http://eltimir.ucoz.ru/ Това на картинката е Усмъртителят. Но аз имам много лоша новина за него. Предстои идването на Оживителя! Писах този текст през 1994 година. През есента на 2006 година едно лице, свързано с френските Служби ми каза: "Дори само това да бе написал през целия си живот и нищо друго, пак заслужаваше да те подпалят". Беше малко след палежа на жилището ми през юни същата, 2006 година. Някои ще го разберат, други не. Днес го публикувам отново заради моя стар приятел Григор Симов по повод на разговора, който вчера водихме на гарата, докато Зоя проверяваше в колко часа ще има влак. Гриша, настоятелно искам да те помоля за мнение поне в писмо, ако не тук. До този извод стигнах през 1994-та, това беше тогава моето мнение. До днес то не се промени. С една малка разлика. Днес аз знам коя е нашата Смърт. Знам я поименно, познавам нейната вълча, хиенска, чакалска муцуна. И съвсем скоро ще я назова. Със съответните доказателства, разбира се! *** Mисълта на писателя Рей Бредбъди сътвори един убиец на електронни уреди. Своята ненавист към мобифони и компютри той обясни така: "Изведнъж се хванах, че по цял ден това правя - стоя и слушам".  Някой друг живее вместо нас живота ни, а ние сме поставени в ролята на безучастни по принуда наблюдатели.  Веднага щом осъзнах причините, пораждащи желание за съпротива, реших да призова Убиеца: щом ти слушаш, някой трябва да говори, нали? Намери Говорещия, Убиецо!  Говорещият няма значение. Той е лесно заменяем индивид, обикновен майстор, добре владеещ интонацията и дикцията. По-важен е Нареждащият какво и от кого да се говори. Търси Съставителя на текстове, Убиецо!  Огласихме целите на говоренето. Изучихме отвличащите маневри. Можем да различим лицата зад кадър. Вземи нашите знания, Убиецо. Издири точните, истинските, рождените имена и конкретните физиономии на ръководителите, стоящи зад всички разпоредители и кукловоди. В цял свят! Не са много, по неколцина за всяка отделна страна. Посети домовете на Властелините, Убиецо!  Мислим си, че зад всяка новооткрита врата ни очаква съкровище. Вместо това, съзираме нов проход, водещ към неподозирани досега дълбини... Някога живял един скромен равин. След погребението му станало ясно, че именно той е дирижирал оркестъра на сенките, стоящи зад земните властници. Остави инструментите на мира, Убиецо. Не хвърляй сили, елиминирайки изпълнителите. Нека за теб те бъдат само врати, водещи към Тайната на световните тайни. Погледни към Диригента, Убиецо!  - А после? Да го убия ли? Него ли да убия?  - Не. След като си извървял дългия път на търсенето, след като си преминал през степените на Познанието, у теб ще се е оформила Идея. Ще си стигнал до Композитора, а от там - до Неназования, който поръчва музиката. Има белег за разпознаване. Последният, наричащ себе си Пръв и Върховен, той не твори. Лишен е от дарбата да твори. Той няма Божествено вдъхновение в себе си да твори, затова заповядва на други да творят вместо него. При Неназования иди, Убиецо!  - Той ли е обреченият да умре?  - По-страшно наказание му е отредено. Ще го принудиш да ти открие Тъмните тайни. Вземи ги. Изнеси ги на Светло, а после ги погледни. Едва тогава подготовката ти ще е завършила и ти ще си готов за същинско действие.  Подбери най-немъртвите думи, напиши най-живите страници, изречи оживителните заклинания и убий видиотяващото обезодухотворяване. Убий Смъртта, Убиецо! Ангел Грънчаров – Елтимир, 1994 година
  Въведението към подробностите можете да намерите във втория ми сайт:
http://erigkan.ucoz.ru/news/potomcite_na_anubis/2012-04-10-1072  Имам сериозно, твърде сериозно основание да го пусна по-рано, отколкото предвиждах.

03.07.2010 11:58 - ОТСТЪПИ И НИ ОСТАВИ

Автор: andrei Категория: Поезия
Прочетен: 157 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 16.07.2010 17:26


На вечерните желания обърнах гръб.
На дневните терзания показах кучи зъб.

Размазах после мислите си с мастило...

Върху ликът си омръзнал ми до смърт,

лепя късчета от изминатият път...

докато Наставникът не ме докосна с нокът

по раната,от която oще стичаше се кръв.



-Не пипай Ти,това което не е твое.

-Не пипай това,което не си сътворил..

-Ликът Ти пепел е-и Ти добре го знаеш,

както знае е го и целият всемир.

С терзанията по космическата гибел,

не ще изтриеш пожара разпален

от безумието на любовта към Себеси.



Отстъпи и нека Волята на хората,

сътворят отново Земята,която за Теб

бе само временна спирка...

Отстъпи и нека светлината на космическият мрак

Те разпилее без остатък.

Отстъпи пред Волята на хората,

които така несъвършенно сътвори...



Отстъпи и ни остави,за да избегнеш гневът и пожара
от възмездието.







Андрей Денчев - Каро
2005г.