Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2013 12:51 - ОБРАТНАТА СТРАНА НА ВРЕМЕТО
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 617 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
И една стара рецензия, която навремето бях пуснал във вече изтрития ми от евреите сайт. Все пак е радостно, че въпреки всички пречки, книгата стана литературен факт. Отново да напомня, че цялата книга можете да намерите тук:
http://www.voininatangra.org/modules/xfsec...p?articleid=556
ОБРАТНАТА СТРАНА НА ВРЕМЕТО

Когато ги питат за едно или друго събитие, комунистите отговарят, че времето било такова. Книги като “Срещу течението” на Григор Симов показват, че времето на комунизма беше и различно от официалното – гадно, безчовечно. А за какво ни е нужно да знаем какво е било тогава, щом и днес не е по-малко гадно и по-малко безчовечно? Защото днешната безчовечност тръгва от времето на комунизма. А може би и от по-отдавна. Защото едни и същи престъпници ни управляваха и тогава, управляват ни и сега. И защото всички участници в Съпротивата срещу комунизма бяха отстранени, за да не се даде възможност на българския народ да се изправи. Как ще преодолеем последиците, ако не познаваме причините?
Съвсем наскоро пуснах в Интернет описания на три предателства, придружени от съответните снимки и документи. Обвиниха ме в опит за разчистване на лични сметки. Не, осветляването на миналото не е самоцелно, то не е разчистване на сметки. Без осветляване на миналото сме осъдени да живеем във вечна тъмнина. Тъкмо това не бива да допуснем.
Не съм аз този, който ще дава оценка за книгата на Григор Симов. Но съм твърдо убеден, че днес, когато ни изтриват паметта, когато ни подменят миналото и ни крадат историята, такива книги, изстрадани до последната буква са особено нужни. Не за нас, ние си отиваме. А за децата и внуците ни, за народа на бъдеща България. …Ако остане такава, разбира се. Именно за да остане България, за да останат българи на тая земя трябва да има книги като тази. „Срещу течението” не е просто книга, тя е нашата памет във водовъртежа на забравата. Григор Симов не пише нито за слава, нито за пари. Нещо повече, и той, и аз не знаем дали нашите биографични книги ще бъдат отпечатани на хартия докато сме живи. Но бяхме длъжни да ги напишем. Бяхме длъжни да оставим след себе си нашите спомени, нашите малки късчета изстрадана истина, за да се знае какво е било, и какво не бива пак да бъде. Едва когато съберем всички късчета, всички спомени, когато осмислим през какво сме преминали като народ, едва тогава ще разберем истинските причини за днешния ужас.
Познавам Григор Симов от началото на 1979 година, когато се засякохме в І отряд на Старозагорския затвор. За кратко, Гришата го преместиха в по-строго охранявания VІ отряд. През 1996 година той бе куриерът, разнасял за подпис Писмото – Апел до Виенската конференция по правата на човека. В своята биография описвам защо тогава отказах на леля Ангелина Минева да подпиша Писмото. През юни същата година след няколко обаждания до Радио „Свободна Европа” ме арестуваха и затворът едва ми се размина. Прецених, че не си струва заради един подпис да си изпрося нова присъда. Леля Ангелина, която бе дошла в с. Гурково, Ботевградско специално за тази цел, се съгласи с аргументите ми. Припомням случая, за да не си мисли Гришата, че тогава не си е свършил работата. На погребението на Петър Стефанов не отидох, научих със закъснение. Отидох на панихидата, само че тогава беше късно за подпис. Както и да е, спомени. После, след януари 1988 година основахме Независимото Дружество за защита правата на човека. Григор Симов вече бе изселен в с. Кайнарджа, Силистренско. И забележете – заповедта за изселване бе подписана от самия ген. Григор Шопов, тогавашния зам. Министър по линията на ДС. Гришата не споменава, но аз ще го кажа. От своето изселничество той пращаше пари на Иван Янков от Кърджали, който бе изселен в Априлци, Ловешко. Рядко срещан идеализъм както тогава, така и днес. Един изселен праща пари на друг изселен. Сещам се за още една случка от онова време. За Гришата бяха пуснали слух, че се качвал върху покрива на сушилнята в Кайнарджа, където работел, и почвал да кука като кукувица. За Иван Янков, убеден български националист говореха, че е изселен, защото бил турчин и развял турско знаме на центъра на Кърджали. Вместо да се ядосваме на клеветите, ние се смеехме. Макар че би трябвало да се ядосаме и да накажем някого от клеветниците. Както ще видим по-долу, същите типове използват същите методи срещу нас до ден-днешен. Вярно е, бяхме още млади, пълни с надежди и идеализъм. Вярвахме в Демокрацията и в Свободния свят, искахме да променим своя свят към по-добро, да го направим по-човечен и по-справедлив. Едва когато Демокрацията дойде, осъзнахме, че тя всъщност е демокраДция, продължение, а не отрицание на комунизма. Едва когато станахме част от Свободния свят разбрахме, че всъщност това е свят на свободния грабеж. За човечност и справедливост вече никой не приказва. Никой, освен такива непоправими мечтатели като Григор Симов.
Какво ме порази в книгата „Срещу течението”? Порази ме откровеността, с която Гришата описва своите премеждия и страдания. Не съм сигурен дали след Жан Жак Русо има друг автор, който да не щади дори себе си, описвайки миналото. Порази ме еднаквостта в съдбите ни след ноември 1989 година и еднаквостта в съдбите на такива като нас. Гришата е поддържал връзка с част от тези хора, връзка поддържах и аз, с други от нашите. Едва ли е случайно, невъзможно е да е случайно. Не бяхме се срещали с Гришата от октомври 1999 година, когато ни поканиха за Конференцията, посветена на така наречения „Речник на дисидентите”. Девет години не сме се виждали, а толкова еднаквости! И в преживелиците ни, и в изводите, до които и двамата сме достигнали независимо един от друг. Всъщност няма как да е другояче.
Прочетете спомените на Христо Цачев и ще ви стане ясно през каква месомелачка е преминал българския народ след 9 септември 1944 година. Благодарение най-вече на спасените от българите евреи. Ако не бяхме ги спасили, по всяка вероятност месомелачката нямаше да е така жестока. Но да не се отклоняваме. Репресиите от 40-те и 50-те години обясняват защо Съпротивата срещу комунизма през по-късния етап не бе така масова. Да, политическите затворници през 70-те години бяхме около 200 души. Да, бяхме малцина, и все пак ни имаше. Не наведохме глава, не се уплашихме, не се примирихме. След излизането си от затвора поведохме борба за човешки права. Изселвани, заселвани, преследвани, но неотстъпчиви. Западът ни беше съюзник и приятел и ние вярвахме в него и в Свободата. И така – до светлата дата Девети, извинете – Десети ноември 1989 година.
Свободата дойде, в България дойде и Западът. Голяма радост! Голяма, ама не дотам. Защото Западът като дойде, потърси старите комунисти и техните синчета и си ги взе за съюзници. Направи ги демократи, а нас ни хвърли за храна на кучетата. Тоест остави ни в ръцете на старите палачи от старата комунистическа ДС, превърната междувременно в нова и демократична НСЗК, Национална служба за защита на конституцията. Малко по-късно НСЗК бе преименувана в още по-нова и още по-демократична НСС и по този начин, с новото име и в стария си състав тази човеколюбива служба се раздели окончателно с комунизма. Казвам „човеколюбива” без всякаква ирония. Пак прочетете спомените на Христо Цачев и ще видите как КДС и нейното продължение ДС обича хората до смърт. По същия начин обича хората и НСС, днешна ДАНС. Гришата го арестуват, защото искал да види досието си. На мен ми завеждат следствено дело отново по чл. 108 от Наказателния кодекс за проповядване на антикомунистическа, тоест на антидемократическа идеология. На него му съсипват скромното препитание, на мен ми палят жилището посред нощ. Еднаквото при двама ни е, че си позволяваме да не харесваме най-демократичното правителство на най-демократичните демократи. Та просто нямаше как Гришата да не осъзнае, че се е лъгал в своето доверие към Запада, и че напразно се е радвал при „рухването” на комунизма. Същото и аз го осъзнах. Всички ние го осъзнахме, само където няма кой да ни чуе. Не ни обвинявайте в непоследователност. Не казвайте, че сме се променили, щом преди сме били за демокрация, а днес сме срещу демокрацията. Ние искахме свобода и по-добър живот не само за себе си, а за целия народ. Вместо това, доживяхме по-голяма тирания и мизерия за огромното мнозинство българи и чудовищно обогатяване на шепа хитреци. За какво ни е демокрация, която не носи нищо добро за народа ни? За какво ни е път, който не води към Храма? Всъщност нека си призная, и двамата имахме късмет. На други им се случиха по-неприятни неща. На един му дадоха буркан с мед /Никола М. Николов/ с поставена отрова, друг го бутнаха под кола, трети случайно получи инфаркт… Янко Янков е още жив, но пък ДС и нейното продължение НСС унищожиха физически цялото му семейство. Под равнодушния поглед на така нареченото обществено мнение – наше и „международно”. Та ние поне имахме късмет, че останахме живи, за да оставим след себе си свидетелства за обратната страна на времето.
***
Сега тези, които са чели моята книга „Непослушание” ще ми кажат, че между нея и книгата на Григор Симов има противоречия. Например в оценката, която двамата даваме за Емил Бориславов Първанов Митев от Бела Вода, квартал на Перник. Лошото е, че няма противоречия. В началото на 80-те години потърсих Емил. Нямаше го вкъщи. Отсъстваше за дълго. От баща му научих, че Емо е пак в затвора, тоя път за обир. Хората се променят, поне повечето хора. През 1988 или 1989 година случайно срещнах Марин Манолов, за когото Гришата също пише. Заговорихме се и го попитах какво ще правим. Марин отговори, че 16 години и 40 дена затвор му стигат, и че повече нищо не иска да прави. За жалост, както казваше един от нашите, човекът не е гипсова маска и подлежи на промяна.
Друго мнимо противоречие между Григор и мен е позицията ни по турския въпрос. Противоречие, ама не сега. Ако някой е забелязал, за разлика от разни набедени националисти, в моите писания присъстват заклеймявания срещу терористите от ДПС, а не срещу турциТЕ. Впрочем самият Доган няма турска кръв, той е потомък на дьонмета, тоест на евреи, приели исляма. Много се съмнявам, че Лютви Местан, който бе ритал и удрял някакъв турчин инвалид, отишъл при него да му се оплаче за нещо, също е от турски произход. Реджеб Ердоган, който даде повод за люти антитурски речи също е от еврейски произход. Мустафа Кемал Ататюрк, отговорен за зверствата през 1913 година, както и за геноцида срещу арменците е евреин. Евреин е Сюлейман паша, дал заповед за множество кланета над българи през Руско-турската Освободителна война. Също като Григор и аз съм на мнение, че нещастията, сполетели нашия народ пред последните няколкостотин години са дело на едни и същи сили. Защото, ако си спомняте, евреи са Маркс и Енгелс, евреин е Ленин, евреин е и паталогичния садист Лаврентий Берия… Мога да продължа списъка с Адолф Хитлер и със сина на някогашния му съюзник Борис ІІІ – Симеон Сакскобурггота. Едно от големите достойнства на книгата „Срещу течението” е, че след като описва възможно най-правдиво събитията, които авторът е бил принуден да преживее лично, накрая той завършва с посочване на конкретния виновник.
Не искам да подмина клеветите. Не бива да ги подминавам, тъй като те идват от едни и същи уста. А същите тези уста, колкото и странно да звучи, минават за много принципни и безкомпромисни антикомунисти. Предлагам откъс от моята реакция на една такава клевета.
„ПОРЕДНАТА ГЛУПОСТ НА МОМЧЕТО ЖЕКОВ
Георги Жеков, водещ на предаването “Безкомпромисно” по телевизия СКАТ пак избълва поредната клевета срещу един от мъчениците на комунизма. Този велик “безкомпромисен” Жорко се усъмни в антикомунизма на Григор Симов, сподвижник на Илия Минев. Защото Григор бил пътувал за Австрия през 1988 година. Следователно Гришата не бил никакъв политзатворник, никакъв антикомунист и въобще бил стопроцентов комуняга. И всичко това в паузите между безкраен поток епитети.



Да видим как стоят нещата. Ами погледнете изрезката от в-к “Работническо дело” и ще разберете. Григор Симов заедно с други неудобни за властите лица бяха изгонени от България. И когато чуждите радиостанции вдигнаха шум, БТА излезе с официално изявление, че видите ли, хората сами били поискали да напуснат страната. И другарят Тодор Живков като много хуманен държавник, решил да ги пусне. Историята е дълга, въпросите са много, но сега целта ми беше да покажа клеветническия лик на Георги Жеков. И да ви стане безпощадно ясно, че неговите предавания обслужват онези, срещу които той уж говори – комунистите.”
И още едно мое старо писание, посветено на клеветника Жеков и на неговите клевети:
„ЗАКЪСНЯЛА БЕЗКОМПРОМИСНОСТ ИЛИ…
Големият антикомунист Георги Жеков, водещ на предаването “Безкомпромисно” в телевизия “СКАТ” покани бившия политзатворник Николай Галев да представи своята първа книга „В името на човека”. Похвално! Чудесно! Превъзходно! Много добре, даже отлично! Хубаво, ама много хубаво не е на хубаво – казвали старите хора. И май са били прави.
Няма невинен комунист – казва безпощадният Жоро Жеков. Всички те до един са престъпници и следва да бъдат съдени и осъдени. Не става дума за комунистическите ръководители, за бандитите и партийните секретари, а за абсолютно всички членове на БКП. Дали яростният Жоро не преиграва? Преди 1989 година Комунистическата партия наброяваше почти един милион души при население малко над осем милиона. Като прибавим членовете на техните семейства, цифрата става още по-внушителна. Ако вземем под внимание и факта, че членовете на БКП бяха в повечето случаи етнически българи, работата взема сериозен обрат. Лично на мен този антикомунизъм ми изглежда твърде полпотовски. В сравнение с Георги Жеков даже Йосиф Джугашвили, наречен Сталин е милосърдна сестричка.
В случая по-важно е друго. С подобни обвинения антикомунистите в България няма да станат по-големи антикомунисти, само комунистите ще втвърдят редиците си. Показана им е заплаха. И то по време, когато сегашните демократични ужаси изместиха антикомунизма и ужасите от миналото на по-заден план. За каква колония на Съветския съюз ще ми говорят, когато от подчинени на СССР ни превърнаха в безправни и безгласни роби на САЩ! Значи да сплотим комунистическите редици, да призовем хората да забравят неволите и безизходицата на днешния ден – това е антикомунизъм. Нещо не ми харесва този антикомунизъм.
Сега нека погледнем срещу кои точно комунисти воюва Жеков. Отдавна съм разбрал, че най-яростните заклеймители на абстрактния комунизъм млъкват, щом работата опре до назоваване на конкретни комунисти. Та първият конкретен комунист тук се оказа покойният Васил Иванов Златаров. Основател и бивш председател на БДФ /Български демократически форум/. Легионер със смъртна присъда, осъден втори път през 1977 година по чл. 108 и 109 от НК за създаване на организация с цел борба срещу комунистическата власт. И странно – Жоро изсипа хвалебствия за Стефан Вълков и Иван Долев, подсъдими в същия процес, получили тогава по четири години затвор, а същевременно заклейми като комунист и предател организатора на конспирацията Златаров, осъден на пет години. Понякога демократичната логика е доста странна. Като доказателство за комунизма на Златаров Жеков прочете някакъв идиотски, неиздържащ никаква критика текст, написан от комунист. От компромата ставаше ясно, че Васко Златаров бил комунистически агент, но тъй като не знаел, че е такъв, на процеса се държал не както трябва и получил смъртна присъда. След пет години заменили присъдата със строг тъмничен доживотен затвор, но Златаров още не бил научил, че е агент и продължавал да се държи неподходящо. Та трябвало да постои в затвора цели 17 години. Помня как друг такъв пишман разобличител обвини убития през 1986 година Петър Стефанов, че бил сътрудник на ДС през 1988-9 година. И даже бил получавал хонорари, за които имало разписки.
Не бе пощадена и партията на Златаров – БДФ. Това видите ли била комунистическа партия, защото известно време неин председател бил Муравей Радев, а името Муравей се превеждало от руски език като “мравка”. Муравей определено заслужава не критика, а затвор. Но не заради това, че е кръстен на своя дядо Муравей. Името идва от името на родопските мури, за които нашият Жорко явно не е чувал. Муравей Георгиев Радев следва да бъде съден като участник в престъпното правителство на циганина Иван Йорданов Костов. Легионерите от БДФ трябва пък жив да го одерат, че заради своята лична кариера Муравей пожертва Форума. Георги Жеков обърна нещата наопаки. За по-старите зрители нещата може да са ясни, за по-младите обаче не са. Кой печели от заблудата?
После Кольо Галев пое щафетата.
Следващият комунист и предател се оказа Едуард Генов. Също бивш политзатворник. Участник в бунта в Старозагорския затвор през 1969 г, получил вътрешна присъда. Един от основателите на НДЗПЧ на Илия Минев, изселен за тази си дейност в с. Михалково, Девинско, а накрая изгонен от България. Конкретните реални комунисти отново срамежливо се спотайваха. За комунист бе набеден Любо Собаджиев, който и депутат не успя да стане, и който умря в страшни мъки на 29 юли 2002 година. Изоставен, забравен от всички. Любо Собаджиев, анархистът от Русе, съден два пъти за вражеска дейност срещу комунизма. Ако слушаме Николай Митков Галев, най-големите комунисти ще се окажат жертвите на комунизма.
Защо целият този безкомпромисен антикомунизъм закъсня толкова много? Защо го нямаше преди 15 години, когато наистина беше нужен? Тогава Кольо Галев искаше да го оставим на мира, защото решил да си погледне живота и политиката не го интересувала повече. Прекараните в затвора 14 години му стигали. Пък Жоро Жеков още не беше се появил. Та защо чак сега? Защо не се каза нито дума за участието на комунистите при промяната на демографската карта на България? За развъждането на малцинства, за заселването на цигани от съседни държави, за това, че именно комунистите положиха началото на циганизацията на страната ни. Защо не се каза нито дума за днешния демократичен геноцид над българите? Защо не се каза, че днес България е управлявана от субекти с небългарски произход и самосъзнание, че каквото правителството върши – то като по правило е насочено срещу интересите на българския народ? Защо Жеков и Галев не забелязват, че проблемът на днешния ден не е идеологически, нито партиен, а етнически?
Същият ден, когато Георги Жеков и Николай Галев правели предаването, в печата бе обявено, че се отпускат близо милиард и половина лева бюджетни пари за стоеж на цигански жилища и за развитие на циганската култура и бит. В сумата не бяха включени средствата за социални помощи, средствата за интеграция на циганите и другите суми, предназначени за цигани. Няколко дни преди това пък официално бе обявено, че правителството няма да опрости парите за невнесените здравни вноски на онези българи, които били безработни и нямали възможност да ги внесат. Бюджетът нямал пари, поради което въпросите бедни българи ще бъдат съдени, а освен това като наказание ще бъдат лишени от медицинска помощ. Пояснявам – невнесени вноски за безплатна медицинска помощ, която тези бедни не са ползвали, тъй като не са имали пари да си платят. Защо защитниците на справедливостта Жеков и Галев не казаха нито дума за най-страшното престъпление над българската нация? Да лишиш два милиона бедни от медицинска помощ, като същевременно ги осъдиш да си платят със задна дата за неполучената от тях помощ. Да осъдиш два милиона невинни на смърт, като ги накараш да платят за своето осъждане. Да ги осъдиш заради тяхната бедност, до която ти си ги докарал, след като си откраднал всичко тяхно. Престъпление, което не е кошмарен спомен, а отвратителна, безжалостна днешна реалност. Престъпление, нямащо равно на себе си не само в българската, но и в световната история. Престъпление, извършвано от правителството на Негово Величество Симеон Втори, Цар на българите. От неговото либерално небългарско правителство в съучастие с противобългарската турска партия ДПС, извършила атентати и умъртвила невинни българи през 80-те години на ХХ век.
Почвам да си мисля, че отговорът се съдържа в самите въпроси.”
Само че именно на клеветниците днес се дава трибуна, от която те да бълват своите клевети. На хора като Григор Симов бива затваряна устата, за да не кажат истината. Само че на лъжата е нужно да побеждава всеки път. На истината – само веднъж.
За да няма клевети и клеветници. За да няма лъжа и подвеждане. За да не властва измама, трябва да съществуват книги като „Срещу течението”. За да има достойнство и чест, да има морал и съвест, в България винаги трябва да живеят хора като Григор Симов. Не съм свикнал да хваля, не приемайте думите ми като похвала. Казвам го с огромна болка, защото тогава, през есента на 1989-та, когато си мислехме, че изгрява слънцето на Свободата, ние бяхме десетки хиляди. Сега сме останали една шепа и с всеки изминат ден намаляваме. И защото преследването, започнало преди десетилетия, продължава и до днес.
Но каквото и да се случи, на каквито изпитания да ни поставят, ние пак ще вървим срещу течението. Може би така сме устроени. А може би е приумица на Бога, Който има нужда от България и от българи. Ангел Грънчаров - Елтимир



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2359165
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2474
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930