Отдавна и не от мен е забелязано, че лихвата е престъпление. Владимир Свинтила написа великолепна статия по въпроса. Затова и банковата система в днешния неин вид също е едно огромно престъпление срещу народите. Срещу всички народи по света. Научих, че някъде вече опитвали да създадат безлихвена банкова система, но не са ми известни подробности. Та лихварството е нещо отвратително, няма защо да си кривим душата. Моето лично мнение е, че лихварите следва да бъдат бесени и разстрелвани на място като мародери по време на война. Което няма как да стане, тъй като именно те, лихварите управляват повечето земни правителства. Какво обаче се получава, когато някой вземе да върши същото, което вършат гадните нагли престъпници от престъпния банков октопод? Хиените и чакалите на Мадам Йехова. Вижте сами:
„Поредни спецоперации, насочена срещу криминалния контингент, осъществи МВР. Първата от тях носи кодовото име „Лихварите". Акцията е реализирана във видинския квартал "Нов път", потвърди министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов.”
Арестуват ги и ги пращат в затвора. Даже когато са от йеховаизбраната циганска раса. Никой не бива да извършва дейностите, запазени само и единствено за евреи. И ако ме обвините в пристрастност, ще ви кажа, че този път бъркате. Ама много яко бъркате. Този път съм обективен и безпристрастен. Този път само се задоволявам да регистрирам историческия факт, че лихварството е създадено от евреи и до ден-днешен е доминирано от евреи. Какво да правя като фактите са такива?
И така, едно по едно събитията се наместват. Разнебитиха конкуренцията на бойковите и цветанови бандити. Осигуриха спокойствието на богатите. Осигуриха сигурното умиране на бедните. Не с куршуми, а чрез глад. Като реално им намалиха доходите наполовина. Сега ликвидират не реалната конкуренция, ликвидират илюзията, че някой може да си позволи такава конкуренция. А народът няма как да се съпротивява, няма средства за съпротива, силици не му останаха за съпротива, база за съпротива няма. Какво следва после?
Следва това, за което говоря и пиша не от години, а от десетилетия. Следва прогонването на българите от тяхната собствена земя. От земята, завоювана с меч от дедите на българите. Не с танкове, разбира се. Това е толкова нецвиливизовано! А ние сме цвивилизовани, ние цвилим от умиление пред всяка поредна ев-роп-ейска дивотия, без да съзнаваме, че всъщност дивотията не е съвсем дивотия, а е средство за нашето унищожение. Та нас ще ни прогонят от земята ни, ще ни вземат жилищата, ще ни оставят без нищо. С помощта на непрекъснато увеличаващите се цени. С помощта на данъците. Е, не на всички. Здравната реформа се грижи някои да не бъдат ощетени, като си отидат преждевременно от този някога бял, а сега почерняващ свят. А после?
Много се опасявам, че после няма да има. И ще се сбъдне написаното в „Преходът”. Толкова години се опитвах да направя нещо, за да го предотвратя! Уви, изглежда се провалих. Ама нищо не ни пречи да опитаме пак, нали така? Наистина нищо не ни пречи – нито акъл, нито образование. А нямаме и какво да губим, вече всичко ни взеха.
Чакайте, чакайте! Сетих се нещо. Да, те ни взеха всичко. Сега то е у тях. Ами защо да не опитаме ние на свой ред да им го вземем?
29.04.2010 10:24
"може би и двете заедно. При всички случеи е необходимо събуждане,за да се разбере играта им"
Натиснах "одобри" и ми излезе този надпис:
"Коментарът не бе одобрен. Моля, опитайте пак по-късно!
Няма коментари за одобрение"
29.04.2010 12:52
29.04.2010 14:17
grivite za obiknowenia 4owek.
Винаги през живота си, дори в най-трудните моменти, съм бил оптимист и съм вярвал, че винаги след мрака идва светлина. Само че сега мисля, че светлината в тунела е просто прожектора на идващия насреща влак...
"Те пият и пеят... Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей....."
30.04.2010 14:12
Годините хиляда триста и отгоре
се нижат в жалостен и тъжен ход
и ние зъзнещи във своите душевни ризи
очакваме безпътни своя нов хомот.
Защото нейде в нашата вековна хитрост
изгубили сме пътьом своите юзди
и всеки чужд ездач минавайки от тук
окачва ни седло и... Дий коньо дий!
И временно обяздени рабираме, но късно,
че всъщност кръстопътят не е път,
защото там не него силните се спират
да си похапнат просто и се облекчат.
И смътно чувство тъмно, се прокрадва,
че незаконно сме родени в таз' земя,
на кръстопът се срещат само курви и просяци,
разбойници и хубави коне но без седла.
И нещо ни нашепва приказката за казана,
в Ада,гдето само нашият е без пазач.
Нима България от българите Бог ще пази,
защото българинът се оказва слаб ездач.
Стезон