Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2013 08:34 - Англия - пропаганда и реалност
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 874 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image Ето ги. Това са те, англичаните. Същите, които заради едно набито зло куче направиха световен въпрос. Да погледнат първо себе си, лицемерите гадни.
http://armorica.blog.bg/drugi/2011/08/11/angliia-si-plashta-no-stradat-nevinni.800054   Англия си плаща, но страдат невинни  

Участвам във фенфорум, посветен на един англоезичен писател. Освен трибуна за мненията по повод неговите творби в последно време форумът се превърна и в място за споделяне на сведения от първа ръка за безредиците в Англия - нещо не съвсем свойствено за днешните британци.
Ето част от постингите, публикувани във форума от късния следобед на 10 август до ранните сутрешни часове на 11 август 2011 година.

 

Англия:
В ужас съм. Безредиците се разпространяват от Лондон, обхващат цялата страна. В Нотингам съм, а метежниците са вън, на улицата. Има пожари. Обстрелваха един полицейски участък със запалителни бомби. Страхувам се, че може да се наложи да напуснем дома си, ако нещо се случи с него, а мисълта да изоставя всичко, включително моята библиотека, която цял живот съм събирал, е непоносима. Залепени сме на онлайн каналите и следим какво става в града. Днешната вечер е толкова ужасна. Тази седмица беше кошмар за Великобритания.
Андрю

 

Англия:
Спомням си, че когато баща ми пристигнал в Лос Анджелис по време на бунтовете, свързани с Родни Кинг, преди двадесет години, положението било все едно сцена от "Апокалипсис сега", но там поне е имало някаква причина. Сегашните бунтове, изглежда, са мотивирани единствено от възможностите за престъпна печалба и от "развлекателната" стойност на подпалваните пожари. Според мене положителната страна на тукашната ситуация е, че нашият министър-председател, господин Камерън, е достоен и интелигентен човек, който ще се изяви като лидер. Чух негови честни коментари за "гангстери" и "болни" хора, и за вредните последици от тази "култура на бандите", към които трябва да се пристъпи по-праволинейно. Не се отчайвайте - още не сме изпаднали в анархия и точно както се борихме срещу нацистите в градовете и по бреговете, така ще се преборим и с този враг и ще победим.
Кийт

 

Англия:
Имахме доста сериозни безредици в моето предградие на Лондон (Ийлинг) в понеделник вечер и въпреки че нито моята улица, нито къщата ми бяха техен обект, всичко беше доста наблизо до нас и изгоряха доста коли и автобуси, някои сгради още тлеят, във вторник сутринта имаше много разбити и ограбени магазини и ресторанти в централните части на града. Надявам се никой от моите английски приятели във форума да не е преживял по-лоши неща от мене!
Дейв

 

Америка:
Лондонските редактори и издатели, които познавам, живеят далече от бъркотиите и ми съобщават, че нещата се уталожват. Един мой познат английски писател казва, че в Америка съобщават за безредиците ограничени и неистински неща и че всичкото това нямало нищо общо с някакво полицейско насилие.
Когато живях на една година в Париж през 1992 г., приближаването на расовите и класовите сблъсъци се усещаше във въздуха. Беше неизбежно - този град има отдавнашна история на конфликтите между имащи и нямащи, а и отношението на французите към "другите"... подобно на ситуацията от "Най-дългият път към дома" на Робърт Силвърбърг, чета го сега на моя айпад. Така че когато Париж пламна и пламтя цели три дни преди толкова години, не бях изненадан.
Майкъл

 

Англия:
Безредиците близо до нас приключиха в ранните часове тази сутрин. След снощните събития градът се събуди с много щети, много опожарени коли, голям брой опустошени магазини и заведения и всеобщо чувство на гняв и мъка у хората. Бандите, които вилняха близо до дома ми, ни отминаха без инциденти (надявам се тази ми констатация да не бъде оспорена довечера) - бягаха от полицията, която ги гонеше след инцидентите, станали на много места в града. Ние живеем в хубав апартамент в блок в периферията на центъра, в бизнес район,  но насилието и грабежите бяха предимно по главните улици в центъра на града. И все пак беше доста близо до нас.
Ние с жена ми сме добре, както и местните ми приятели и колеги. Капнали сме (от понеделник насам сме спали общо не повече от пет часа) и сме много изнервени. Имаме повече късмет от хората в Лондон и Манчестър, там имаше много повече насилие, грабежи и палежи, отколкото тук, в Нотингам. Снощи в града имаше масивно полицейско присъствие, на помощ бяха дошли и специалните отряди и всички свършиха чудесна работа, за да сложат бързо край на насилието. Мога само да ги поздравя за тяхната смелост.
Довечера може пак да има безредици. Приготвили сме си "спешни чанти" за всеки от нас и барикадирахме единствения незащитен прозорец. Живеем на хълм, апартаментът ни от едната страна е на приземното ниво, а от другата е на 40 фута (12 метра) над земята и обезопасихме прозореца откъм приземната страна. Надяваме се тази вечер да бъде много по-спокойна за нас и за останалата част от страната.
Чувствам, че трябва да се извиня, че ви пускам мейл, в който изреждам такива неща, и да ви благодаря, че четете моето съобщение. Усещах се като в капан, изплашен, а описването на преживяванията ни е една от последните крепости на цивилизоваността и интелекта, с които разполагах по това време. Имах нужда да кажа нещо, но не на хората около мене, които преживяваха това, което преживявах и аз.
Искрено ваш
Андрю

 

Англия:
Не знам как го описват в САЩ, но ето какво се е случило, доколкото знам. Някакъв гангстер бил застрелян от полицаи, след като насочил огнестрелно оръжие към тях (може би имитация). Протестът срещу това се разраснал, стигнало се до насилие, когато младежи се възползвали от отворилата се възможност и започнали да чупят и да палят. После като подражание в останалата част от страната избухнали бунтове, след като станало известно, че има разграбени обекти. Заснети са деца, около 12-годишни, как чупят витрини, нахлуват и си излизат, понесли компютри, големи телевизори, дрехи и т. н. в огромни количества. Това ескалира, докато стигнахме до сегашното състояние.
Ако потърсим сходства във фантастиката, един мой приятел каза, че кадрите, които виждаме тук, му приличат на "пролог към някакъв апокалиптичен трилър - точно преди да потъне в черно и да дойде следващият кадър на тотално опустошение".
Извънредно сполучливо сравнение, когато излезеш на улицата и видиш щетите.
Въпреки това тук се надига невероятен дух на общност - редови граждани се събират, за да разчистват опустошенията (и в много случаи патрулират по улиците в доброволчески групи, което донякъде изнервя, но същевременно е странно успокояващо).
Полицията, изглежда, се готви за още една нощ като отминалата, но този път с употреба на гумени куршуми и други подобни. Не мога да не се запитам какво стана, че стигнахме до това положение. Страхувам се, че ще коментираме това години наред, но тук и сега можем да направим само едно - да се стараем да оставаме в безопасност.
Андрю

 

Америка:
Американските репортажи, които гледах, съвпадат с твоите описания, Андрю. Един мой познат изказва доста различно становище, но той е британец и не живее в Лондон, така че не става дума за местни предразсъдъци, а за политически пристрастия, макар че, разбира се, това зависи от собствените политически възгледи на съответния човек.
Видяхме кадри как деца участват в грабежите. Струва ми се като един вид отговор на "Битката в Сиатъл" отпреди няколко години - младежи участват в подобни вълнения поради неясни причини, а някои от тях се опитват да създават цялостни ПОСЛАНИЯ от това. Някои хора се отегчават и търсят хаос, други страдат заради разстроени планове, а трети си имат определен "дневен ред".
Постингите от английските членове на форума носят много информация, но пораждат и доста страх. Въпреки че не съм засегнат, се тревожа за вас, потърпевшите, и ние тук се молим дано британските ни приятели скоро бъдат отново спокойни и в безопасност.
Джон

 

Америка:
Всеки, който познава американските медии, знае, че местните мрежи по принцип не са достоверен източник за международни новини, а другите ужасно много се различават по начина на поднасяне на подобни сведения.
Например Рейчъл Мадоу каза, че тези размирици били подклаждани най-вероятно от правителствените "строги мерки", които отранивачат социалните услуги - понеже местата, засегнати от бунтовете, били предимно "бедняшки". Каза още, че полицейската стрелба била задействала вълненията  (защото това е най-добрата информация, която имат хората за събитието, предизвикало размириците). Внушението обаче беше, че преди всичко районът е бил нещо като буре с барут и е трябвала само една искра. Това само по себе си носи намек, че инцидентът със стрелбата е просто оправдание и че напрежението се е трупало дълго време. С други думи, "няма нищо общо с полицейска бруталност". Както казвате, отвъд определена точка класовите вълнения стават неизбежни.
Лично аз се надявам да няма повече пострадали хора. Това е проблемът с яростта, оправдана или не. Ако не можеш да я насочиш към причинителя й, тя удря невинни хора.
Джейми

 

Англия:
Наблизо профучаха полицейски коли със сирени, но за момента няма съобщения за проблеми. Имайте предвид, часът е 6,30 сутринта, а всичко започна едва късно снощи. Държа под око ситуацията през TweetDeck (снощи беше невероятно, очевидци публикуваха снимки и видеоклипове за инциденти, на които са станали свидетели). Полицията е навсякъде, така че се надявам нещата да се поуспокоят.
Случващото се подкладе у мене желанието да пиша тази нощ. Ако от това не произтече нищо друго, поне се надявам, че мога да напиша нещо мощно. Знам, че размирните времена нерядко са вдъхновение за добра работа.
Андрю

Британската империя си плаща заради вековете колониално благополучие. Но кешът излиза от джобовете на обикновените граждани.



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2996526
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2482
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031