Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2013 17:40 - ЧОВЕКО, СТАНИ! - 13
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 3049 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

РУДОЛФ ХЕС – ТАЙНАТА ОСТАВА

     Истинската история на нацизма е много по-различна както от демократическата, така и от самата нацистка пропаганда. Следващите редове, преразказ на материал от едно френско списание нямат претенции за изчерпателност, но ще послужат като храна за размисъл на онези наши български сънародници, които уж се смятат за български националисти, уж се стремят към Тенгрианството, пък честват годишнините от смъртта на Рудолф Хес. Чия именно смърт честват, това знаят единствено британските архиви. Те трябваше да бъдат разсекретени през 1972 г., но това бе отложено за 2002-ра. Според нас, разсекретяването отново ще се отложи. Но да преминем по същество.

     На 25 септември 1973 г. Хю Томас, по това време хирург в английската военна болница на тогавашния Западен Берлин преглежда последния затворник на затвора-крепост Шпандау – Рудолф Хес. Лекарят е бил осведомен, че през Първата световна война Хес е бил ранен тежко в левия бял дроб. Но върху тялото на стоящия пред него пациент липсва белег. Рентгеновите снимки също не показват следи от раняване. Д-р Томас е един от най-големите експерти по огнестрелни рани. Той знае, че такива рани оставят характерен белег и предизвикват увреждане на заобикалящата белодробна тъкан за цял живот. “Тогава реших, че историята с раняването на Рудолф Хес е била просто измислена” – разказва по-късно д-р Томас.

     Решавайки да разобличи една нацистка пропагандна лъжа, докторът прави редица проучвания. В Западен Берлин открива официално фотокопие на атестацията за службата на Хес през Първата световна война, където е отбелязано, че на 8 август 1917 г. той е бил ранен от куршум в белия дроб. Раняването е било сериозно, защото Рудолф Хес е прекарал три месеца в болница. Това сведение се потвърждава и от неговата съпруга Илзе Хес. В писмо, адресирано до д-р Томас, тя пише: “Рудолф имаше много белези от раняването си. Той,          който беше голям спортист, вече не можеше да тича, защото много силно се задъхваше.”

     За Хю Томас вече не съществува никакво съмнение, че човекът, който той е прегледал, не е бил Рудолф Хес. Силно заинтригуван, хирургът продължава започнатото разследване. На 10 май 1941 г. Хес трябвало да се добере до Шотландия и да се срещне с отговорни английски ръководители, настроени благосклонно за сключването на сепаративен мир с Германия. Томас открива адютанта на Рудолф Хес – Карлхайнц Пинч. Пинч е присъствал при  излитането на Рудолф Хес на 10 май и дори е направил няколко снимки. Те са запазени. На тях може да се види номерът на самолета. Но машината, разбила се в Шотландия не носи нито върху мотора, нито върху корпуса си номерата на самолета, излетял от базата Аугсбург в Бавария. На самолета от военния музей в Дъксфорд, е изписано NJ+OQ, докато самолетът, излетял от Германия, е бил с номер NIC 11. Освен това, той не е имал допълнителни резервоари за гориво под крилата. А самолетът, долетял до Шотландия, е имал такива резервоари и единият от тях е бил открит на следващия ден в река Клайд.

     “Междинно кацане за смяна на самолета е било изключено” – продължава Хю Томас. Пътят на самолета е бил внимателно проследен от радарните инсталации на германците чак до Северно море, след което той е прехванат от радарните постове на английския Кралски наблюдателен корпус.

     Още един смущаващ факт. Непосредствено преди заминаването си, Хес не успява да намери подходящ летателен костюм. Той взема на заем костюма на приятеля си Хелмут Каден, който е доста по-едър от него. Името на Каден е било изписано от вътрешната страна на комбинезона, но човекът, задържан в Шотландия, бил облечен в костюм, който му е бил напълно по мярка и изобщо не е бил надписан. Освен това, този човек не е носел в себе си нито един документ, с който да бъде установена неговата самоличност. Идентифицирането му се извършва при малко странни обстоятелства. Във Великобритания имало няколко души, които се познавали много добре с Рудолф Хес, но именно те не били извикани. Той бил идентифициран от двама не твърде компетентни мъже: херцога на Хамилтън, който никога преди това не се е срещал с Хес, и сър Айвън Къркпатрик, бивш консул в Берлин, който познавал Хес съвсем бегло.

     “Проучил съм всички протоколи от разпитите на този човек” – продължава Томас. “Защо той, изпратен с предложение за сключване на мир, държи пред англичаните напълно лишени от смисъл слова? За ръководител от ранга на Рудолф Хес, той проявява съществени пропуски, както до познанията, свързани със собствената му страна, така и до установени дипломатически порядки. Залавянето на такъв нацистки ръководител представлява значителен и неочакван пропаганден фактор за англичаните. Защо Чърчил е забранил пленникът да бъде фотографиран, и по този начин се е лишил от цялата пропагандна шумотевица, свързана със събитие от такъв огромен мащаб?”

     До процеса в Нюрнберг, за Рудолф Хес повече никъде не се споменава. На самия процес неговото поведение е още по-странно. /За авторите на статията изобщо не е странно, че на подсъдимата скамейка бива изправен един човек, който дезертира в началото на една война с цел да предизвика нейното прекратяване. Но обвинението не е дезертьорство, а именно престъпленията му по време на войната, в която той не е участвал./ Той симулира амнезия, отказва се от показанията си. Националсоциалистическите водачи изобщо не могат да го познаят. Херман Гьоринг непрекъснато му се подиграва. В затвора в Нюрнберг Хес страни от останалите задържани, не участва в техните разговори. Вече в Шпандау, в същото време, когато другите затворници проявяват нетърпение да се видят със своите близки, Хес отказва такава среща чак до 1969 година. При тези обстоятелства каква доказателствена сила би могло да има твърдението на неговия син Волф Хес, че е разпознал баща си? През 1941 г. той е бил едва три годишен, а го е видял отново едва след 28 години.

     Не бива да подминаваме и свързания със самата фамилия “Хес” въпрос, задаван от историята: “Той /Карл Маркс/ получава предложение за работа във вестник от Мозес Хес, син на еврейски богаташ, социалист и нихилист, който ще стане духовен наставник на Маркс. Всъщност той го прави комунист.” - Волен Сидеров, в-к “Монитор”, 15.I. 2001. „Изтребителят на еврейството” някак винаги се изхитря да се окаже в обкръжението на евреи. Защо ли? Как стават тези работи?

     Заинтересувах се и от смъртта на Фюрера, в която не вярвах. Натъкнах се на любопитни факти, тях също прилагам. Бездруго досега не успях да ги публикувам никъде, поне да ги събера в една книга.

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА АДОЛФ ХИТЛЕР

     За пръв път върху този факт ми обърна внимание покойният вече Никола М. Николов, авторът на „Световната конспирация”. При един разговор той ме запита дали знам защо Хитлер не е сред осъдените на Нюрнбергския процес. Погледнах го учудено и той се засмя: „Ами защото е бил един от тях!”.От 12 ноември 1945 г. до 1 октомври 1946 г. в победената Германия се провежда т. нар. "Нюрнбергски процес". На смърт били осъдени 12 от ръководителите на Третия Райх. Адолф Хитлер не бил сред осъдените. "Да, защото той се е самоубил преди това!" - чувам. Ами защо тогава били осъдени мъртвите Гьобелс, Химлер и Гьоринг? Само че дали по време на процеса Хитлер наистина е бил мъртъв? Известно е, че Мартин Борман и д-р Йозеф Менгеле успяха да се скрият и да избягат. Кога в действителност умира този, с когото "антифашистите" оправдават своите безумни деяния вече половин век?

image

"Лондон, 9 юни /Ройтер/ Маршал Жуков казва на съюзническите дописници в главната си квартира в Берлин днес: "Два дни преди падането на Берлин, Хитлер се жени за Ева Браун, филмова артистка." За изчезването на Хитлер, маршал Жуков каза: "Това е много загадъчно и аз не мога да кажа нищо определено за неговата съдба. Ние не сме намерили никакъв труп, който може да бъде установен като трупа на Хитлер. Той е могъл да избяга в последната минута, защото летището бе на негово разположение." Генерал - полковник Берзарин, началник на гарнизона и комендант на Берлин каза: "Ние намерихме няколко трупа, един от които би могъл да бъде на Хитлер, но не можем да установим още, че той е умрял. Моето мнение е, че Хитлер се е укрил и е някъде в Европа, може би при генерал Франко."

     И едно съвсем мъничко, скромничко, срамежливичко съобщенийце близо месец по-късно: "Лондон, 6 юли /Ройтер/ От 21-ва армейска група се съобщава, че Хитлер е бил намерен. Почернелото му и обгорено тяло е било едно от четирите тела, намерени в развалините на укрепените подземия под Райхсканцлерството в Берлин, твърди Джозеф Григ, дописник на съюзническия печат, придружил генерал Айзенхауер в германската столица. И четирите тела са отговаряли почти напълно на външните белези на Хитлер. Те са били много обгорени от огнепръскачките, използвани за прочистването на укрепеното скривалище."

Браво, антифашисти! Търсете и ще намерите още трупове! Но да оставим шегата настрана. Още на пръв поглед личат разминаванията с днешната версия за края на Адолф Хитлер. Защо съобщението е дадено от Ройтер, а не от ТАСС /Телеграфна агенция на Съветския Съюз/? Нали уж руснаците го бяха намерили, нали именно те превзеха Берлин? Защо някой си Григ, а не самият генерал Айзенхауер съобщава новината? И защо тя е така лаконична? Вътре, в скривалището ли е било намерено тялото или отвън, край него, в специално изкопан трап, както се твърди днес? От какво е обгоряло - от "четири туби бензин" или от огнепръскачките? Пълна бъркотия.

     Беше някъде през лятото на 1986 година. Намирах се в дома на мой познат от затвора. Позволете ми да му спестя името. За разлика от друг път, той не беше разговорлив. Все гледаше да си намери някаква работа и да остане сам.

     - Не му се сърди - каза неговата съпруга - Хитлер е умрял, затова е така разстроен.

     Аз вече имах сведения, че Германският Фюрер е избегнал смъртта през 1945 година. Знаех за огромната база на фирмата ОТРАГ /"Orbital transport und raketen AG"/ в Заир, вдигнала навремето доста шум със заплахите си за обстрелване на Москва. И с необичайните за една германска фирма китайски военни съветници. Обществото едва ли си спомня имената на Лютц Кайзер и Курт Дебус, но който трябва - помни. Знаех за колониите в Южна Америка. Знаех и за специалните връзки на Райха с България, за които никой не смееше да говори. Например за създадените от SS подземия, с които е осеяна страната ни. Такива има във Врачанския Балкан, в Родопите, под някои наши градове. Знаех за българските доброволци, сражавали се на Източния фронт с германски униформи и документи и под немски имена, разговарял съм с не един и двама от тях, даже имам писмени свидетелства. А за легионерите, достигнали до твърде високи постове в комунистическата йерархия знаем всички... Да вземем един Борис Велчев - член на ЦК на БКП - "другарите" прекрасно съзнавали кой е той - защо, по чие нареждане са го държали толкова години край себе си? Но само Велчев ли? - я погледнете днешните легионери от БДФ и техните синове - къде бяха те през време на 45 годишната болшевишка диктатура, защо не само не ги преследваха, но и ги покровителстваха? И защо им позволиха да заемат толкова високи постове? Аз ще ви кажа - защото знаеха твърде много, прекалено много, и защото имаха силни позиции сред още живите структури на Третия Райх. /Тук отварям скоби. Да, тези хора наистина знаеха много, но не знаеха истински голямата Тайна, поради което останаха живи. В противен случай нищо нямаше да ги спаси от смъртта./ И защото комунизъм, демокрация и хитлеризъм в крайна сметка се оказаха пипала на един и същ Октопод. Та погледнете само еднаквите им думи и изрази, с които описват бъдещето! Ще цитирам "Църковен вестник" от 26 февруари 1943 г.

     "Ако се вслушаме днес в думите на някои от водачите на воюващите днес народи, начело на които стоят Хитлер и Мусолини, войната се води за създаване на нов ред в света /подчертаното мое, б. а./, при който ред да се радваме на траен мир и на по-добър живот на земята."  От хитлеристите често взаимстват и твърдолинейните комуняги. През 1980 г. германската неонацистка групировка ANS, ръководена от Михаел Кюнен разпространява листовки с надпис: "NSDAP - jetzt!"/НСДП - сега!/, а също "Wir sind wieder da!" /Ние пак сме тук!/. Листовките бяха декорирани с огромни свастики. Десет години по-късно главният редактор на българския комунистически вестник "Дума" издигна за свой лозунг същата фраза "Ние пак сме тук!". Фразата бе украсена с нарисувано от писателя Йордан Радичков уродливо, наподобяващо проскубана гарга пиле. А СДС взе на въоръжение другата листовка - "Промени - сега!" Така е - историята се повтаря, но като фарс. Лозунгът, уплашил някога германците направи нашите новосоциалисти за смях пред Българите. Но думата ми беше за самия Хитлер.

През следващата, 1997 г. във в-к "Литературная газета" се появи статия на Владимир Весенский, кореспондент на ТАСС в Буенос - Айрес, озаглавена "Зачем оживляют Фюрера?" /Защо съживяват Фюрера?/. Статията до този момент не е превеждана на български език, поради което си позволявам да представя част от нея на читателите: "Преди два месеца при мой познат бизнесмен дошъл някой си сеньор Агилера, който се интересувал дали руснаците не са склонни да купят информация за последните дни на Хитлер.

     - Моят шеф Макс Грегоривич притежава сензационно досие и документи. Знаете ли, че Хитлер не се е самоубил на 30 април 1945 година, а е избягал от Берлин заедно с Ева Браун и е живял през всичките тези години в Северна Аржентина, възпитавайки своите осиновени деца. Той умря само преди четири месеца.

     Бизнесменът посъветвал г-н Агилера да си търси глупаци на друго място. Той така и направил. След два месеца намерил "лековерни" /защо ли думата е поставена в кавички? - б. а./: английската фирма "Визнюс", снабдяваща с новини международни телевизионни агенции. За 50 секунди интервю Макс Грегоривич съобщил, че е готов да продаде на заинтересованите лица цялата информация за житието на Адолф Хитлер и Ева Браун в Аржентина, заедно със снимки и рисувани от Хитлер картини. Който купи информацията ще научи къде е погребан Хитлер и къде до ден-днешен живее Ева Браун...

     - Колко искате за пакета? - попитали Грегоривич.

     - 500 милиона долара. Ако купувачът докаже, че документите не са оригинални, ние ще върнем парите..."

     По-нататък следват скучни разсъждения в типично комунистически стил, затова ще ги спестя. Пък и животът твърде скоро опроверга прогнозите на болшевишкото журналистче. Само след две седмици същият автор публикува нова статия със заглавие "Кадиллак без хазяина" /Кадилак без стопанин/, в която пееше вече друга песен. Ето извадки и от нея: "Преди две седмици аз писах за това, как публикувайки фалшива история за житието на Адолф Хитлер в Аржентина, западните информационни агенции започнаха мръсна антиаржентинска кампания /"ЛГ", 4 март/. Всичко вървеше към това, че лъжата, макар и очевидна, ще живее дълго на страниците на пресата. Но изведнъж, надутият от пресата сапунен мехур се спука... Неочаквано за всички, притежателят на "пакета информация", човекът, разчитал да получи половин милиард долара за историята Хитлер в Аржентина изчезна. Макс Грегоривич, или както сега го наричат Грегорчик - пропадна вдън земя. Неговият шикозен, единствен в Мендоса "Кадилак" бил намерен на три километра от града. Неговата многоетажна кантора е затворена, а телефоните не отговарят. Може би това е краят на обикновена латиноамериканска история? Грегорчик сега се крие някъде в Парагвай с куфарче, пълно с долари. На следващия ден след неговото изчезване от Ню Йорк в Буенос - Айрес пристигна жената на Грегорчик. Тя е вицепрезидент на неговата компания. Полицията задържа жената и засега не се кани да я пуска. Могъл ли е Григорчик да напусне своята жена и своето петмесечно бебе и да избяга? Вероятно. Но в Мендоса смятат, че са го изплашили."

     Нататък става доста безинтересно. Авторът отново се оплита в своите антиимпериалистически разсъждения, а истината отново е съвсем обикновена, съвсем простичка. Пакетът с доказателства за следвоенният живот на Адолф Хитлер би разклатил из основи съвременната демо/но/крация, би я унищожил. Как ционските властелини ще позволят това да се случи? Нали ще рухне цялата им, грижливо изграждана със столетия фасада! На Григорчик му била обещана исканата сума, били му дадени доказателства, че сумата е налице, и когато той отишъл да си прибере плячката, те прибрали него.

     Минаха години и се появиха нови публикации по въпроса. Прилагам откъс от една такава. Публикувана е на 27 август 2006 година. Като автор е посочен Василий Нещо от руския вестник „Взгляд”.

 




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eltimir - Книгата
16.05.2013 18:43
Цялата книга, заедно с илюстрациите, в нейния пълен вариант може да се изтегли оттук:
http://www.voininatangra.org/modules/xfsection/article.php?articleid=343
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2319639
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2474
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031