Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2012 10:52 - Гладна стачка
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 7252 Коментари: 11 Гласове:
6

Последна промяна: 20.06.2012 10:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Копирам нещо, което написах вчера в личния си сайт:
http://eltimir.ucoz.ru/news/gladna_stachka/2012-06-19-3071 
От утре съм в гладна стачка.  В знак на протест срещу това, че няма с какво да се храня. То така или иначе ще гладувам, ама поне да превърна глада си в протест. Благодарение на ДС, преименувана в ДАНС и на полицая Бойко Борисов не ми се дава никаква работа. Не мога никъде да започна. Днес един приятел дошъл си от Украйна донесе шише вино и консерва риба. Утре - нищо. Та поне да обявя, че от утре Утре Елтимир е в гладна стачка. В знак на протест срещу това, че просто няма какво да яде. Бойко, проклет да си! Копеле проклето, ти дори не можеш да си представиш какви последствия ще има за теб моята смърт. Не само ти, но и целият ти род гаден ще умре.
Да, от днес съм в гладна стачка. И ще устоя докрай. Бойко, нищожество гадно, ти също ще умреш.



Гласувай:
7
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eltimir - Допълнение
20.06.2012 11:09
Рекордът ми на гладуване е 14 дни. В Старозагорския затвор. После участвах в щафетните гладни стачки в защита на Илия Минев. Имам известен опит. Последния път опитах през 2004 година. Издържах едва четири дни. Получих конвулсии на крайниците си, много болезнени. А също почти загубих зрението си и проядох. Този път обаче ще издържа. Готов съм и да умра, но това моето не се понася вече. Няма да се самоубия, както някои ме съветват, но мога да умра чрез глад. Да му мисли Боклук Бойко, който допуска такива като мен да стигат до такова положение. Проклятието му ще е вечно.
цитирай
2. tomcat2 - Защо трябва ние да мрем а не те бок...
20.06.2012 12:06
Защо трябва ние да мрем а не те боклуците !?
цитирай
3. eltimir - За д-р Николай Попов
21.06.2012 09:31
Познавах човека, поставил световен рекорд по гладни стачки - д-р Николай Попов. С първата си стачка, продължила общо 240 дена успява да принуди комунистическия режим да върне семейството му в София. Бяха изселени. Тогава на 63-тия ден го включват на системи, за да не умре. След 240 дни гладуване съпругата и сина му отиват на свиждане и му казват, че вече са си в София. Прекратява стачката. С втората, мисля, че беше 110 дена постига своето освобождение от затвора. През 1981 година се намирах във Военно медицинска академия заради язвата. Д-р Попов живееше наблизо, на ул. "Доспат". Отивам един ден до него и го заварвам бял като платно. Подпираше се на стената.
- Малко съм бледичък, нали? 29-ти ден. Ще издържа и тоя път.
След тая гладна стачка д-р Николай Попов и семейството му бяха освободени да напуснат България. Дори комунистите не си позволяваха такова открито безчовечие, какво днес си позволява Боклук Бойко. Някъде през 90-те години видях съпругата и сина на д-р Попов. В кантората на проф. Янко Янков.
- Ангеле, дори в чужди страни вие сте повече на почит, отколкото тук, в България.
Абе, каква почит? Никаква почит не искам. Искам само възможност да съществувам физически, за да мога да си върша работата. Обаче на Боклука и това му се вижда много.
цитирай
4. eltimir - Писма от Русия
21.06.2012 12:53
"Писмо от Русия. За позора на Боклук Бойко ще научи цял свят, заклевам се:
"Трудный путь, брат.
Держись крепко.
Сам я голодовал дважды:
Первый раэ в психушке 21 день. Добился освобождения.
Второй раз в зоне 23 дня. Добился своего. Приняли под
регистрацию "Заявление о преступлении" и досрочно
освободили. Я упорно называл себя репрессированым, а не
осужденным. Победил.
Мужества тебе, брат. Игорь. ""Писмо от Русия. За позора на Боклук Бойко ще научи цял свят, заклевам се:
"Трудный путь, брат.
Держись крепко.
Сам я голодовал дважды:
Первый раэ в психушке 21 день. Добился освобождения.
Второй раз в зоне 23 дня. Добился своего. Приняли под
регистрацию "Заявление о преступлении" и досрочно
освободили. Я упорно называл себя репрессированым, а не
осужденным. Победил.
Мужества тебе, брат. Игорь. "
И моят отговор до Игор:
"Спасибо, брат! Русский брат! Я тоже голодовал. В первый раз в 1979 году, в Старозагорской тюрьме. Победил. Потом участвовал в штафетние голодовки в поддержке Илия Минева. А теперь опять. Выдержу и побежду! Разпространяй в России эту новость. Пусть все знают как в Болгарии правителство изтребляеть болгар. Только на вас надеемся, братя. Запад - пусть он был проклятым!"
"suvars wrote:
Jun. 20th, 2012 02:50 pm (UTC)
Привет из Чувашии, Елтимир!

Что то не понял, почему тебе есть нечего?
Разве такое возможно в Болгарии? "
Скандалът ще стане международен. Боклук, Бойко, ще те скъсам, дори с цената на живота си. Пък ако щеш ми пращай твоите ГДБОП, както направи това един друг боклук, агентът на ДС Иво Инджев. Няма да клекна пред вас, боклуци! Втори ден не ям и ще издържа докрай, до самата си смърт, но няма да ви се поддам. Аз съм Елтимир и не се предавам.
цитирай
5. eltimir - Спомен
22.06.2012 11:44
Ще ми се да разкажа нещо. Като дете най-мъчителният ми спомен е как копаех царевицата. А също как пластехме сеното. Не бях глезено дете, работех. Но пък не гладувах. Гледахме отначало две биволици, после ги сменихме с крави. 15-20 овце и не помня колко кокошки. Сега през вечер-две и сънувам какво съм ял тогава. През зимата свинско, през пролетта агнешко, а после печени кокошки. Демокрацията ни отне и това, което дори комунизмът не се осмели да ни отнеме. Как да не го проклинам?
Та като ще се мре от глад, поне да е протестно, а не мълчаливо. Бойко, боклук такъв, проклет да си!
цитирай
6. eltimir - Трети ден
22.06.2012 12:29
Както се наблюдавам, едва ли ще изкарам повече от десетина дни. Който има желание, нека разпространява новината където може. Не ме е страх, но не искам да угасна мирно и кротко, а поне да се знае.
цитирай
7. eltimir - Ден четвърти
23.06.2012 09:37

Идваха стари приятели
Исидор Боянов, човекът, който направи първия сайт на Движение "Воини на Тангра". Заедно с Тошко, един от първите участници в Движението. Момчето ми донесе една торба с храна, но няма да ям. Вкарах я в хладилника. Гладната ми стачка продължава.
Благодаря им. Липсваше ни Пламен, който в момента е във Финландия. Пламене, ако четеш, поздрави от всички нас.
Четвърти ден
Миналия път, през 2004 година прекратих гладната стачка на четвъртия ден. Сега, ако ви кажа, че съм добре, означава да ви излъжа. Но тоя път съм решен да устоя. Или ще дочакам официална реакция на моя протест, или ще умра. Друг избор нямам. Храната, която Исидор донесе си стои в хладилника непипана. Дори няма да го отворя. Ще лежа, пък да става каквото ще да става. Все някой трябва да умре в знак на протест, за да разберат останалите, че така повече не може.
Държавата е тая, която би трябвало да се срамува, че ме е довела до такова положение, но явно, че в тая страна и държава няма. А народ дали е останал или всичко е само жалко население? Плюс юдеи, джагали и мангали...
цитирай
8. eltimir - Пети ден.
24.06.2012 11:13
Няма да спра. Проклети да сте, политически боклуци! И най-вече ти, Боклук Бойко Борисов! Елтимир може да умре, но няма да преклони глава. А вие помислете как така нареченото правителство умишлено и целенасочено изтребва своите граждани. Сред всеобщото безразличие.
цитирай
9. eltimir - Спомени
24.06.2012 12:02
Пак ме изби на спомени. Последния път, когато ходих до Илия Минев минах през офиса на отец Тотю Петров. Тотю ми даде да занеса на Стареца известна сума, за да не умре от глад. Иван Костов и Петър Стоянов се бяха разпоредили да не му се отпуска пенсия. Отивам, звъня, никой не отваря. Влизам и го намирам да лежи. Брадясал и в не добро състояние. Опита се да стане от кревата, не можа. Оставих му парите, целунах го по бузата и седнах. И Илия Минев казва:
- Ангелчо, я извикай Ангелинка да направи по едно кафе.
- Чичо Илия, извинявай, че ти го казвам, но леля Ангелина е починала.
- Да, вярно, тя май умря.
Представете си тези зверове долни до какво положение, до какво състояние бяха довели легендарния Илия Минев. А сега му правят паметници и пишат хвалебствия. Нищожества, проклети да са!
цитирай
10. eltimir - Въпрос и отговор
25.06.2012 17:25
Първо въпроса:
"Елтимире ,можеш ли да напишеш точно какви са ти исканията.Ще ги разпространяваме из интернет.Напиши го по точки.Кажи ,колко пари ти трябват.Предполагам,че всеки може да отдели някаква сума."
И моят отговор:
"От 1992 година нямам постоянна работа. Тогава опожариха къщата ми на село. До 2006 някак се справях, след това почна да става все по-трудно. През 2006-та подпалиха и това ми жилище, но успяхме да овладеем огъня. И почнаха да ме морят с глад и мизерия. Не знам как да го напиша конкретно, но вярвам, че се разбира. Вече наистина не издържам нощем да се будя от глад, а няма да тръгна да крада, да върша престъпления или да ровя из кошовете. Искам да запазя достойнството и друг изход, освен гладната стачка не виждам. Понякога ми помагаха приятели, но това са инцидентни неща и само временно нормализират положението. Затова искам това боклучаво правителство най-сетне да поеме своята отговорност за съдбата на такива като мен.
Малко ми се вие свят и ми е трудно да пиша. Но въпросът не опира само до мен. Помня как навремето Лъчезар Матеев - Зарко, един от най-верните съратници на Илия Минев си продаде гарсониерата в София, за да може да се храни. Помня как гладуваше самият чичо Илия. Помня как пребиха Янко пред самата Съдебна палата. Все някой трябва да протестира. Нас, участниците в антикомунистическата Съпротива, една цяла категория хора ни изтребват. Сред всеобщото безразличие. Все някой трябва да го каже.
Трудно ми е да го формулирам. Може да се напише, че Ангел Грънчаров - Елтимир, бивш политически затворник, съден за антикомунистическа пропаганда. Съратник на Илия Минев и автор на десетки книги и на стотици статии е принуден да започне гладна стачка. В знак на протест срещу това, че репресивните действия на властта са го довели до положение, че няма с какво да живее. И вместо да изпитвам хроничен глад и да се храня през ден, аз предпочетох да умра не мълчаливо, а чрез протест."
Има думата Боклук Бойко Борисов.
цитирай
11. eltimir - Ден седми
26.06.2012 09:11
Седми ден, откакто спрях да се храня. Досега никаква официална реакция от властите. Тях просто не ги е грижа за нас. Тях, така наречените власти не ги интересува дали ще живеем или ще умрем. Или по-скоро тяхната истинска задача е да ни уморят. За да освободят жизнено пространство за други. Поне моите сведения са, че са поели такъв ангажимент.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2359826
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2474
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930