Корицата на книгата „Опалите на Нефертити”, написана от българския писател Петър Бобев. Издадена е през 1971 година.

Да, потомците на Анубис са се намесвали навсякъде още от дълбока древност. Следи от тяхната намеса има по всички континенти. Но и противодействие не липсва. Не липсва Помощ и Закрила. Ако ги нямаше, човешкият род отдавна се е затрил.

Съвременни, модерни, цивилизовани хора… Диваци с компютри. При това компютрите не ги контролираме ние. Над световната компютърна система, както и над Интернет е регистриран някакъв странен, необясним и неотстраним контрол. Но да не се отплесвам. Целта ми не е да демонстрирам някакви знания, а да вдъхна вяра на обезверените. Да, на нас ще ни се помогне, при това не от едно място. Но съществува задължително условие. Ние трябва да заслужим тази Помощ и Закрила. Ако не с друго, то с отказа си да бъдем съпричастни към делата на Злото. Може съпротивата ви да не е активна, но трябва да я има. Достатъчно е на емоционално ниво да изразявате несъгласие. Достатъчно е да си го помислите. Не е задължително да го изречете или да го проявите по какъвто и да било начин. Небето оценява вашите мисли и вашите чувства. А вие, вие самите не подозирате каква невероятна мощ притежават тези мисли и чувства.

Ето ви една, макар и косвено доказателство за съществуването на нещо, в което почти никой не вярва. А него си го има…

26 януари 2013 година

Колкото и да не им се вярва на някои, съществува древен и неунищожим Съвет на български мъдреци, който се намесва в живота на нашия народ по свой своеобразен начин. Един от методите е да бъдат давани определени знания на определени хора. А те на свой ред да ги свеждат до знанието на останалите. Прощавайте за увода, но се налагаше.

От няколко дни си мисля над египетските йероглифи, открити в Австралия. Убих се да търся статията, загубих я с първия си компютър. Накрая я намерих:

http://lah.ru/fotoarh/oskolki/austral.htm

Хунор пък ми намери подобна статия, само че на английски език:

http://www.crystalinks.com/egyptaustralia.html

Така виждате, че нищо не си измислям, и че нещата наистина са сериозни. Защо казвам това? Ами защото имаше един български писател, Петър Бобев. Роден през 1914 година, починал през 1997.  Та този български писател през 1971 година написа книга със заглавие „Опалите на Нефертити”. В нея се разказваше за египетски медни рудници в Австралия по времето на Нефертити – Тадухепа. 20 години по-късно са открити преки доказателства, че написаното не е художествена измислица, а реалност. Прозрение, ще кажете. Може би. Прозрение и не съвсем, защото съдържанието на разчетените вече надписи значително се разминава с написаното от Петър Бобев. В надписа се казва, че египетска експедиция претърпяла корабокрушение край странна и враждебна земя. Бобев пише за медни рудници, и че медта има свойството да лекува от загадъчна и смъртоносна болест. Имах книгата, може би даже е тук, но не ми се търси, а още по-малко ми се приписва. Който има желание, ще си я намери.

Сега ще ме питате къде е смисълът, защо разказвам това. Ами защото знанията давани от Съвета никога не са случайни. Тяхната цел не е да предизвикат сензации. Те винаги и във всяко свое действие целят постигането на някакъв резултат. За тях единствено последиците са важни. Може би нещо ще се случи и ние ще имаме нужда от мед и медни съединения? Кой знае? А може би медта тук е само символ, заради еднаквото звучене на думите за метала мед и за пчелния продукт мед? Не знам. Единственото, което знам, е че бях длъжен да ви го кажа. А защо, даже и това не знам…

Желая ви успех в търсенето!

29 септември 2010 година