В последно време на лични съобщения и в писма получавам обвинения, че съм унищожил Движение "Воини на Тангра". Категорично отхвърлям обвиненията. Това Движение беше моя рожба. Създадох го през 1998 година. От 2004 до 2008 година срещу Движението бе проведена масирана атака от страна на агенти на руското ГРУ, подпомогнати от "българската" НСС, днешна ДАНС. Атаката завърши с моето отстраняване. През септември 2008 година ми наложиха БАН за сайта, създаден от мен и от мои добри приятели. После на два пъти, по молба на един от тях се включвах да помогна, но много скоро ме прогонваха. Нищо не можех да направя и се отстраних. През 2009 година създадох този и още няколко сайта. С мен от Движението беше единствено Хунор. Всеки може сам да провери какво развитие претърпя този сайт, и на какво падение бе подложен свръхпопулярният по онова време сайт на Движение "Воини на Тангра". Това, че аз макар и почти сам успях, не е удар срещу Движението. Това, че те, голяма група самонадеяни момчета и момичета се провалиха, не е моя вина. Обвиняват ме, че съм наричал кой ли не "агент". Не е вярно. Нарекох агенти трима. Първо Цветомир Йолов. Да, вербуваха го и го използваха за мръсни задачи. После, когато той се провали го убиха. Нарекох агент Силвия Мирчева. Тя и досега сее своята отрова и аз ще продължа войната си срещу нея. Нарекох агент Димитър Радев. След смъртта му се оказа, че е бил наистина агент, при това от доста високо ниво. Писаха го официалните новинарски сайтове, не аз. Но не той ме победи, а аз него. Та обвиненията са доста нелепи. Да, пусках техни снимки и отговарях с факти и сканирани документи на многобройните клевети. Пусках обаче и мои снимки. Да се види кой кой е. Но че съм се защитил, съвсем не означава, че съм се домогвал да унищожението им. Пък и аз практически съм сам, те бяха мнозина. Как така тъпият селянин, деградиралият алкохолик, плагиаторът и още не знам какъв Елтимир, за какъвто ме представяха успя да разгроми толкова голяма и сплотена група преуспели личности? Сега Елтимир най-вероятно ще излезе в малка ваканция. Но после ще се върне и ще продължи. Нека продължат и те. Желая им успех! От сърце им го желая. Не ги мразя, не изпитвам никакво желание за каквото и да било отмъщение, но ми е много болно за всичко случило се. Само това искам да им кажа. Нищо няма да им направя, нищо лошо. Макар болката да си остава в мен и да ме изгаря. Все пак нека те да не забравят, че в създаването на това Движение вложих душата и сърцето си. Приемал съм ги в дома си многократно, а в домовете на повечето от тях не съм стъпвал. Винаги съм им оказвал доверие, а те накрая ме предадоха след заплахите на покойния вече Радев. Простено да им е. Не искам да се изпълвам със злоба, защото знам какво ще причини злобата в най-скоро време. Защото знам как злобата ще изгори своите носители. Пък и не само затова. Още не е късно да си подадем ръце. Еще не вечер - пееше Висоцки. Да, още не е вечер, но се здрачава.