http://eltimir.ucoz.ru/
Омръзна ми тая юдейска политика. Имахме си юдейски нацизъм. После - юдейски комунизъм. Сега си имаме юдейска демокрация. Затова живеем все по-зле и все по-зле. Докато животът ни вече и на живот не прилича. Знам, че за юдейския комунизъм и за юдейската демокрация възражения няма да има. Ще има за нацизма. Ето какво открих за евентуалните мои опоненти в Седянката на Ламбо:

http://lambo.blog.bg/


Аншлусът на Австрия и тайното досие на Хитлер
Автор: lambo Категория: Политика  
На 12 Март, но през 1938 г., е осъществен "аншлусът" (присъединяването) на Австрия, към Третия райх.

Сложното немско съществително "Anschluss" е съставено отначало, от вариативния акузативно-дативен предлог за местоположение "an". Който в най-честия случай означава "на", но странично към нещо друго. Другия подобен предлог "auf", има същото значение, но се разбира че е отгоре върху нещо. Останалата част е отглаголно съществително на "schlieЯen" = заключвам. Тоест асоциацията е, че заключваме дадено съществително към друго такова = присъединяване.
По същия начин, когато Австрия преди това е била изключена от процеса на Немското обединение, се е появил и израза "AusschluЯ" = изключване, отделяне. През 30-те години в Австрия е имало движение за равноправно обединение с Германия, или "Zusammenschluss". Но да приключвам с моите знания по езика на Гьоте, който така и не можах да науча докрая.
След унищожаването на Австро-Унгария по силата на Сен-Жерменския договор, Австрия от Империя се превръща в дребна държавица, с около 90 000 кв. км. територия. Даже вътрешно се появяват отцепнически движения в провинциите Тирол, Щирия и Каринтия. Това създава настроения за присъединяване към Германия, но договора от Сен-Жермен не разрешавал. До 1933 г. всички партии в Австрия с изключение на Комунистическата, са за обединение с Германия. Но щом нацистите идват на власт в Берлин, социал-демократите и християн-социалистите веднага бият отбой.
На 20 Май 1932 г. канцлер на Австрия става Енгелберт Долфус, ревностен католик, издигнат от своята Християн-Социална партия. Епична е битката на Долфус с нацисти и комунисти, с неразбирателството на социал-демократите, с равнодушието на Англия и Франция към съдбата на Австрия. Обкръжен отвсякъде, той се принуждава на крайни мерки. Първо сключва таен съюз с Мусолини, който като съсед на Австрия, нямал никакъв интерес Германия да я погълне. Дълго време Дучето му е единствения външен съюзник.
Само след 8 месеца, на 30 Януари 1933 г. нацистите идват на власт в Германия, но в коалиция. Затова незаконния правнук на Ротшилд, евреинът Адолф Ротшилд, с измислената фамилия Хитлер, насрочва нови избори за 5 Март 1933 г. Макар и да ползват цялата мощ на държавата, нацистите пак не могат да прескочат прага от 50 % - те получават под 44 % от гласовете. Разочарования Хитлер повече не провежда избори. Но Долфус действа бързо. На 4 Май 1933 г., само 2 месеца по-късно той разпуска парламента във Виена и започва да управлява с декрети. В рамките на 20 дена, забранява и разтуря комунистическата и нацистката партии ! Комуняги и фашаги, са натикани заедно в концентрационни лагери. После Долфус създава Патриотичен фронт , който има и въоръжени отряди. Но и това не е всичко. Застраховайки се, Канцлера започва щателно да преравя полицейските архиви на бившата Австро-Унгария. Чиито гражданин е бил Адолф Шекел-Грубер, Хидлер, Хютлер и накрая Хитлер. И открива много интересен произход. Най-големият ариец е ... евреин. Също както нашият най-голям българин Сидер, който се оказа циганин ! Нищо ново под слънцето ...
Но има и друга следа. Генерал Шлайхер, последния канцлер на Ваймарската република, бил голям "къщовник". Тоест човек, който грижливо колекционира и пази, разни документчета. Та той разузнал, че по време на Първата Световна Война, ефрейторчето не е прекарало нито ден в окопите. Бил е ординарец на ротния командир. Шлайхер също така открил, че в официалния списък на полка, където е служил Хитлер, неговото име го няма сред наградените. Откъде е тогава прочутия "Железен кръст", който ефрейторчето уж получило, за уж храброста си ?! Последния канцлер установил, че Хитлер получава този кръст, няколко години след войната, през 1923 г., чрез мошеничество от генерал Лудендорф, по време на "Бирения пуч". Малко преди гибелта си, Шлайхер успява да изпрати тези документи на Долфус. На 30 Юни 1934 г. той е убит в "Нощта на дългите ножове".
Долфус прибавя сведенията на Шлайхер към своите. Така се създава прочутото досие на Хитлер. Юдо-ефрейторчето научава за съществуването на това досие. На 25 Юли 1934 г. 150 местни нацисти, преоблечени в униформи на австрийската армия, нахлуват в двореца "Балхаузплац". Долфус е предупреден в последния момент и се опитва да избяга. Но се сблъсква с нападателите, които го прострелват два пъти. Целия в кръв го пренасят в кабинета му и го хвърлят на дивана. До него слагат стол, с чист лист хартия. Карат го да подпише отказ от поста, в полза на нациста Ринтелен. Той отказва и умира след няколко часа. Италия струпва войски на Бренерския проход, а нацисткия бунт бързо е потушен. Хитлер свири отбой.
Следващия канцлер на Австрия Курт Шушниг, наследява секретното досие на Адолф Ротшилд, което пази в бронирана каса. Когато към края на 1937 г, той научава, че Хитлер готви аншлус, канцлерът вади досието и му прави копие. Което изпраща на Мусолини, приятеля на Долфус. Дучето пак прави копие и го изпраща на самия заинтересован в Берлин, с молба да не пипа Австрия. Иначе ... има вестници !
Но войните в Етиопия и Испания, дотолкова са изтощили Италия, че Мусолини накрая се отказва от защитата на Австрия. Пътят към Виена е открит. Остава само една пречка. Хитлер нарежда на Хайдрих, шефа на SD, да открадне оригинала на досието от Шушнинг. Но Хайдрих също е "къщовник". Като Шлайхер, и като нашия Алексей. Та той събирал досиета на всички нацистки водачи и така ги държал в шах. Направил и собствено досие за Хитлер, в което имало медицинско за болест, която не е прието да се споменава в салоните. През 1942 г. Хайдрих е стрелян от чехи, спуснати с парашути от английски самолет, но въпреки леките рани умира "неочаквано" в болницата, и неговото досие за Хитлер тайнствено изчезва.
Шушниг, знаейки каква голяма цел е досието, го държи в дома си в сейф, а съпругата му не излиза никъде. Малко след като Хайдрих се заема с това дело, Канцлера заедно с жена си претърпява тежка автомобила катастрофа. В нея загива съпругата му. Използвайки нейната липса, посланника на Германия във Виена, фон Папен успява да изпревари Хайдрих, и да открадне досието. Папен веднага изпраща своя най-близък сътрудник барон Кетлер, да занесе плячката на Хитлер.
Успокоено че досието му пътува, Фюрерчето веднага "кани" Шушнинг на "преговори" в Берхтесгаден. Изоставеният от Италия, Франция и Англия Канцлер няма изход и отива. Но ... не го приемат в определеното време. Той не знае, че оригинала на досието все още не е пристигнал. Накрая Кетлер пристига с няколко часа закъснение. Едва тогава "преговорите" започват. Хитлер поставя ултиматум пред Шушниг - да легализира Австрийската нацистка партия, да състави ново правителство в което на поста министър на вътрешните работи, да бъде назначен лидера на местните фашисти Зайс-Инкварт. Канцлера първоначално отказва, като вади, както той мисли, своя решителен коз. Заплашва Юдо-Ефрейторчето, че досието му ще бъде публикувано във вестниците. Но Хитлер отваря сейфа си и показва досието. Шушнинг капитулира и приема всички искания. Това става през Февруари 1938 г.
Оттам нататък събитията се развиват светкавично. Освободените от лагерите нацисти открито започват да готвят аншлуса. Зайс-Инкварт овладява полицията и специалните служби. В тези критични дни Австрия се обръща за помощ към западните "демократични" държави, но среща ледено мълчание. На 12 Март "Цsterreich" е окупирана от Вермахта и на следващия ден е включена в Третия райх.
След парада във Виена и тържествата, Хитлер отива в родния си край. Пред възторжените си земляци произнася реч, в която казва, че самата съдба била решила, той да се роди точно тук. На границата между двете немски държави, които сега съединил в едно цяло. Хубаво ! Но не след дълго в района пристигнали части на вермахта, които изселили всички местни жители, по различни краища на Германия. Какво е станало с тях - не знам. Нямало вече кой да разказва за произхода и детството на Фюрерчето. Защото точно родното място на Хитлер, било определено за военен полигон !!!
Но какво става със закъснението на Кетлер ? Хайдрих, който добре познавал старата лисица Фон-Папен, се заинтересувал защо е закъснял пратеника му. Неговата служба SD установява, че Кетлер се забавил в един хотел до Залцбург, където фотографил всички документи. След няколко дни, обезобразения труп на барона, е намерен във водите на Дунав. Обезобразен - това значи че е измъчван, за да каже къде са фото-копията. А къде са ? Някои последни проучвания, сочат към Лондон. Може би и затова Фон-Папен след войната, е оставен жив от западните съюзници. Та другари евреи, защо продължавате да криете досието на вашия Адолф Ротшилд ?! Публикувайте го. То вече всичко е ясно, и без него.
  ***
Сега няколко думи за демократична България.

Андрей Лукавов - евреин;

Филип Димитров - евреин;

Симеон Сакскобурггота - Кохари - евреин;

Сер Гей Сатанишев - евреин.

Байко Борисов - ръководен пряко от Изсраел;

Волен Сидеров - съпруга еврейка;

Яни Янев - няколко думи за него и да приключваме за днес:

"Екипът на партия РЗС ще бъде подпомогнат активно в предстоящата си работа от консултанти от Израел, съобщиха от партията на Яне Янев. Става въпрос за двама бивши израелски генерали – Йорам Рудман и Дани Ятом, както и един бивш министър – Дани Кричман. Консултантите ще помагат в развитието на секторите Селско стопанство, Сигурност и Борба с корупцията. Бригаден генерал от запаса Йорам Рудман е служил в израелската полиция над 30 години на ръководни длъжности, а Дани Ятом е бивш шеф на МОСАД, уточниха от РЗС. Той е един от най–големите международно признати специалисти в борбата с корупцията, организираната престъпност и терора. Дани Кричман е бивш министър на земеделието на Израел."

Е, докога с тези евреи в нашата политика? Към съдбата на нацистка Германия ли се стремим?