Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2013 12:46 - Човечността на героите и мъчениците
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 5746 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image Димитър Данов и Едуард Генов със своите синове. Ходил съм им на гости десетки пъти. И те накрая се наканиха да дойдат на село, та децата да се натърчат на воля.
Напоследък много си мисля за героите от антикомунистическата Съпротива. Сънувам ги често. Ама не си спомням за някакви геройски подвизи, а за невероятната им човечност.
Като ходех до Илия Минев през лятото, той ми даваше една кошница и ми казваше да се кача на смокинята.
- Ние с леля ти Ангелина вече не можем да се катерим.
После пак ми даваше кошницата, да набера за село. В нашия край нямаме смокини.
Стефан Вълков ми правеше същия номер. А неговите смокини бяха едри като круши. Леля Мария, жена му се чудеше как да ни угоди с ядене, а и те не бяха богати хора.
Хайг Пилигян не ме пускаше да вляза, ако преди това не си взема бонбон. А поосле задължително сипваше по ракия.
Гришата Симов, слава Бог поне той е още жив съм го виждал в доста трудни ситуации. Не трепва, а се усмихва. Но веднъж го видях много разстроен, почти изплака. Когато една от кравите му беше затънала в калта и едва я измъкнахме с помощта на хора от селото. Казват му да я продаде на цигани, та да вземе поне някой лев, а Гришата отговаря:
- Ще я погреба тук, но на цигани животинчето не си давам!
Д-р Николай Попов, поставил рекорд по гладни стачки. През 1981 година се намирах във Военно медицинска академия, заради язвата. Попето живееше наблизо и един ден отивам до тях. Едва излезе до вратата. 29-ти ден от поредната гладна стачка. Бял като платно. Седнахме и той ми предлага пари, щото съм войник, все пак, а никой войник си няма пари. Отказах ги. Но тая негова човечност ме трогна.
Стефан Вълков, един изключително суров Българин, преживял нечовешки изтезания, но не се огъна до край. Видях го да плаче на два пъти. Първия път като ме заведе на гроба на Георги Гавазов, негов добър приятел и съпроцесник от делото по Асеновградската конспирация. И втория път по делото с Васил Златаров и Иван Долев. Прегърна надгробния паметник и заплака. Гавазов, беше един вечно усмихнат, убиха го през 1984 година. Втория път му бяхме на гости с жена ми. Звъни телефона и му съобщават, че брат му в Австралия е починал.
Гришата Симов го бяха интернирали в Кайнарджа, Силистренско. Работеше на някаква сушилня там. Ама пращаше пари на Иван Янков. Той пък беше интерниран в Априлци, Ловешко. Щото видиш ли, жената на Ванчо не може да си намери работа. Та те са двама и трябва нещо да ядат.
Мога да разкажа стотици такива случаи. Но знам, че всеки от нас, които още сме живи може да разкаже. Искам да ги призова. Нека не говорим толкова за героизъм и подвизи. А да си спомним за Човечността и приятелството.



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2219678
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2473
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31