Сражавали сме се с тях и сме ги побеждавали. А днес така нареченото Световно правителство ги почита като свои господари и повелители. Подчинява им се безпрекословно. Ситуацията трябва да се промени. Кой ще промени ситуацията, ако не ние, народите от планетата Земя?

Степента на свирепост у песоглавците силно се различава при различните автори и за различните кинокефални племена. Част от авторите ги смятат за благородни диваци. Други им приписват всевъзможни пороци, на първо място лют и безжалостен нрав. Някои песоглавци изяждат всеки, до когото се докопат, а в гладно време дори собствените си деца. Други включват в своята диета съплеменниците си само в случаи на война между клановете. Трети се хранят само с дивеч.

***

В сравнение с нас са били диваци, а днес ни превъзхождат технологично. Как можем да променим обстоятелствата, как можем да си върнем превъзходството? Като заслужим онова, което други са готови да ни дадат в ръцете. Като се върнем към Небесните, към Божествените закони и към своята човешка същност.

Ако човешката Раса съумее да премине през изпитанията, ако се съхрани и оцелее, хората ще научат защо битката за планетата Земя се случва точно сега и защо е така ожесточена. Хората ще научат кой ги е подлагал толкова векове на страдания и кой им е помагал. Ако оцелеят, ако оцелеем. Макар че при всичката тая злоба, омраза, алчност, взаимно надхитряне и взаимно прецакване… При липсата на добродетели, при липсата на съвест, на морал, на чест, на достойнство, на благородство, при отсъствието преди всичко на човещина… Едва ли. Простете за песимизма. И все пак да направим опит. Вярвам, че си заслужава. Не бива да се поддаваме на отчаяние, безнадеждността е чувство, което именно те се опитват да ни внушат. Те не са всесилни. Над тях има много Сили, които няма да им позволят да докарат до край пъкленото си дело и да унищожат човешкия род. Жалко само за милиардите жертви, но това е цената, която се налага да платим.

Продължавам с описанието на песоглавците. Български източници липсват, затова ползвам руски.

Всички автори са единодушни, че песоглавците не ходят голи, а носят дрехи. Преди всичко от животински кожи. Този факт послужил на средновековните теолози да го привеждат като безспорно доказателство за наличието на душа у тази раса. Щом се обличат, значи изпитват срам. А срамът както е известно произлиза от Първородния грях. Странна логика, дори липса на логика, поне според мен. В битките песоглавците се биели не със зъби, а с оръжие. Боздугани, лъкове, брадви, копия… Тоест оръжия, характерни и за хората. Воюват в разпилян строй, хвърлят къси копия бягайки, но обикновено били побеждавани от далеч по-дисциплинираните човешки войски. Твърденията са на съвременници и очевидци, сблъсквали се с тях. Днес всичко това бива отричано. Да, обяснения не липсват и за всеки отделен случай понякога звучат убедително. Но да обясняваш едно и също нещо по сто различни начина вече е съмнително.

Равносметката дотук. Спечелени сражения срещу песоглавци има, завоювани техни територии няма. Убити има, погребани няма. Някъде до 17 – 18 век песоглавците били изостанали от хората в технологично отношение, но упорито се появявали ту тук, ту там. Идват когато си искат, отиват си когато си искат. Откъде идват и къде отиват? Откъде са се взели тези същества и къде са се дянали? Отговор няма. И тъй като няма отговор, следва отричане. Такова животно нема! Да, ама животното си го има. И не само си го има, ами поне според моите сведения то вече ни превъзхожда многократно в техническо отношение. До такава степен ни превъзхожда, че земният „елит” е решил да му се подчини, разчитайки, че по този начин ще съумее да запази своето господство над остатъците от човешкия род. Напразни надежди. Но нека разгледаме въпроса подробно, нека приведа достатъчно на брой и достатъчно убедителни доказателства, пък ще поразсъждаваме.

Добрият песоглавец

Да поговорим за възможността песоглавците да бъдат очовечени. Невъзможно е, но се случва. Има добър песоглавец. И такъв има. Един, но го има. Свети Христофор.

Преди да приеме Християнството и да бъде провъзгласен за светец, Христофор, който тогава се наричал Оферо бил воин и разбойник. Всявал ужас из цяла Палестина по времето на император Деций Траян. Мнозина други разбойници го канели в своите дружини, но той отказвал. Твърдял, че ще се съгласи да служи само на по-страшен и по-могъщ воин, отколкото бил самият той. Излиза, че песоглавците съумявали да овладеят и човешката реч. Законите на живота и на разума във Вселената са доста универсални. След дълги търсения, Оферо така и не намерил по-могъщ от себе си сред хората. Тогава той решил да се поклони на дявола. Скоро обаче разбрал, че дяволът се страхува от Христос и бяга от кръстния знак. Така Оферо станал християнин, приемайки името Христофор.

Според друга версия великанът песоглавец Оферо се съгласил да пренесе Христос през някаква река и се учудил на неговата тежест. Христос му казал, че носи върху Себе Си цялата мирова скръб. Оферо се убедил, че няма по-могъщ на този свят от Христос и станал християнин. При опита си да покръсти населението на Ликия срещнал яростна съпротива и загинал. Църквата го почита като великомъченик.

Съвсем до неотдавна в исторически план песоглавците били приемани като нещо естествено и нормално. Никой не подлагал на съмнения съществуването им. Днес те яростно биват отричани. Защо? По какви причини и кой има интерес от отричането им?

***

През 1722 година Светият Синод в Русия постановил повече да не рисуват Свети Христофор с кучешка глава. Старообрядците отказали да се подчинят, пък и ортодоксалните християни не се придържали особено строго към забраната. И до ден днешен на много икони може да се види, че този светец определено не е човек, а принадлежи към расата на песоглавците. Паметта му се почита на 22 май.

Кратко отклонение

Знаем, че вълкът е диво животно, неподлежащо на опитомяване. Така е, ама не съвсем. През 1999 година в клуба на БНРП в София срещнах един клошар. Симпатизант на партията. Човекът преди години намерил малко вълче и си го взел вкъщи. Отгледал го в своята гарсониера и редовно го извеждал на разходка в парка. Според него Вълчо, както той го наричаше е по-питомен и по-верен от което и да било куче. Та Природата често ни поднася изненади, а може би това е Божият Промисъл. Но така или иначе си остава факт, че дори един подивял потомък на Анубис е в състояние да приеме човешката философия, човешкия начин на живот и да обикне хората. Надежда винаги има. Мисълта за безнадеждност идва от Тъмното начало. Аз вярвам, че проблемът с песоглавците по един или друг начин, но ще бъде разрешен. Колкото и трудна да е днешната ситуация.

Защо ситуацията е трудна ще поговорим по-късно, а сега нека продължим с историческите свидетелства.

За пръв път песоглавците се споменават в трудовете на Хесиод, датирани около осми век преди Христа. Триста години по-късно Херодот пише за Северна Африка:

„На запад от тая река живеят земеделци, орачи. Местността е гориста, има множество диви животни. Там обитават огромни змии, слонове, мечки, отровни гадини, рогати магарета, хора песоглавци и съвсем безглави. Либийците разказват и за зверове с очи на гърдите. Там живеят диви мъже и жени и други, съвсем не приказни животни.”

Рогатите магарета по всяка вероятност са носорози. Слоновете, огромните змии и другите описвани зверове са реалност, никой не отрича съществуването им. А споменатите между другото песоглавци били измислица, мит, легенда. Не вярвам. Не вярвам хилядолетия наред толкова различни автори да говорят за едно и също и то да не съществува. Особено след като преди няколко години имах възможността да видя нещо.

Виждате ли ги? Примитивни същества, слуги на човека. Днес същите тези примитивни същества, колкото и невероятно да ви се струва контролират цялата човешка компютърна система. И още много... Защо и как се стигна до това положение? В отговора на въпроса се съдържа и решението на проблема.

Да кажем, че Хесиод е първият, писал за песоглавците не е съвсем точно. Имаме далеч по-древен пример. Вярно, вече ще говорим не за смъртен, а за божество, но същината си остава. Анубис. Човешко тяло и глава на чакал. Глава на чакал върху човешко тяло. При шумерите също срещаме подобни божества. Не са изучени добре, а и някой пречи те да бъдат изучени, но в днешната информационна ера информацията трудно може да бъде скрита.

Да, расата им е смъртна. Животни, надарени с разум. Зли животни, притежаващи подарена им свръхтехнология. Животни, които едва до вчера ги натиквахме в миша дупка, а днес провеждащи операция за завладяване на планетата Земя. С помощта на земния управленчески и финансов „елит”. С помощта на човешки предатели.

Анубис срещу човешкия род

Ако това са инверсионни следи, то аз съм Фродо от филма „Властелинът на пръстените” и Барак Обама едновременно. В добавка може и президентът на Русия Владимир Путин.

Първо да видим какво е положението днес, а после отново ще се върнем към древността. Цитирам част от статия, публикувана от участника в моя личен сайт http://eltimir.ucoz.ru/ с псевдоним Memento Mori:

„Терминът „химтрейл” от английски означава химическа опашка. Това са оставяните от самолетите следи вследствие разпрашаващите се аерозоли, облаци които висят в атмосферата от няколко десетки минути до часове. Разпръскването на „химически опашки” е забелязано в началото на 21 век в САЩ и повечето страни на Европа. През 2010 г. се появи факти за тях и над териториите на Украйна, Полша и Русия.

Легендата, с която се прави това разпръскване, е следната: джобните „учени” ни уверяват, че чрез разпръскването на метали в атмосферата се предпазваме от „глобалното затопляне”. През 1990 г. една американска военно-промишлена компания получава патент за „предпазване от затоплянето чрез разпръскване на алуминий, който ограничава въздействието на слънчевите лъчи в атмосферата.”

Дотук виждаме, че става дума за действия, насочени към промяна в земната атмосфера. Към нейното отравяне. Но не е само това. Отравяна бива и почвата, отравяна бива и водата. От една страна се променя целият климат на Земята, а от друга, посредством химическите промени, тя се превръща в негодна за живот от страна на населяващите я организми. Включително от човека. На всичкото отгоре напоследък почнаха да разпръскват вируси, предимно на непознати и нелечими болести. И ще ми разправят, че цялото безумие било в името на печалбата? А-а-а, не на мен тея! Добре, ще спечелят много долари. Ама кой ще ги харчи и къде ще ги харчи? В подземните убежища? Само там, защото повърхността ще стане негодна за живот. И от животни, и от растения, и от хора.

Виждаме как умишлено и целенасочено превръщат цялата планета Земя в негодна за живот. Включително от страна на самите тях. Значи те я превръщат в годна за живот от страна на някой друг. Кой е замислено да обитава Земята след нашата гибел? Говорят ми за рептилии, за Сириус, за Орион и разни подобни врели-некипели. А кой е в състояние да убеди земните управници да му се подчиняват безпрекословно? Ясно е, че това пръскане няма как да бъде дело на земно същество. Независимо от факта, че изпълнителите са земляни. Та кои могат да бъдат тези неземни?

Рептилиите? Някой да е виждал рептилия? Някой изобщо в състояние ли е да докаже съществуването им? Съмнявам се. Онези от Сириус? От планетната система на тройната звезда Сириус? Където всичко е отдавна изпепелено. Впрочем едно африканско племе, Догоните твърдят за себе си, че някога са дошли именно от Сириус, за да се спасят от всеобщата гибел там. От Орион? А как изглеждат орионците и въобще има ли ги? В това също се съмнявам.

Съществува обаче една друга нечовешка раса, за която ще намерим многобройни доказателство. Песоглавците, потомците на чакала Анубис.

Ето ви старинно изображение на песоглавци. Подобни изображения се срещат почти по цял свят. Дали съвпаденията са случайни?

Ктесий през 400-та година преди Христа пише за песоглавците в Индия. Това е първото известно поне на нас подробно описание на кинокефалите. Племето им наброявало около 120 хиляди същества. Ктесий също твърди, че песоглавците раждат потомство само веднъж в живота си, а се раждат със седем косъма на главите. Царят на Индия, не желаейки война със свирепите песоглавци, им плащал данък във вид на оръжие. Те обитавали пещерите, домове не строели. Носели дрехи от кожа. Скоро след това Александър Македонски организирал мащабна експедиция до тези пещери, но не намерил там песоглавци. По други данни все пак водил с тях сражения и ги побеждавал. След смъртта на Александър, Селевк, владетелят на Сирия изпратил в Индия като посланик някой си Мегастен и той напълно потвърдил думите на Ктесий.

Какво излиза дотук? Че песоглавците били жестоки и свирепи, но по-примитивни от хората. Че можели ту да се появяват, ту да изчезват безследно. По-късно ще говорим подробно по въпроса откъде се появявали, къде изчезвали и защо след многоброййните свидетелства от всичките кътчета на Земята, погребение на песоглавец досега не е намирано. И това ще ви кажа, но нека първо видим многобройните доказателства за реалното им съществуване. Какво не казват древните автори? Не казват нищо за невероятните психически способности на тази загадъчна раса. Българските народни приказки обаче описват хората-змейове. Хем приличат на хора, хем са змейове. Следователно песоглавците умеели да внушават на хората каквото си поискат. Включително относно своя външен вид. Днес, особено на нас, в България постоянно ни набиват в очите измислените рептилии. Но българските народни приказки също така описват как песоглавци са вземали за жени земни момичета. Е, потомство не можели да имат с тях, но ги вземали за забавление. При рептилиите това не може да се получи.

Да се върнем към днешния ден:

Ето какво твърди един американски професор, докторът по биология Ръсел Блейлок

„Всеки ден при ясно време можете да видите самолети, оставящи много дълги или непрекъснати следи. И ако наблюдавате по-дълго, ще установите, че не изчезват а се разширяват като размер и образуват изкуствени облаци, които в крайна сметка се спускат над земята като я тровят, покриват прозорците на къщите, стъклата на автомобилите и хората дишат този отровен въздух. Барият е химически активно вещество. Природният барий е в смес от седем стабилни изотопа. Има радиоактивни изотопи на бария, най-важен от които е 140Ba, който се образува при разпада на урана, тория и плутония. Всички съединения на бария са отровни. Хлористият барий BaCl2 също е силна отрова. Въздухът, съдържащ съединения на бария, оказва влияние върху здравето на хората – понижава имунитета, води до главоболие, хронични респираторни заболявания, при заслабналите хора може да предизвика астма, пневмония, алергия, при жените може да доведе до безплодие или преждевременно прекъсване на бременността. Барият, съдържащ се в питейната вода, може да предизвика затруднено дишане, да повиши кръвно налягане, да промени сърдечния ритъм, да предизвика болки в стомаха, мускулна слабост, отслабване на нервните рефлекси, да доведе до поражение на мозъка, черният дроб, бъбреците, сърцето.”

Следователно като изпълняват заповедите на песоглавците, земните управници, както и пилотите, разпръскващи отрови и вируси убиват и себе си. И своите близки и приятели. Но го правят.

Защо го правят, ще разберем по-късно.

След като публикувах поредния откъс във втория си сайт, ми направиха забележка, че рептилоиди на Земята все пак са съществували. Справедлива забележка, признавам. Да, съществували са. До преди 65 милиона години, когато поредният по-голям астероид удря планетата. И повечето от тях, като светлолюбиви същества загиват. Останалите били преместени на друго място при изричното условие никога да не предявяват претенции към планетата ни. Впрочем и да искаха, те не могат да предявят такива претенции. И още нещо много важно. „Химтрейлс” ще доведат до създаването на един сумрачен свят. Какъв то е светът на песоглавците. Ако това нещо го вършеха рептилоиди, щеше да е точно обратното.

Да не забравяме, че понякога фактите са много важно нещо. Особено, ако успеем да размислим над тях.