Песоглавците са неразделна част от първичното християнство. Самият Христос е общувал с тях. Кой и защо прогони песоглавците от «християнската» Църква?

***

В древността кинокефалите, песоглавците били нещо обичайно. Възприемали ги така, както ние възприемаме днешните негри, например. През 18 век къде официално, къде не толкова официално била наложена забрана да се говори и пише за тях. Само до преди месеци темата беше табу. Сега стената на мълчанието почна да се пропуква. Отношението на светските власти към чакалското племе не е еднозначно. А отношението на духовната власт? След като си имат светец песоглавец, то какво мислят християните по въпроса?

Нищо не мислят, защото нищо не знаят. А не знаят нищо, защото църковните отци старателно крият от своето паство опасните текстове, като ги обявяват за еретически и за неканонични. Да, ама ръкописите не горят. Или ако някои от тях все пак горят, то все ще се намери някой, който да ги препише и съхрани преди те да изгорят. А пък освен ръкописи, съществуват многобройни статуи, релефи, стенописи… Една 250 годишна забрана не може така лесно да изличи хилядолетния спомен от паметта на човечеството.

Малко конкретни факти.

В коптския апокриф „Деянията на апостол Вартоломей”, който е част от апокрифния сборник „Деянията на апостолите Андрей и Матей” едно от главните действащи лица е кинокефал. Христос праща двамата апостоли в страната на хазарените и им казва:

„Аз ще ви изпратя човек от страната на кинокефалите, който е с кучешка глава. С помощта на неговото посредничество, те ще повярват в Мен”.

Ако хазарените са хазари, то дали не отива твърде дълбоко приятелството им с чакалите?

Пропускам част от приключенията на апостолите. Заминават за град Рохон, където три пъти ги хвърляли в огъня и те три пъти излизали невредими от него. Следват твърде фантастични описания, които е излишно да преразказвам. Дотук е важно да се знае, че според древните апокрифни писания Иисус Христос е поддържал връзки с песоглавците и те вярно са Му служили. Важно е също да се знае, че апосдтолите нито се учудили, нито се впечатлили от съществото с твърде необичаен външен вид. Излиза, че по онова време този външен вид не се е приемал за чак толкова необичаен. Също както ние не приемаме като необичаен черният цвят на кожата у негрите.

Следва епизод, който ми се струва съществен. Преди да покръстят жителите на Рохон, апостолите Андрей и Матей заповядали на песоглавеца да промени своя външен вид и той се превърнал в смирен младеж. Дали му името Пистос, което означавало Верен. Легенда или не, истина или измислица, това е едно реално и същевременно древно свидетелство за способността на песоглавците да променят външния си вид. Авторите на апокрифа са го знаели и са го отразили. Дали кинокефалите наистина го правят или само внушават промяната в човешкото съзнание, аз не знам. Но все някак го правят.

Апостол Андрей проповядва пред петима кинокефали – илюстрация към апокрифните деяния на апостолите Андрей и Матей, глава 12. Фреска от манастира Вади-ал-Нутрун, 10-11 век. Скетис, сега Вади-ал-Нутрун е район от солените езера на запад от делтата на Нил.

***

Кинокефалите са описвани и в по-късни християнски трудове. „Космография” е труд, свързван с името на свети Йероним и е писан през VIII или IX век. Като най-вероятен автор на произведението сочат архиепископ Вергилий Залцбургски, опонент на свети Бонифаций, апостол на Германия. Героят на този труд, философът Етик посещава Ирландия, Британия Оркадските острови, след което попада на острова на кинокефалите. Ето как ги описва той:

„Тези езичници ходят с голи гърди. Оставят си невероятно дълги коси, като ги мажат обилно с мазнина. Водят нечестив живот и се хранят с непозволени за храна мишки, къртици и други подобни. Особени строежи нямат. Живеят в плетени навеси и платнени шатри. Обитават горите и разни труднодостъпни места, като блатата например. Но пък имат в изобилие добитък, множество птици и овчи стада. Не познавайки Бога, те почитат демони и поличби. Цар нямат. Служат си с повече с олово, отколкото със сребро. А мекото и блестящо сребро те наричат олово. В тяхната страна не могат да се видят селища, освен тези, които някога са били разрушени. Край бреговете на острова може да се намери злато. Плодове и зеленчуци там не растат, затова пък млякото им е в изобилие, но медът им е малко.”

Твърде подробно и твърде категорично описание, за да бъде плод на нечия фантазия. И тъй като произведението е измежду големите християнски произведения, то би било интересно да  чуем или прочетем християнското становище по въпроса. Няма да го чуем, нито ще го прочетем. Забранено е! От кого и защо е забранено? Отговорът на този въпрос би дал отговор  и на много други въпроси.

Следва фрагмент, отпращащ ни към българския фолклор. Според „Космография” мъжете кинокефали са с кучешки глави, но жените им имат съвсем обикновен вид. Какво общо има тук българския фолклор? Общото са народните приказки за хората-змейове, които обикаляли българските села, за да си търсят жени. Тези хора-змейове, освен всичко друго умеели да променят по собствено желание външния си вид. Също като песоглавеца Пистос.

Камъчетата на мозайката се наместват и картината почва да става все по-ясна. Да продължим с „Космография”.

В миналото към книгата се отнасяли твърде сериозно. През VIII век монах по име Ратрамн от абатството Корби пише до презвитер Римберт дълго писмо по въпроса за кинокефалите. В писмото си той пита дали да бъдат смятани за хора или за животни. Въпросът има чисто практичен характер. Ако са хора, ако принадлежат към човешкия род, то те непременно трябва да бъдат кръстени и обърнати в истинската вяра.  Така разсъждавали някогашните християни. А как разсъждават днешните?

Днешните християни не разсъждават над темата. Не разсъждават, защото не знаят. Не знаят, защото някой им е забранил да знаят. Кой им е забранил и защо, по какви причини? Въпросите очакват своя отговор.