Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2013 14:17 - Престъпните народности на Индия
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 3665 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
За да разберем напълно циганите, за да осъзнаем дълбочината на циганския проблем, следва да научим как се отнасят към тях в прародината им Индия и защо се отнасят именно така. Предлагам на вашето внимание статия от индийски автор.
Търсим сведения, търсим факти, търсим аргументи, а то ги имало в готов вид. Една такава статия е в състояние да затвори мръсната уста на всеки сорософил и циганозащитник. Знанието, съдържащо се в тази и подобни на нея статии е сила. Вземете Силата!
Парадхи – индийското племе от наследствени престъпници
Автор: Набанита Датт.
33 годишната Майла Кейл готвела обикновения обяд от хлебни курабийки и супа с макарони за своите деца, когато през вратата на картонения ъ сарай, незаконно скован край спирката на железопътната линия, в предградието на Бомбай, нахълта полиция.
Лакхи - мъжът ъ, един от полулегалната утайка, се излежаваше в хамака, пиян от дневната си порция араки. Полицейските обувки разбиха на малки парченца празната бутилка.
Четворка полицаи сграбчи полубезпаметния Лакхи и го поволече през запълнената с дим колиба. Минутка, и те заминаха в нощта.
Това грабване не отне повече от 5 минути, и никой никому не даваше никакви обяснения, а и те не бяха нужни. Миналата седмица в града имаше грабеж и убийство, и характерният почерк на престъплението сочеше, че е типично дело на племето Парадхи. Престъпниците също добре знаеха, какво ги очаква и затова вече седмица в леговището им цареше необичайна тишина. Даже децата им, гонещи топка между релсите, знаеха, че скоро ще се появи полиция и някои от бащите им ще отидат в затвора.
А че полицията узна от доносници, кой именно е извършил престъплението, доведе само до това, че този път арестите не бяха на слука, и тази нощ, по-малко семейства се лишиха от прехранващите ги мъже.
След заминаването на полицията, цялата община Парадхи въздъхна с облекчение, и животът ъ се върна обичайния ритъм. Майла Кейл поочисти своя катун и намести децата да спят. Сутринта тръгна към полицейския участък и попита за мъжа си. Разбира се, нищо не ъ отговориха. Майла знаеше предварително, че така и ще стане. Затова не се огорчи особено. Такава е участта на жените Парадхи – да се грижат сами за себе си, да търсят за себе си и за семейството храна, след арестите на мъжете им. Понеже за това “престъпно племе”, затвореният цикъл – “престъпление и наказание» е вечен.
* * *
Може ли цялата община да бъде призната за «лентяи и безделници» и да бъде записана в черния списък, като народност, с «престъпно минало» и «престъпна наклонност на ума»?
Предлага ли науката някаква теория, осветяваща априорната представа, че всяко дете, родено в определена община, притежава склонност към убийства и други престъпления?
Преди повече от 100 години, Британската Администрация на Индия е мислела именно така.
В 1871 год. тя приела Закон за Престъпните Племена, по който повече от 150 индийски племена били обявени за престъпни. Например, законът давал такива характеристики на следващите племена:
- Чантихор – «безотговорни и нестабилни»
- Харни – «притежават дарба да мамят целия свят»
- Рамоши – «сбирщина джебчии, живеещи за сметка на своята способност, с огромна скорост да раждат “дами” с леко поведение »
- и накрая, известните ни Парадхи – «грабители и патологични убийци».
Британският чиновник Т.В. Стивънс казал за този Закон: «От незапомнени времена човешките племена са наследявали определени професии, предаващи се от родителите на децата. Тъкачество, строителство, и други подобни занаяти са били наследствени. Съвършено аналогично, престъпниците също наследявали своите навици от предците си».
В съответствие с тази домашна наука, наречена «лечение на престъпността» (curocriminology) престъпниците и престъпите общини били първо набелязани, а после изолирани.
Работата, с която се заела Британската Администрация, след това, се свеждала до «излекуване» на социалните им болести. Управителите построили специални «поправителни поселения», в които членовете на «престъпните общини» били държани в окови, били бити с тояги и камшици, и работели на плантациите, фабриките и каменоломните, по 20 часа на ден.
След освобождението на Индия, Законът за Престъпните Племена бил обявен за омразно наследство, и бил отменен. И всичко потекло по старому. 150-те «престъпни» племена били «деноминирани». И въобще, болшинството от тях, по това време, под силния натиск на колонизаторите, вече се били слели с нормалното население, разтворили се в него и изчезнали като обособени общини.
Но, на немного племена, им останал престъпният ореол, и даже се изострил и задълбочил, и с хода на времето попаднал в масовата култура, като легенди и измислици, разпространявани от медиите.
Членовете на скитническото племе Парадхи от Западна Индия, заемат върха в списъка – «Издирвани от Полицията», висящ във всеки участък, и привеждащ в трепет всички уважаващи закона индуси.
* * *
Фермерите, които са се сблъсквали с Парадхи, се кълнат, че те се занимават с Чернокнижие(?).
Полицията в районите, поразени от Парадхи, уверява, че влечението към кървави престъпления, у Парадхи – е вид религия(!), и влечението към убийства за тях е единственото развлечение, а съвсем не, средство за грабежи над, и без това, бедните фермери.
Тайността е ключът в съществуването на Парадхи. Векове племето е поддържало свой хищен начин на живот, основан на грабежи и убийства, изработвайки навици за конспирация. Никой не забелязва, как поток Парадхи залива града, под маската на надничари, и никой не забелязва изчезването им, когато те мълчаливо се скриват в своите полеви скривалища, оставяйки след себе си смърт и разграбване.
Те не отглеждат никакви растения, не строят дълговременни жилища, не държат пари в банки, въобще не оставят следи, и не общуват с околните хора. Те вечно се местят от място, на място. Те нямат никакви документи, никога не казват своите истински, вътрешни имена, и затова полицията няма никакви реални досиета за тях.
Полицейските папки са надписани с прякори, от типа: Рижавия, Пистолета, Полицая, и даже Европееца и Британеца. Разбира се, такава конспирация е обяснима при подобни професии, и полицейските класьори демонстрират степента на нейната изтънченост.
Поразителната липса на информация за тези престъпници, оставя своите тежки следи и върху самите полицаи. «Те са невероятно жестоки и закоравели престъпници, стоически понасящи даже разпити от “трета степен”», казва полицейският началник на град Пуна. «Тях нищо не е възможно да ги принуди да си признаят, даже под страшно мъчение». Той припомни инцидент в района на Солапур, където банда Парадхи убила Бхарата Тхакре и изпила кръвта му.
«Способноста им да изчезват от местата на престъплението е поразителна и почти свръхестествена, което довежда до поддържане на местните легенди, че те могат да се превръщат в хамелеони, с помощта на черни магии. Всеки намек – фотография, име, приблизително местопребиваване, всичко щателно се съхранява от полицията, с надежда, че може да се окаже полезно при разследване на бъдещи набези на Парадхи.
Малкото, което ни е известно за Парадхи, е почерпено от техните преживели жертви и от полицейския фолклор, и може да се окаже, както истина, така и неистина.
Бронзовокожите и светлооки, с класическа европейска форма на черепа, Парадхи, външно много напомнят европейските цигани. Леката, плъзгаща походка, ако се наблюдава от далече, създава впечатление, че цялата група се движи в унисон, като глутница вълци. Силните, особено хладни гласове, ги издават, когато се карат един с друг. Племе, обкръжено с миазмите на постоянни вътрешни кървави разправии.
Пардхи започват да изучават своя наследствен занаят, когато децата на другите народности още учат азбуката. Под командата на по-старшите, децата тренират своите жизнени инстинкти, периферното зрение и обоняние. Постоянните упражнения за ловкост правят телата им тънки и гъвкави, и затова са способни да влизат и в най-тясната дупка, прозорче, или да се изкачат на тънко дърво. те имитират маса природни звуци: лай, мяукане, мучене, бръмчене на автомобилен мотор, шум на гумите по чакъла. Те имат вътрешен език, с който могат да накарат жертвите си да заспят нощем в дълбок сън, и да общуват един с друг, по време на ограбването.
Парадхи почти не използват огнестрелно оръжие. Техният арсенал не се е изменил през последния век: тежки камъни и железни пръти за убиване на жертвите. Гофанг – прокъсана торбичка с дребни камъчета, привързана с дълга връв. Ако се развърти, камъчетата излитат със скоростта на куршуми и порзяват жертвата с невероятна точност. Свидетели, не видяли самия камънохвъргач, не могат да кажат, от къде са долетели камъните, и затова в съда е трудно да се водят такива дела.
Движейки се в банди по 25 човека, Парадхи очистват селската местност, и от най дребните незначителни неща, опразвайки зърнохранилищата и крадейки добитъка. Когато не са заети с крупни кражби, Парадхи се снабдяват с храна, с измамнически игри. Писателят Дилип д"Соуза, дълго време изучавайки Парадхи и живеейки заедно с тях, описва играта «бисквитка със жило», като тяхна най-любима игра.
Банда Парадхи вмъквайки се в автобус или влак, избира пътник, имащ вид, че има пари. Дъвчейки бисквити от корени на тропическата трева маранта, те изплюват под краката на жертвата кафяви колбаски, изглеждащи като истински лайна, и започват гръмко да обвиняват парализираната от наглостта им жертва, в умишлено замърсяване на купето. Създадената бъркотия Парадхи използват да ометат джобовете, багажа, чадъра, шапката на жертвата, и да се измъкнат от мястото на престъплението, с вид на оскърбени жертви.
Ако Парадхи се ограничаваха с грабежи на фермери, те така и не щяха да попаднат в полезрението на медиите, които в последно време започнаха да им отделят повишено внимание. Но алчността привлекла Парадхи-те в градовете, и след серии гръмки убийства, и грабежи, градската полиция се нахвърли върху им с всичките си сили.
Полицията избрал тактиката «пленници не се вземат» и започна да устройва чести набези над поселенията на Парадхи, хващайки случайни хора и измъчвайки ги жестоко, по най-малкото подозрение.
Либерастите (лбералите) незабавно хвърляйки се да защищават «бедните Парадхи» от своя ъгъл, бързо разбраха, че народът съвсем не симпатизира на Парадхите, както по-рано симпатизираше на "неприкосновените". Престъпната им репутация дотолкова се е вкоренила в мнението на народа, че даже пресата се стреми да не вдига обичайния шум, заради полицейските насилия над тях.
«Маниера, по който цяла народност е обявена за убийци, е шокиращ феномен в Индия, за 21 век», заявила известната либерастка Мона Сен, неотдавна присъединила се към «битката против слепия предрасъдък».
«Против Парадхи, само в Бомбай полицията завежда 4000 дела ежегодно, но колко от тях са доказани? Подозирам, – незначителна. Но това не пречи на полицията да безпокои работниците-мигранти Парадхи, прииждащи в градовете, в търсене на достойна работа, и арестувайки ги всички, всеки път, когато се случи убийство в околностите на тяхното обитаване»
Народът ловува на Парадхи, като на бесни кучета, без всякакви ограничения, всеки път, щом се даде повод. А полицията, в такива случаи винаги гледа на другата страна, твърдят либерастите.
Ето пример, какво се случи на Лимба Бхосле, един от Парадхи, пострадал заради лошата слава на своето племе.
Нещастният Лимбу откраднал два нара за своята беременна жена, от градината на местния богаташ, и платил за това с живота си. Богаташът насъскал срещу Лимбу бясната тълпа, която размазала главата му. Това било извършено в типичния маниер на самите Парадхи – с тежък камък.
«Мозъкът на Лимбу изтекъл. Те разбили главата му, така, както ние разбиваме луковица», казала вдовицата на Лимбу, след инцидента. Друга атака против семейство Бхосле станала заради картофи. Племенника на покойния Лимбу обвинили в кражба на картофи, от полето на един фермер и отсекли с меч големия му пръст. Тълпата пребила родителите на момчето и неговата сестра, и изгорили 4 съседни къщи на Парадхи. Местната полиция отказвала 10 дена да заведе дело дело за този погром.
И така, конфликтът има стара история, и двете страни броят своите рани.
От една страна, народът, от векове склонен към престъпления, и до сега не се отказва от своя греховен път.
От друга - «Очевидният пример, че когато първо дават на кучето лошо име, а после го бесят заради името му», - казва Мона Сен...


Тагове:   Цигани,   престъпност,   Индия,


Гласувай:
5
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eltimir - Малка добавка
18.05.2013 16:00
Цитирам част от кореспонденция. Вие преценете:

"Българинът трябва да разбере защо споделя земята си и хляба си с чандала, не да слуша чалга. Чандала са доведени тук неслучаѝно.[/QUOTE]
Въпросът ти е интересен и ще го го пусна и него. А отговорът е ясен. Доведени са за нашето унищожение. Прочети Захари Стоянов. Палачите в Батак не са били турци, а цигани. Също цигани са обесили Васил Левски."

А днес чандала подлагат на геноцид целия ни народ под еврейско ръководство. Координатор на кампанията е Джордж Сорос, протеже на клана Рокфелер. На това трябва да сложим край. Не го ли направим, очакват ни страшни природни катаклизми. Ще загине около 80% от цялото ни население. Не знам дали някой си дава сметка какво предстои. Едва ли. Ще има много огън. Огън от небето и огън изпод земята. Ще има много смърт и много невинни ще умрат. Някои хилядолетни градове ще престанат да съществуват. Накрая пак ще се възродим, но защо трябва да плащаме такава висока цена?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2360417
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2474
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930