаторите - ДСБ. Ами нали точно Иван Костов лично разпореждаше извършването на репресивни действия срещу съратници на Илия Минев. И то не за някакви престъпления, ами за пропаганда.

И което е по-важно. Поне у нас демокрацията се оказа не отрицание, а продължение на комунизма. Като демокрацията е по-лошият, по-нечовешкият, по-зверският вариант. Погледнете как живеят, по-точно как едва преживяват мъчениците, които сте решили да чествате и едва тогава тръгвайте да ги чествате. Погледнете неприкрития терор, осъществяван и до днес върху тях. Погледнете фактите и спрете да говорите наизуст. Другото се нарича лицемерие.

Ангел Грънчаров - Елтимир"

А междувременно след като видях, че са ми изтрили първото съобщение им написах:

"Ангел Грънчаров Преди малко пуснах един коментар, който вече го няма, просто липсва. Ето, затова ненавиждам тази ченгеджийница, наречена Фейсбук. И мероприятието ви е измама, както и всичко останало. Питам се само какво не е измама при вас? Има ли при вас нещо, което да не е измама? Сега още ли някой се чуди защо не влизам тук и защо не отговарям на съобщенията?"

Та какво излиза в крайна сметка? Излиза, че утре ще ни честват, а същевременно не ни позволяват да кажем и думица по повод на честването. По-голямо лицемерие и по-голяма наглост не бях срещал досега. Странното е, че имаше доста по-остри коментари от моя, а те си стоят непокътнати. Моят коментар обаче беше цензуриран много скоростно. Странно, нали? Ако размислите, ще разберете, че не е никак странно.


Въпросът не бе в това, което съм написал. А в което бих могъл да напиша. Във всеки случай става безпощадно ясно, че над Фейсбук се извършва непрекъснато наблюдение, и че в него има правила, за които потребителите не подозират. Същото е и с тържествата, посветени на нас, жертвите на комунизма. Ако бях имал неблагоразумието да отида на някое от тези тържества, почти сигурно е, че щяха да ме арестуват и сега да се намирам в уютна демократична килия, като преди това демократичната ни полиция нищо чудно демократично да строши едно-две от моите недемократични ребра.

Но да минем по темата. Ние, малцината имали нещастието да останем живи най-добре осъзнаваме, че това честване, посветено на нас е честване без нас. Честват ни, славят ни, а в същото време терорът над нас не спира да вилнее. Събират си се някъде там техни хора, ядат, пият в наша чест, вдигат наздравици и държат речи. В същото време същите тези празнуващи са ни натикали и продължават да ни натикват в миша дупка. Ето ви я гаврата!

И все пак, нека не съм несправедлив. По телевизия TV7 дадоха думата на Григор Симов. Предния ден се бяхме разбрали да повдигне именно този въпрос – за продължаващия терор над старите антикомунисти. Не успя да го повдигне. Каза важни неща, изключително важни неща. Но за терора и репресиите не му стигна времето. Някакви си пет-десет минути. Твърде малко телевизионно време за 20 години телевизионни лъжи и заблуди. И как така никой не попита: „Ей, ние тук само за избитите говорим, само за мъртвите. Ами живи дали са останали? Къде са сега, как живеят, с какво се занимават?” Никой не пита, защото те всички знаят. И ще бъде страшен удар по техния авторитет, по престижа им, по скъпия им имидж, ако истината излезе на светло. А враговете ни съзнават и друго. Че колкото и да сме мачкани и тъпкани, повечето от нас си останаха с несломен дух. И че един пряк сблъсък между тях и нас едва ли ще им се отрази здравословно.

Вече казах, че този Ден на признателност за ционистка идея. Само че едната гола констатация нищо не означава. Какви са целите на мероприятието и какво следва? Целите са ясни. Да се разграничат от комунизма. Рожба на ционистите и баща на демократите. Да излъжат наивните, непросветените, че те нямат нищо общо с терора и зверствата. Да демонстрират колко много ни почитат и уважават, поради което автоматично получават правото да говорят от наше име, да пишат биографиите ни, а като измрем всичките – и филми да направят за нас. А дотогава да ни мачкат, както и класическите комунисти не са ни мачкали. В общи линии така виждам целите. А какво следва? Следва засилване на терора. Най-вече на икономическия терор. За по-непослушните като Янко Янков, например, се предвиждат и по-твърди мерки. Такава е тя, еврейската признателност. Такава е тя, почтеността на днешните управляващи демократи, довчерашни комунисти.

Защо го правят? Защото ние бяхме и си останахме съвестта на българския народ. Ние сме имунната система на нацията. А те, ционистите на своя последен конгрес са взели решение да ускорят ликвидацията на българите. За да се заселят колкото е възможно по-скоро на освободената от нас територия. Разполагам със съответния текст и мога да го цитирам, но сега думата ми беше за жертвите на комунизма и за посветения на тях ден. Лъжа. Измама. Заблуда. Наглост. Вероятно съществуват още множество думи за постъпката им, но вие разбирате за какво говоря.

Порових се из Интернет да открия мнения, подобни на моето. Няма. Може и да е имало, ама нали сме демокрация, недемократичните мнения биват незабавно трити. Народът, оставен в неведение ръкопляска и цвили от възторг.

Свят, в който нищо не е истинско. Нито храната, която ядем, нито водата която пием. Свят, в който дори думите загубиха своето значение. Свят, в който никое информационно средство, разпространяващо истината и отказващо да тиражира лъжи не може да съществува. Огледайте се и сами ще видите. Свободната територия Интернет, където има пълна свобода за псувни и ругатни, но всяко мнение, съдържащо истинска и реална информация бива трито, а авторът му преследван. Страна, в която властта е Мафия, а Мафията е власт. Демокрация, при която на демоса, на народа се гледа като на стадо добичета, предназначени за стригане, за доене и за клане. Демокрация, при която демосът бива изтребван безжалостно в името на планирания нов деспотизъм. Свят, в който нищо не е истинско.