Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2013 16:52 - Границите на Яростта
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 1091 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 22.06.2013 16:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Лицето на еврейската демокрация. Смърт, разруха и безнадеждност. Същият този модел искат да задържат у нас партиите и цялата политическа измет. Това е тяхната игра. Игра с нашата смърт. Нима ще се включим в нея, нима ще им помогнем?

Когато светът се руши пред очите ти. Когато около себе си не виждаш нищо друго, освен скръб и безнадеждност. Когато в тая страна, където отдавна вече няма държава са изчезнали и закони, и справедливост, и морал, и съвест и вместо тях се е настанила алчността. Когато Мафията, наречена за благозвучие правителство вместо да помага на народа, го обрича на смърт. Когато властта и парите са обявени за върховни и единствени ценности. Когато от ден на ден силите ти отслабват. Когато не можеш да помогнеш на своите близки. Когато всеки ден умират приятели. Когато геноцидът над нацията е въздигнат в ранг на официална политика. Когато те подлагат на преследвания и терор само защото се осмеляваш да говориш онова, което мислиш. Когато животът ти е пред своя залез, а още нищо не си постигнал, защото непрекъснато са те ограбвали. Когато институциите не действат и няма на какво да се опреш, когато всичко е в името на печалбата и изгодата. Когато управниците се събират да празнуват изтреблението на хората, които си обичал. Когато България е на прага на обезбългаряването. Когато цели български области са с преобладаващо небългарска население. Когато други, вече бивши български области заявяват, че нямат нищо общо нито с българите, нито с България. Когато детето ти плаче, че няма какво да яде, а ти също нямаш, за да му дадеш. Когато ненаситните управници ти изтръгват последния залък от зъбите. Когато пред себе си виждаш само непрогледна тъмнина. За какво обединение можем да говорим тогава? Какво да празнуваме, когато пред нас е пропаст, когато са ни тласнали в пропастта и ние летим към острите скали, в които всеки миг ще се разбием? Когато всеки българин, на който вече му е дошъл редът да легне под брадвата на палача си въобразява, че няма да му случи и не предприема нищо. Когато, когато, когато... Мога да изброявам до безкрай. И за какъв празник на какво обединение да говорим, щом днес сме пред прага не само на пълното си разединение, не дори на прага на пълния си разпад като народ, ами на прага на пълното си изчезване.

Тогава? Какво ти остава тогава?

Остава ти или да легнеш и да мреш или да се бориш. Аз предпочитам второто. След толкова много „когато”, аз вярвам, че не ми е останало какво да губя. У мен се натрупа ярост и аз вече не мога да я сдържам.

Границите на Яростта. Къде са те? Там, където са границите на Фантазия, според филма "Приказка без край". За някого границите на Яростта са прекрачени със счупването на една чаша или чиния. Друг не може да ги стигне дори след взривяването на цяла планета.

Какъв е изводът? Не трупайте Ярост в сърцата на хората, ако не искате тя да избухне и да опустоши вашия свят. Отправям тези думи най-вече към една група, която дълго трупаше ярост у мен, а сега се възмущава на нейното избухване. Мога ли нещо да ги посъветвам? Да, мога. Щом сте имали неблагоразумието да предизвикате пожар, бягайте. И не се опитвайте да го гасите с напалм. Нито даже с коктейли "Молотов", както ми подметнаха на няколко пъти днес. Дори и при новолуние не го правете. Последвалия взрив може да предизвика опустошение, каквото не сте си представяли и в най-кошмарните си сънища.

6 септември 2010 година




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2996941
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2482
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031