Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2013 16:25 - ЧОВЕКО, СТАНИ! - 2
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 739 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Съзнавам, че малцина ще повярват в написаното от мен. Повечето ще предпочетат да си гледат живота, отколкото да четат подобни глупости. Само че животът им от ден на ден ще става все по-труден и на тях ще им е все по-невъзможно да си го гледат. Други ще ме наругаят, ще ме обсипят с епитети ей така, по навик и заради похвалата на шефовете. Тяхното упорство да не приемат очевидното невероятно, техният навик да си затварят очите пред всичко, което не се вмества в ограничените им представи ме радва. Затварянето на очите води до невежество, а невежеството скоро ще се окаже смъртоносно. Значи скоро враговете ми ще намалеят. Остават другите, малцината, които ще почнат да търсят истината и да задават въпроси. Стига ми, че ще има и такива. Предупреждавам, че на допълнителни въпроси нямам намерение да отговарям. Не ме интересуват нито ругатните, нито похвалите. Мненията въобще не ме засягат, дори няма да ги чета. На зложелателите нямам намерение да се обяснявам. Аз ще бъда доволен те сами пред себе си да зададат въпросите и да се опитат пак сами или с помощта на хора, на които вярват да намерят отговорите. Не претендирам, че съм прав във всичко. Не претендирам, че съм безгрешен. Допускам даже, че повечето ми предположения са погрешни. Ами ако не са? Ами ако се окажа прав поне за половината? Няма ли да е твърде лекомислено да пренебрегнете предупреждението, че лодката, в която пътувате е пробита? Ще си останете ли да се изтягате върху шезлонга на палубата или ще слезете да запушите пробойната? Ето, показвам ви стълбичката, водеща към трюма, откъдето нахлува вода. Ще слезете ли поне да погледнете?

***

     През юли 1991 г. Илия Минев написа: "Да не живеем с празните илюзии, че в България след 10 ноември 1989 г. нещо се е изменило, освен формата на лъжата. Но лъжата си остава лъжа.". Триумфалната арка, през която преминаха политиците на път към Демокрацията и Европейския Съюз, се превърна в гилотина за българския народ. Есенните гарвани накацаха върху умиращото тяло на България и с всяка измината година техният брой се увеличава. Човешките хора така и не съумяха да дойдат на власт. И деградацията се отнася не само до победените страни – бившия СССР и неговите сателити, но и до страните победителки. Днес народите на Западна Европа живеят по-зле, отколкото по времето, когато срещу тях бяха изправени Червената армия и армиите на страните от Варшавския договор. А както по-долу ще видим, и в САЩ не е по-различно. Злото се срина и на негово място се изправи в цял ръст още по-голямо Зло. Световните господари изпълниха света с изкуствено създаден хаос. Човекът, обикновеният нормален човек почна да се чувства несигурен в утрешния ден, животът му се изпълни с непредсказуемост. Отнася се до всички раси и до всички континенти. Излиза, че всички са загубили. Само че щом всички са загубили, значи има друг, който е спечелил. Щом видимата картина не отговаря на логиката и на нормалния човешки разум, значи има нещо невидимо, което не знаем. Нещо, което не е задължително да бъде нито човешко, нито нормално. Разбира се, опити за обяснения не липсват. Сочат ни отделни преуспели субекти, както и мултинационалните корпорации, които реално умножиха своите богатства и своето влияние. Само че тези отделни субекти и тези мултинационални корпорации рушат страните и народите. Те реално рушат своята материална база, режат клона на дървото. Нима ще повярваме, че те съзнателно преяждат днес, за да гладуват утре? Толкова ли са невежи и глупави, та да не разбират, че всяка власт, опираща се единствено и само на грубата сила се проваля? Толкова ли са непросветени, та не знаят, че най-възрастната, оцеляла до днес европейска държава – Ватикана се е опирала през всичките векове, даже и по времето на своето военно могъщество преди всичко на вярата, на доверието към нея и към нейната правота? Има нещо не наред. Има нещо толкова скрито и тайно, че никой не смее да го изрече.

     А фактите в общи линии не са чак толкова неизвестни. Само че никой не разсъждава върху тях. Понякога се чудя колко силни са хората. Откъде намират сили да търпят такива чудовищни и толкова много на брой лъжи? Как намират сили да живеят живот, изпълнен изцяло с лъжа? Как хората се примиряват с принудата друг да живее живота им, друг да се разпорежда с тяхната воля, друг да определя не само постъпките, но и мислите им? Каква е тази държава, в която интересите на някоя търговска фирма стоят над интересите на цялата нация? А такива са повечето държави в днешния неестествен свят. Най-неестественото е, че хората не виждат в този ред на нещата нищо нередно. Чудя се и се дивя как за толкова кратък срок човешкият род престана да се състои от човеци. Спомням си думите на Авел Аравидзе от кино повестта на режисьора Тенгиз Абуладзе „Покаяние”: „… постепенно губя моралните си устои, вече не правя разлика между доброто и злото… Вярата си загубих, вярата!” Човеците загубиха своята вяра, а човек без вяра човек ли е? Не напразно едноименният филм, прожектиран в кината по времето на комунизма, днес е забранен. В тази повест и в този филм се оказаха втъкани много истини, които и до днес никой не смее да изрече на глас. Главният герой Варлам Аравидзе е приеман като метафоричен образ на Сталин. Знаете кой е Сталин и с каква неограничена власт е разполагал. Сега прочетете внимателно откъс от сцената, описваща погребението на Варлам:

            „Един от приятелите на Авел /сина на Варлам/ се приближи бързо до него и му каза нещо на ухото. Лицето на Авел се опна.

- Идва – предупреди развълнуван останалите.

            Тревожен шепот премина през тълпата. Всички се поизправиха, изпънаха се и замряха в очакване на важния гост.

            В залата влезе странно облечено дребно човече с брада, придружено от четири горили охрана. Всички учтиво направиха път на джуджето и неговата свита.

            - Много съм ви признателен шефе, че ме уважихте с присъствието си – поклони се Авел.

     - Да живее нашият благодетел Церецо! – извика Аполон и се повдигна на пръсти, за да го забележат в тълпата. – Нека го поздравим, господа!

     Всички заръкопляскаха. Дребосъкът Церецо се наслаждава известно време на овациите в негова чест, после с властен жест успокои развълнуваната тълпа, бавно извади от джоба на жилетката си предварително написаната реч и зачете…” Смея да твърдя, че в този кратичък откъс са вложени много повече истини и много повече знания, отколкото в разни дебели трудове по политология. Кой е тайнственият благодетел на покойния диктатор, пред когото всички благоговеят? Кой управлява нашите управници? Многократно сме се убедили, че от онези, които уж избираме нищо не зависи. От кого в такъв случай зависи? Ние, хората вече не знаем кой ни ръководи и към каква цел ни е повело това ръководство. А на онези, които твърдят, че отделният човек е твърде малък и слаб, за да промени нещо, че всичко е от Бога и в Божиите ръце, ми се ще да повторя думите на Луи Повел от книгата „Утрото на маговете”:

     „Не разчитаме ли прекалено много на Бога? Може би Бог разчита на нас?”

***

     Хипотезата, която излагам в тази книга не е моя. Мнозина други са стигали до същата мисъл. Чарлз Форт: „Мисля, че ние принадлежим някому. Че някога Земята е била ничия земя, изследвана от други светове, колонизирана, а после заради нея се скарали помежду си. Сега някой владее Земята еднолично и е прогонил от нея всички предишни колонисти. Съвсем неотдавна се появили някакви пътешественици-емисари, дошли вероятно с измама от друг свят. Те много се стараят да избягват срещите с нас, ние имаме твърде убедителни доказателства. Какво всъщност сме ние – свине, гъски, крави, които преди всичко трябва да открият, че някой ги притежава, а едва после да се загрижат за какво именно ги притежават.” Не вярвам, че ни владеят, още по-малко вярвам, че за някого сме домашни животни. Но че някой много активно се намесва в живота на хората от планетата Земя, че някой се опитва с помощта на предатели от нашия собствен биологичен вид да ни завладее – в това съм твърдо убеден.

Не съм първият, стигнал до подобна мисъл. Изпреварвам критиците и си го признавам без бой. Но като казах „критици”, си спомних дефиницията за критик. Критикът е човек, който знае как се пише една книга, но самият той не умее да го направи. Та преди да критикуваме труда на другите, нека помислим дали ние можем да го направим по-добре. Да, хипотезата е поне на сто години. Аз само вярвам, че открих нови моменти и нови доказателства. Вярвам, че открих отговорите на въпроси, задавани непрекъснато столетия наред. Да започнем с частен случай. Преди и по време на войната в Ирак се случиха събития, върху които и до днес не е прието да се разсъждава. Особено върху евентуалната връзка между тях. Ами да поразсъждаваме.

imageМалко преди САЩ да нападнат се появиха съобщения ту за заловено от армията на Саддам катастрофирало НЛО, ту за визита на НЛО в Ирак. Не е за чудене, интересът на някои цивилизации към древния Шумер не е от вчера. Имаше подмятания за хетското божество Телепину, за връзката му с изчезването на пчелите в Северна Америка и толкова. А там наистина станаха странни неща с пчелите, което от своя страна бе белег за сериозно нарушено равновесие и за предстояща екологична катастрофа с непредвидими последици. Вашингтонската администрация предпочете риска от погубване на посевите от пшеница в САЩ, но тайната да си остане тайна. Каква бе тази тайна, заслужаваща такава висока цена?

     На второ място е всеобщата изненада при бързия разгром на иракските войски. Сега почна да се шушука за употреба на радиационно оръжие. При това – забележете, били пожертвани няколко хиляди американски войници, само за да се стигне до възможно най-бърз разгром на иракчаните. Допуска се, че американците са искали да вземат нещо, преди то да бъде унищожено или използвано от гвардейците на Саддам. Това „нещо” било толкова важно, че жертвите се оказали без значение. Не само жертвите на противника, но и своите жертви. Няколко хиляди американски войници, чиято смърт бе подмината. Без значение се оказала и евентуалната реакция на хората по света и промяната им в отношението към администрацията във Вашингтон, наредила употребата на ужасното оръжие.

     И едно събитие, сензационно в началото и бързо забравено впоследствие. Това бе обстрела от американците на конвой от руски дипломатически автомобили. Имаше убити и ранени руски дипломати, а Русия реагира някак неочаквано меко.

            Ами непосредствено преди войната какво се случи? Максим Калашников пише: „Непосредствено преди нахлуването в Ирак висшите чинове на Пентагона съгласували тази дата с мистиката – с така наречения „библейски код” на Елиах Рипс. Оттук стигаме до „случайното” разграбване на съкровищата на древношумерската цивилизация в падналия Багдад.”  Разграбват се следите от самите основи на човешката цивилизация, а цивилизованият свят мълчи. Само от страх пред американската военна мощ ли? Нашите „български” медии мълчаха по въпроса, обаче китайците от Синхуа намекнаха, че  откраднатите шумерски клинописни плочки са закарани в Йейл, където се намира масонската ложа „Череп и кости”, към която принадлежат двамата Буш – баща и син. Излиза, че освен от петрол и от фамилията бин Ладен, фамилията Буш се интересува и от древни знания. При патологичната им кръвожадност почвам да подозирам откъде идва тоя интерес. Впрочем Адолф Хитлер имал същите интереси. Максим Калашников добавя: „ има сериозни основания да се предполага, че сегашната власт в САЩ в лицето на клана Буш нападна Ирак не само заради нефта, но и за да завладее археологическите съкровища на шумерите в Багдадския музей.” Какви са тези съкровища, за да обявиш война на една независима държава, да пожертваш стотици хиляди човешки живота и да си осигуриш омразата на всички народи по света? Задавам въпроса, тъй като България е една от основните точки на търсене, накъдето са устремили своя поглед бушмените на Буш.

     Същевременно в завладения от американците Ирак почнаха серия показни убийства на невинни хора, които трябваше да отблъснат всякакъв опит за връзки на останалия свят с Ирак. При показните екзекуции правеше впечатление фактът, че сред убитите има само един евреин, и този евреин – Николъс Бърг е бил противник на войната. Обаче на снимките върху вратовете на някои „арабски терористи” висеше синджирче със звездата на Давид. Много странни мюсюлмани, не мислите ли?

 



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2359333
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2474
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930