Пускам този стар текст, защото вярвам, че е актуален и до днес. Аз не искам разни имитатори вече 23 години да говорят от наше име! Яневци, Сидеровсци и всякаква сган се пъчи напред, а забравиха за истинските герои и мъченици. Позор, българи!

***

Днес голямо полагане на венци и цветя ще падне. Подлеците ще се покланят на героите. На мъртвите герои, разбира се. Защото ги е страх от живите, та се стараят да ги уморят по-бързо. Вчера писах за вдовицата на един от тези мъртви герои, изхвърлена от жилището си в Монтана, където местните власти решили да настанят цигани на нейно място. Ама и те ще поднасят венци и цветя на героите. На мъртвите герои, защото от живите бягат. А сега нещо за един от последните живи герои. Вижте снимката:

И коментара под нея, писах го тази сутрин:

Цеко Кръстев Цеков и брат му Васко. Снимката е правена през 1988 годнина в родното му село Клисурица, обл. Монтана, когато му ходих на гости. Цеко беше съпроцесник на Янко Янков и излежа присъдата си в Старозагорския затвор. По-късно стана един от основателите на НДЗПЧ на Илия Минев и секретар на Дружеството. През същата 1988 година го екстрадираха от България и той замина за САЩ. Ето какво получих днес от Янко:

"забравих - Цеко си е на село - вече е пенсиониран американец, но е зле физически май колкото тебе ". Изглежда такава е съдбата на всички ни. Докато не остане никой, който да си спомня, че изобщо някога ни е имало.

В чест на Втори юни

В чест и на Ботев. И на онези, които днес имат наглостта да го честват. Да видим самият той какво казва за такива измамници, които първо си убиват героите, а после устройват тържества в тяхна памет:

ПАТРИОТ

Патриот е - душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

продава си и душата.

И е добар христиенин:

не пропуща литургия;

но и в черква за туй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

залага си и жената.

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

изяда си и месата.

Тези подлеци не осъзнават колко пророчески ще се окажат думите на Ботев. Защото безмерната им лакомия хвърли България под ново турско робство, но накрая това ще изяде плътта им. И плътта от тяхната плът. И ще бъде справедливо. С алчността си, с наглостта си, с предателството си те заслужиха проклятие. Те заслужиха да бъдат проклети и са проклети. Затова ще бъде изядена тяхната плът и плътта от плътта им.

В памет на Коце Иванов

От блога на Григор Симов:

В памет на Коце Иванов от Монтана - Политически затворник и активист на “Независимото дружество”

Миналата година, при съмнителни обстоятелства, почина Коце Иванов. 

Веднага след смъртта му, администрацията на община Монтана, започна натиск срещу жена му - Зоя, да напусне общинското жилище или в него да бъде настанено още едно семейство. Този натиск, съпроводен със съдебни дела продължи до вчера, 28 май, когато багажът на Зоя и Коце е бил изнесен на двора, с цел в същата квартира да бъдат настанени още две бавноразвиващи се момичета - циганки.

Според жената на Коце, и според нас, които знаем кой беше той, и срещу кои се бореше, - целта на монтанската администрация е, да бъде тормозена Зоя и да се заличи паметта за непримиримия правозащитник от Монтана!

Неговата съпруга държи да запази паметта за борбите на Коце, за човешки права и за възстановяване на вероломно погазената от комунистите, Търновка конституция. Именно затова скоропостижно почина той! Затова е и гонението срещу жена му, да напусне жилището, за да бъде забравен Коце Иванов. 

Ние, неколкото живи правозащитници от НДЗПЧ, отдавна предлагаме къщата в която живееше Коце Иванов да стане музей. Но дали ще стане това, малко зависи от нас!

Но така или иначе, паметта за политическите затворници и борци за човешки права – Коце Иванов, Илия Минев, Стефан Савовски, Христо Цачев, от “Независимото дружество за защита правата на човека в България”, по времето на комунизма, няма лесно да бъде заличена, защото имената им, още приживе, бяха станали известни сред всички, които слушаха късовълновите предавания на западните радиостанции. Паметта за тях няма да бъде заличена и защото документите, пазещи спомена за тях и за тяхната дейност, са достатъчно много, въпреки че архивите на ДС все още не са отворени. 

А ние, останалите все още живи, се стараем, доколкото е възможно, никой и нищо, от не далечното ни минало да не бъде напълно забравено или изопачено.

Вечна памет и поклон на починалите политически затворници и правозащитници, от времето на комунизма, и уважение към техните не по-малко страдали близки! 

Прощавай Боже на нашите гонители и мъчители, но нека всичките дела, и на мъчителите, и на жертвите им, да станат известни! И това ще е напълно достатъчно. Амин!

.............................................................

Григор Симов Божилов, 1970 – 1985 г. - 13 години политически затворник, 1987 – 88 г, - изселен в Добруджа заради организационна, правозащитна дейност.

2009