Снощи за пореден път ме питаха вярно ли, че съм искал да се самозапаля. Поне така се говорело из квартала. Отговорих, че може и да направя такъв опит. Ама не с бензин, а с домашна ракия. И че няма да си заливам главата, а гърлото. Ходих до един стар приятел и той ми каза за слуховете. Човекът в момента нямаше ракия, та решихме да се самозапалим с вино. Вярно, виното ни позапали главите, ама нещо не успяхме да изгорим съвсем. 
Всъщност нещата стоят по точно обратния начин. От известно време властите се опитват да ликвидират физически цялото ми семейство, но с икономически средства. Жена ми в момента е с тежка операция на краката, в друг град. Дори нямам възможност да отида да я видя. Аз съм с тежко заболяване на хранопровода, не мога да преглъщам твърда храна. Не мога да си позволя лечение, такива са ни демократичните закони. Но няма да доставя удоволствие на управниците и на техните служби като посегна сам на живота си. В най-лошия случай просто ще си легна в леглото и ще чакам. Пък каквото дойде.

Днес чух нов слух по мой адрес. Изглежда службите умора нямат. Че съм обявил гладна стачка. Не, не съм. Просто получих някакво заболяване на хранопровода, старата ми язва също се възпали и все по-трудно се храня. А нямам право на медицинска помощ. Нямам осигуровки, нямам и с какво да си платя. Това е тяхната човекоубийствена демокрация, но пак се опитват да хвърлят вината върху такива като мен. Те ни убиват, а после твърдят, че ние се самоубиваме. Не, аз няма да се самоубия. Просто ще легна в леглото и ще си чакам края. Вярвам, че не е позорно. Позор е за управниците, че ме докараха до това положение.