Малък конкретен пример
Напоследък усилено се обсъжда темата за бездомните кучета и да закрилата, оказвана им от неправителствените, а всъщност надправителствените „еко” организации. Обичали животните, казват. Хубаво. Ама защо обичат само кучетата? Защо не обичат котките, те са много по-полезни и никак не са опасни. Защо не обичат таралежите, костенурките, елените, сърните? Защото надправителствените организации се финансират от Джордж Сорос. А пък господарите на Сорос са слуги на песоглавци.
Нещо повече, много повече. Антихристът, когото очакват според редица автори е син на песоглавци. Който е гледал филма „Поличбата” да си спомни за рождената майка на Деймиън, едно животно чакал. Само че сцената от филма далеч не е случайна. Легендата за вещицата Чакал, която ще роди Сина Погибелен не е от вчера. Ще почна отдалеч.
Потомците на Чакала
Кои са песоглавците? Тези, за които днес не е прието да се говори. Тези, чието съществуване изобщо се отрича. А тях ги е имало. Имало ги е преди нас, хората. Имало ги е през цялата човешка история. Има ги и днес. А на тях им се ще да ги има и след нас и те да завладеят планетата Земя, където винаги са били гости. Дали мечтата им ще се сбъдне зависи от днешните ни действия. От нашите днешни действия, не от техните.
Впрочем за песоглавците се говори. Но по особен начин. Някой забелязал ли е, че върколаците, тези хилядолетни врагове на човека в съвременните холивудски филми биват представени като „добрите”? Върколаци срещу вампири, например. Вампирите са лошите, върколаците са добрите. Дали е случайно, особено след като знаем в чии ръце се намира Холивуд, тази фабрика за лъжи и манипулации. През последните години рядко гледам филми, но напоследък бях малко болен и като ми беше трудно да работя, а нямах друго какво да правя, погледах. И останах ужасен от размерите на манипулацията. От упоритостта, с която Холивуд се стреми да промени човешкото мислене в полза на един откровен човешки враг.
Песоглавците. Хора с глава на куче, вълк, чакал или хиена. Разкази за тях се срещат още при античните писатели Хесиод, Херодот, Ктесий, Мегастен, Плиний Стари и други. Те твърдят, че съществата живеели в Индия, Либия, Етиопия и Скития.
„И знаменитото племе на хората-полупси, у които над здравите рамене расте кучешка глава с най-силни челюсти; техният език като при кучетата е лай и те не познават славната реч на останалите смъртни. (Симий, „Аполон”)
Съгласно свидетелствата на очевидци, макар главата им да е кучешка, цялото останало тяло било човекоподобно. Те ползвали инструменти и оръжие, а също носили дрехи. Което от своя страна давало повод на средновековните теолози да твърдят, че имат душа, защото срамът е плод на дарената от Бога душа.
Дотук става ясно, че технологичното развитие на песоглавците не е надвишавало това на човешките им съвременници. Което означава, че те не идват от някоя далечна звезда. Защо тогава и до днес от тях нищо не е намерено? Няма останки от селища, няма погребения, нищо няма. Коя е истинската Родина на песоглавците?
Песоглавците се споменават от индуски, персийски, египетски, китайски и дори зулуски автори. Има ги във византийски източници и в древноруски сказания. През средновековието за тях са писали Блаженият Августин, Плано Карпини, Порденоне и Марко Поло. На средновековните карти се срещат области, отбелязани като населени с песоглавци. В българската предхристиянска митология са известни като хора-змейове. Защото хем не са били хора, хем някак са съумявали да си придадат човешки вид, когато се налагало.
За кинокефалите се говорело на Молукските острови, в Индонезия и в Америка. На Христофор Колумб разказвали за канибали с кучешки глави. Последните свидетелства на очевидци датират от XVIII в. според тях едната случайност попречила на Джордж Вашингтон да води преговори с кучеглавия народ от името на новосъздадената република. Обаче скелет или поне череп на песоглавец никой не е виждал. Тук, на Земята са намирани какви ли не черепи на хуманоиди. Намирани са гробници на пет метрови гиганти. Къде са погребвали песоглавците своите мъртви? Ще кажете, че са ги кремирали? Може. Но все някой некремиран би трябвало да е останал. Някой загинал в битка, умрял на случайно място или нещо подобно. Такова подобно нещо досега не е открито. Защо?
Странен череп на хуманоид, явно непринадлежащ към никоя от човешките раси. Такива и други черепи са откривани много. Но череп на песоглавец никой не е виждал. Защо?
***
Да хвърлим поглед към митологичните и не толкова митологични песоглавци:
Анубис, древноегипетски бог с глава на чакал.
Свети Христофор – християнски светец, принадлежал към кучеглавото племе и живял на границите на Римската Империя.
Полкан, руски богатир, представен в билините с кучешка глава.
Аралези – арменски богове-песоглавци, които могли с облизване на раната да съживяват падналите в бой свои съплеменници.
Замислям се и за масонското божество Бафомет. Казват, че е с глава на козел. Ами ако е песоглавец? Египетски изследователи са стигнали до извода, че масоните имат много по-голяма връзка с боговете на древния Египет, отколкото досега се е предполагало.
Песоглавци са изобразени и в миниатюри на Маите.
Има ги при толкова много народи. Има ги на всички континенти. Трудно е при всичките съвпадения да говорим за измислица. А освен рисувани от хора техни изображения, други материални следи няма.
Типичният песоглавец според представите на Древните е висок, достига от два до два и половина метра. Макар че почти винаги ходи приведен. Срещат се и песоглавци джуджета, до половината от човешки ръст. Което пък означава, че и те се делят на раси като хората. Опашка у песоглавците са наблюдавали малцина. Вероятно още като деца им ги режат. Но някои автори отбелязват, че са виждали, и че тази опашка не е окосмена като у повечето кучета, а гола, като у породата дог, например. Пръстите са с неголеми нокти. Поне не толкова големи, че да им пречат при боравенето с оръжия и инструменти. Ръцете и гърдите са окосмени, но не напълно. Косата е къса, понякога на врата се забелязва гъста грива. Косите обикновено са рижи, но се срещат и кафяви, а по-рядко сиви или дори сиво-зеленикави, като у хиените. Съдейки по всичко, главата на кинокефала не може да се нарече еднозначно нито кучешка, нито чакалска, нито хиенска, а е нещо средно между тях. Езикът на песоглавците напомня лай, но никой от авторите не се е похвалил, че го разбира.
Степента на свирепост у песоглавците силно се различава при различните автори и за различните кинокефални племена. Част от авторите ги смятат за благородни диваци. Други им приписват всевъзможни пороци, на първо място лют и безжалостен нрав. Някои песоглавци изяждат всеки, до когото се докопат, а в гладно време дори собствените си деца. Други включват в своята диета съплеменниците си само в случаи на война между клановете. Трети се хранят само с дивеч.
Ако човешката Раса съумее да премине през изпитанията, ако се съхрани и оцелее, хората ще научат защо битката за планетата Земя се случва точно сега и защо е така ожесточена. Хората ще научат кой ги е подлагал толкова векове на страдания и кой им е помагал. Ако оцелеят, ако оцелеем. Макар че при всичката тая злоба, омраза, алчност, взаимно надхитряне и взаимно прецакване… При липсата на добродетели, при липсата на съвест, на морал, на чест, на достойнство, на благородство, при отсъствието преди всичко на човещина… Едва ли. Простете за песимизма. И все пак да направим опит. Вярвам, че си заслужава. Не бива да се поддаваме на отчаяние, безнадеждността е чувство, което именно те се опитват да ни внушат. Те не са всесилни. Над тях има много Сили, които няма да им позволят да докарат до край пъкленото си дело и да унищожат човешкия род. Жалко само за милиардите жертви, но това е цената, която се налага да платим.
Продължавам с описанието на песоглавците. Български източници липсват, затова ползвам руски.
Всички автори са единодушни, че песоглавците не ходят голи, а носят дрехи. Преди всичко от животински кожи. Този факт послужил на средновековните теолози да го привеждат като безспорно доказателство за наличието на душа у тази раса. Щом се обличат, значи изпитват срам. А срамът както е известно произлиза от Първородния грях. Странна логика, дори липса на логика, поне според мен. В битките песоглавците се биели не със зъби, а с оръжие. Боздугани, лъкове, брадви, копия… Тоест оръжия, характерни и за хората. Воюват в разпилян строй, хвърлят къси копия бягайки, но обикновено били побеждавани от далеч по-дисциплинираните човешки войски. Твърденията са на съвременници и очевидци, сблъсквали се с тях. Днес всичко това бива отричано. Да, обяснения не липсват и за всеки отделен случай понякога звучат убедително. Но да обясняваш едно и също нещо по сто различни начина вече е съмнително.
Равносметката дотук. Спечелени сражения срещу песоглавци има, завоювани техни територии няма. Убити има, погребани няма. Някъде до 17 – 18 век песоглавците били изостанали от хората в технологично отношение, но упорито се появявали ту тук, ту там. Идват когато си искат, отиват си когато си искат. Откъде идват и къде отиват? Откъде са се взели тези същества и къде са се дянали? Отговор няма. И тъй като няма отговор, следва отричане. Такова животно нема! Да, ама животното си го има. И не само си го има, ами поне според моите сведения то вече ни превъзхожда многократно в техническо отношение. До такава степен ни превъзхожда, че земният „елит” е решил да му се подчини, разчитайки, че по този начин ще съумее да запази своето господство над остатъците от човешкия род. Напразни надежди. Но нека разгледаме въпроса подробно, нека приведа достатъчно на брой и достатъчно убедителни доказателства, пък ще поразсъждаваме.
