Да, те умеят да взривяват домовете на хората. Но как ще се спасят от взрива на тази Свръхнова, който ние предизвикахме в човешките души?

***

Една от основните задачи на нашите врагове е да ни лишат от надежда. Да ни отнемат вярата. Да ни накарат да повярваме, че те са всесилни, че владеят и ръководят всичко, и че всяка битка срещу тях предварително е обречена на неуспех. Хвърлят огромни средства, за да ни внушават, че нашият живот е под техен пълен контрол и е безсмислено дори да се опитваме да променим каквото и да било. А в същото време се страхуват, че в един прекрасен момент ние можем да прогледнем и да видим, че нещата изобщо не стоят така.

Ще ме извините, ако някъде цитатите не са съвсем точни. Цитирам по памет, а в случая смисълът е важен, не точността на една или друга дума.

Някога Васил Левски казваше: „Наредиха ми да давам вяра на хората.” Не комитетите, не въоръжаването на българите, а именно Вярата е стояла на първо място за Левски. Няма ли Вяра, всичко се обезсмисля, има ли Вяра, и най-трудната ситуация може да бъде преодоляна.

Извън останалите си книги, академик Божидар Палюшев е съавтор на книгата „Световната конспирация – 2”, която написаха съвместно с Никола Николов. Веднъж разговаряхме с него над обвиненията, че тези книги били издадени не само с масонско разрешение, но и били масонска поръчка.

Божидар само ми стисна ръката.

А сега един диалог от филма „Приказка без край”, създаден по романа на Михаел Енде. Копирам направо субтитрите:

Докато водим борба, докато се съпротивляваме, докато демонстрираме непримиримост и недоверие към Злото, надежда има. Контролът не е и няма да бъде всеобхватен, докато на този свят съществуват такива като нас. А ние ще ставаме все повече, хората почнаха да проглеждат. Тези дни ми писа Янко Янков. Ще цитирам само част от писмото му, останалата част е лична и засяга само нас двамата. Тук разискваме нуждата от борба срещу Злото и ефикасността на една или друга форма на борба:

Вярвам, че казаното дотук е достатъчно, за да разберете причините за всички гадости, клевети и заплахи срещу мен. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете защо не пушките и бомбите, а именно Словото е най-ефикасното оръжие за борба срещу пустотата. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете защо не мога и няма да се откажа. Защо не може и няма да се откажат нито Янко, нито Григор Симов. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете, че макар едва преживяващи, макар постоянно преследвани и тероризирани, ние продължаваме да стряскаме сънищата на нашите врагове дори с едното си съществуване. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете защо даже мъртвият Илия Минев продължи да стряска сънищата на злодеите и те решиха да опожарят дома му. Да, те това умеят да правят.

Те могат да опожаряват домовете ни. Те могат и да ни убият. Но как ще опожарят спомена за нас, как ще убият вярата, която давахме в продължение на десетилетия и продължаваме да даваме? Те могат да убиват, да взривяват, да палят. но как ще угасят огъня, който ние успяхме да запалим в душите и сърцата на хората? Сега трябва да ви е ясно защо ни мразят. И защо приемат като свое лично нещастие дори най-нищожния, най-незначителния наш личен успех.

Те, служителите на силата, стояща зад Нищото искат да ни отнемат Вярата, да ни лишат от надежда и да ни отнемат всяка възможност за спасение. От нас, единствено и само от нас зависи дали те ще успеят или ще успеем ние.