В разгара на политическата зима и сред руините, сътворени от демокрацията вървят те, блюстителите на произвола и беззаконието. Единствените крепители на властта. Тя, властта се опира единствено на техните щикове. Докато се опира е добре. Какво ли ще се случи, когато се наложи да седне върху тях?

Дървото на демократическия Преход. Рожбата на нашите мечти за справедливост и за човечност. Поникна сред възгласи „Ура!” и сред призиви за демокрация. Поникна с вяра в свободата и с надежда за повече човешки права. Порасна сред глад и безнадеждност. Сред престъпност и беззаконие. Сред всевластие и безправие.

В края на 1989 година наивно си въобразявахме, че най-лошото е минало, и че ни очакват светли и безметежни дни. Толкова светли и толкова безметежни дни настъпиха, че успяха да вкарат без време в гроба над два милиона и половина българи. Отначало ни залъгаха с обещания за земен рай, а днес вече не крият, че осъществяват геноцид над нас. Но и това им се видя малко.

Тази сутрин прочетох една новина няколко пъти. Беше толкова абсурдна, че не вярвах на очите си. Демократичното ГРОБ-арско правителство издало заповед, според която коментарите, засягащи забраната за пушене били нарушение на обществения ред. Ей, ама това и при комунизма го нямаше. Нямаше го, обаче при демокрацията го има. Ние, народът на България нямаме право дори да коментираме престъпните разпоредби на престъпното правителство. ГРОБ ни налага ГРОБна тишина. В ГРОБовете, както е известно трябва да цари спокойствие.

А ГРОБарското правителство какво изобщо ни разрешава да говорим? Ами да хвалим. Как ли? Ето, така например:

- Благодарим ти, ГРОБ за възможността да умрем в името на демокрацията и на свети Боклук Бойко! Да, ние умираме от глад, сред мизерия и безизходица. Всекидневно сме подлагани на всякакви изстъпления. Като почнем от държавните изстъпления, та стигнем до разрешените от властта цигански такива. Да, нас ни тровят по всевъзможен начин. Да, нас ни ръсят от въздуха с всякакви химикали, съсипват ни селскостопанската продукция. Отнемат ни последната възможност да оцелеем физически. Ако пък напук на правителствените и надправителствени мерки все пак нещичко оцелее, идват циганските орди и го обират. Глутници от черни орки тъпчат българската земя, а правителството, наричащо се българско вместо да ги спре, ги поощрява. Плащаме данък „циганин”, нали някой трябва да издържа циганите. Плащаме електрически надбавки „цигани”, нали на циганите някой трябва да им плаща тока. Плащаме по нареждане на боклучавото ни ГРОБарско правителство. Плащаме и не смеем да гъкнем, нали дори едното обсъждане на престъпните незаконни „закони” вече е обявено за престъпление. В бивша България цари невиждана до днес диктатура. Диктатурата на боклуците ГРОБари.

Да, произволът е въздигнат в ранг на държавна политика и на нас не ни остава нищо друго, освен да умрем мъчително. Затова все по-често мнозина предпочитат сами да прекратят мъките си. По процентен брой на самоубийства вероятно сме на първо място в света. Отличници сме, както остроумно се изрази г-н Боклука. Всичко това е вярно, обаче ние сме щастливи. Ние умираме, но със съзнанието, че от нашата смърт те, ГРОБ-арите дебелеят.

Така че нека не коментираме. Нека не се оплакваме. Нека запеем ода, но не Одата на радостта, а Одата на излъганите и предадените. Одата на прецаканите.

Няма какво да се лъжем. Ситуацията е толкова тежка, че боклуците вече не разчитат на никакви медии и на никаква пропаганда. Боклуците разчитат единствено на силата. На грубата полицейска сила, чрез която да ни заставят да млъкнем. Няма да млъкнем! Поне аз няма да млъкна, а ще си го кажа направо и без увъртане. Срещу нас, българите е задействан пъклен план, целящ пълното ни физическо унищожение. Но ще бъде ласкателство към Боклука, ако кажа, че планът е роден в неговия мозък. Така му е наредено от Америка и той послушно изпълнява. Боклука е много послушен и много предан на американците. Също като предшественика си Андрей Карлов Луканов. И също като него няма да умре от естествена смърт. Впрочем лично мен Боклука малко ме интересува. Мисля си за нас, българите. Вярвам, че поне повечето от вас мислят по същия начин.

Вчера беше зле. Днес е още по-зле. Вчера ни управляваха боклуци. Днес ни управляват още по-големи боклуци. Вчера лъжци ни обещаваха процъфтяване. Днес ГРОБарските боклуци го осъществиха. Разцъфтяхме, но като рана, като зейнала рана. Мангалите на циганина Иван Костов превърнаха България в Мангалия. Днешните боклуци я довършиха. Днес държава вече няма. Има едно огромно бунище. А утре? Вярвам, че поне повечето от вас си задават същия въпрос. Какво ни очаква след всичкия този демократичен кошмар, който ни се наложи да преживеем?

- Ама той, господин Борисов строи магистрали и спортни площадки…

Не, Борисов не ги строи. Строят ги роби по негова заповед. Но не това е най-важното. С каква цел Борисов заповядва строежа на магистрали? За да могат ГРОБарските катафалки по-бързо да извозят умрелите от ГРОБарското управление българи до ГРОБищата. Ами спортните зали и площадки? За да има къде да тренират мутрите на мутрата Цветанов. Какво печели българинът от всичко това? Печели смърт. Печели ГРОБища.

Какво ни очаква ли? Ще ви разкажа една забравена легенда от бъдещето.

…И някъде там, сред руините на Ню Йорк казват, че растяло самотно дърво. Хората го почитали. Хранили го, поливали с вода и не само с вода. Принасяли му човешки жертви. Хората вярвали, че докато последното Дърво расте на Земята, човешкият род няма да умре.

… само че… Само че корените на дървото били отровени вследствие добива на шистов газ. Стъблото му се разяждало от генно-модифицираната чума на Монсанто. Листата му били обилно напоени с разпръскваните от самолети химикали. За Дървото нямало никаква надежда да оцелее. И то не оцеляло. Скоро след неговата смърт умрял и последният човек.

Разказах ви една малка приказка от вчера и от утре. Една приказка от утрото и от вечерта. Но все още не е мръкнало. Все още не е вечер. Все още нощта не е настъпила.

А дали ще настъпи, зависи най-вече от нас. От нас и от никой друг.

Нека ви разкажа още една приказка. Приказка от вчера и от днес.

Някога един Борис изкла петдесет и два благороднически български рода. Изкла ги заедно със старците и пеленачетата, за да насади у нас чужда, враждебна на България култура. Днес един Борисов успя да умъртви петстотин хиляди българи по заповед на чуждо, враждебно на всичко българско безкултурие. Да, положението е тежко, не отричам. Но положението съвсем не е безнадеждно, напротив. Една сега, едва днес стават ясни изречените преди повече от хилядолетие слова, че както е почнало Злото, така ще свърши. С каквото име е дошло, с това име ще си отиде.

Беше нощ. Нощта на върколаците и на боклуците. Но вече съмва. Слънчевите лъчи ще изгорят върколаците, а утринният вятър ще разпилее боклуците, ще ги отвее обратно там, откъдето са дошли. И ще бъде Ден.

Ами Дървото, какво стана с Дървото на Прехода? Нима го забравих? Не, не съм го забравил. Под неговите клони ще висят боклуци. Докато вятърът не разпилее останките им.

Добро Утро, Българи!