Професорът по право Янко Николов Янков. Първата снимка е правена малко преди да го арестуват за пропаганда срещу комунизма и за създаването на антикомунистическа организация. Миналата година наемниците на Бойко Борисов и Цветан Цветанов го пребиха с метални тръби посред бял ден на центъра на София.

Защо ни трябва истината за антикомунистическата Съпротива? Защо отново се заемаме да припомняме онези събития. И няма ли противоречие с предишното ми мнение, в което казвам, че изследванията на българския произход и българските древности трябва да бъдат оставени временно встрани.

Не, противоречие няма. Не само защото едните събития отстоят на хиляди години, а другите са част от живота ни. Истината за Съпротива ни е жизнено необходима, защото тя, Съпротивата продължава. Както продължава и терорът над малцината оцелели. Миналата година убиха Коци Иванов от Монтана. Когато миналия месец ходихме с Григор Симов до там, научихме някои подробности. Засега само ще кажа, че смъртта на Коци не е естествена. Направиха опит за убият Янко Янков. Мен също се опитаха да ме премахнат. Това са случаите, за които знам, а за колко не знам? Само че има още живи ветерани. Те имат семейства, деца, близки. Не за нас, старите, нашата песен е изпята. За децата трябва да се борим, защото животът им е застрашен. От ционистката върхушка, която е планирала да „освободи” България от българите. Животът на нашите деца и близки е застрашен от наемните убийци, пращани от такива като Павлин Димитров, бивш зам. министър на МВР, а днес дясна ръка на бандита Валентин Златев както и от ДАНС, на които е отредена ролята на изпълнители и палачи. Дори онези от нас, над чийто живот не са извършвани покушения признават, че икономическият и всякакъв друг терор над тях не е спирал през последните 20 години. И че около себе си, те винаги са усещали дългата кървава ръка на Държавна сигурност. Не вярвате ли? Дано не ви се наложи да го преживеете, и едва тогава да повярвате.

***

Коци Иванов от Монтана, с белия шлифер размахва пръст срещу лицемерите, отишли на погребението на Илия Минев. Днешните демократи от партия ГЕРБ продължават нечовешките издевателства срещу вдовицата на Коци.

Пратиха ми нещо интересно. Две стихчета от една песен. Само че тази песен никой още не я е изпял. Дано не я изпее, именно с тази цел пускам стихчетата: „Български студентски нощи черни, страдал съм, оплаквал съм ги аз… Български черни години, утре ще мина да видя…”. Не съм автор на стихчетата, а кой е Авторът, мисля, че в случая не е толкова важно. Важното е, че и други вече имат информация, вече и други мислят по въпроса. Важното е, че още българи са се заели с въпроса за спасението на българския род. А дали ще успеем, това зависи не само от нас.

***

Коци Иванов от Монтана, с белия шлифер размахва пръст срещу лицемерите, отишли на погребението на Илия Минев. Днешните демократи от партия ГЕРБ продължават нечовешките издевателства срещу вдовицата на Коци.

Пратиха ми нещо интересно. Две стихчета от една песен. Само че тази песен никой още не я е изпял. Дано не я изпее, именно с тази цел пускам стихчетата: „Български студентски нощи черни, страдал съм, оплаквал съм ги аз… Български черни години, утре ще мина да видя…”. Не съм автор на стихчетата, а кой е Авторът, мисля, че в случая не е толкова важно. Важното е, че и други вече имат информация, вече и други мислят по въпроса. Важното е, че още българи са се заели с въпроса за спасението на българския род. А дали ще успеем, това зависи не само от нас.

***

Вляво – Иван Янков от Кърджали. Вдясно – Любомир Собаджиев от Русе. Политзатворници и антикомунисти. И двамата са покойници. Жената е Златка, съпругата на Иван, в момента живее в Норвегия. Зад тях съм аз, снимката е правена в градината ми в с. Гурково, Ботевградско.

Навремето създадохме едно Независимо дружество за защита правата на човека в България. Тогава отстоявахме нашите права. Тогава искахме да ни признаят за човеци. Нещо не се получи, провалихме се. Битката бе изгубена. Войната обаче продължава. Предлагам да създадем Дружество или както искате го наречете. Общност от свободни хора, обединени от мисълта да разпространяват истината за това, което е било, което е, и което се задава. Да покажем не само в България, но и пред света кои бяха нашите герои и мъченици по времето на комунизма. Да кажем кои бяха палачите и мъчителите. Да покажем пред света какво се върши сега с тези хора, на какъв нечовешки терор са подложени те от страна на „новите демократи”. Да покажем пред света, че старата зловеща Държавна сигурност под новото си име ДАНС смята за своя основна задача доразправата с оцелелите от комунистическия терор. Така цял свят ще разбере от какво се опасяваме и защо опасенията ни са твърде основателни. Истината, само истината, цялата истина и нищо друго, освен истината. Вярвам, че моето предложение не е нарушение на закона и не може да бъде прието като провокация. Изпълнението му не застрашава никого. Напротив – в нашия случай изречената на достатъчно висок глас Истина ще значи само живот. За нас, за семействата ни, за децата и за внуците ни.

Е, ще започнем ли да говорим? Или ще се оставим да ни изтребят мълчаливо. Така, както ни изтребваха през последните десетилетия. Аз нямам намерение да мълча. А вие?

Август 2009