Партиите похарчиха милиони за предизборна агитация, но никой политик не се трогна пред трагедията на една българка и нейните невръстни деца. Още ли някой се чуди защо ненавиждам демокрацията и политиците и ги проклинам?
Ако беше циганка, щяха да се намерят сто институции и фондации, които да помогнат. За българите в демократична България помощ не се предвижда. Ние, българите сме обречени на смърт. Демократите и техните еврейски господари искат само смъртта ни и нищо друго. Толкова безчовечна система никога не е властвала в Родината ни. Даже турското робство и комунизмът не бяха чак толкова садистични.  Демократите се оказаха нечовеци. На тях всичко човешко им е чуждо и ние трябва да се избавим от тях, ако искаме децата ни да живеят. Тези типове, нашите управници даже животни не заслужават да се нарекат. Те са чума, от която ние сме длъжни да се избавим.
Ще ми се някой да се опита да ме опровергае. Но не с епитети и ругатни, а с конкретни факти. Ето поредният потресаващ пример:
http://www.blitz.bg/news/article/207443
"Майка се изповяда пред България, за да спаси децата си Цветанка Тодорова е без работа и няма къде да живее, социалните са на прага да вземат момченцата й"
31-годишна жена търси помощ, за да може да започне работа и да спаси децата си. Цветанка Тодорова има две момченца на 4 и 12 години. Няма пари, с които да си плати наема на жилището и до дни остава на улицата. Според разказа на майката от Социални грижи я принуждават да се откаже от децата, защото щели да живеят по-добре без нея. Ето и историята на Цветанка, която публикува отчаяното си писмо във "Фейсбук”:"На 14 години останах кръгъл сирак. Когато бях на 11 години, почина майка ми от рак, след това и татко. На 19 се влюбих в чужденец, който живее с цялото си семейство в България. Родиха ни се две прекрасни момчета. Последните три години ги прекарах в непрестанни скандали и побоища. Системно ме пребиваше. Подавала съм многократно сигнали в полицията и към отдел "Закрила на детето”, но не получих помощ. Малкото ми дете беше на 11 месеца, когато той ми разби главата в гардероба, през това време държах сина ми на ръце и всичко се случи пред погледа на голямото ми момче. Избягах, но нямаше къде да отида. Свързах се с агенция АНИМУС. Там ме приютиха, но само за 3 месеца. Наех си жилище в "Люлин” 1. Нямах никакви доходи освен детските ми 70 лв. Мои приятелки ми намираха да чистя входове и къщи. Вземах малкия си син с мен, защото нямаше на кого да го оставя. Аз мета с метлата, той е с мен в количката или паяка. Отивам да чистя къщи, той е с мен. После продавах и банички от 8 сутринта до 18 вечерта. Детето си го гледах в количката в баничарницата. През всичкото това време не се намираше едно местенце в някоя градина за моето момченце. В един от зимните месеци се принудих - отидох при социалните и показах сметката си за ток - 270 лв. и наема си от 200 лв. и доходът ми от 70 лв. Спогледаха се и решиха да ми отпуснат еднократно помощ от 250 лева. През цялото това време на нищета в което живея с децата си, не са ми помогнали финансово.

От два месец си търся усилено работа, но без успех. Сега се налага да напусна отново жилището си, защото нямам пари, с които да си плащам наема. От Социални грижи искат да се откажа от децата си, но ще бъда с тях, защото помня какво бе в пансионите! Моля всеки един, който може, да ми помогне с работа. Нямам претенции, входове да чистя, къщи каквото и да е, но трябва да печеля пари, за да си гледам децата. Благодаря на всеки, който ще откликне на моята молба”, пише отчаяната Цветанка Тодорова. (Ако някой реши да откликне на молбата й, телефоните й се пазят в редакцията на БЛИЦ.) "
Е, демократични убийци, някой от вас нещо да каже?

да не би да чуят тази новина...и да им се развали безсмисления протест.