Ясно е, че това положение не може да се задържи дълго. Назрява промяна. Коренна промяна. Ние, българите или ще изгинем и други ще ни заместят, или обществената система отново ще бъде променена из основи. Какво е задължително да знаем?

След септември 1944 година комунистите избиха своите противници и още десетки хиляди покрай тях. Недоволните биваха натиквани по лагери и затвори. Затова комунистите се задържаха на власт толкова години и продължават да бъдат на власт. А ние? Ние какво направихме?

След Освобождението оставихме тук петата колона на чужди страни – турци, мохамедани и цигани. Оставихме тук евреите, виновни за падането ни под турско робсво. Евреите, подстрекавали най-големите зверства през време на цялото робство. Подстрекателите на кланетата над българи при потушаването на Априлското въстание. Организаторите на кланета и масови избивания през време на Освободителната руско-турска война. Какъв е резултатът? Видяхме го. А после какво направихме?

През ноември 1989 година имаше нещо като промяна. Имаше революция без революция, както неотдавна се изрази старият политзатворник Антон Запрянов от Димитровград, в момента емигрант. Имаше „промяна” в условията на ненасилие и мирен преход. Докъде ни доведе преходът не е нужно да обяснявам. Дали в нещо не сбъркахме?

Сбъркахме, разбира се. Сбъркахме, че когато нашите врагове, онези, които днес колят и бесят тогава се бяха сврели в миши дупки, а ние ги пощадихме. Сбъркахме, трябваше да ги убием. Във всички случаи днес щеше да ни е по-добре без тях. Да ги изтребим като плъхове барабар с охраната им. Барабар с мутрите им, с техните подставени лица, на които те раздадоха куфарчетата с пари. Да, трябваше да ги убием. В суматохата светът нямаше  да обърне особено внимание на убийствата. Да ги убием, а после да започнем на чисто. Не го направихме. За което платихме с 20 годишен геноцид. Ама то не е късно.

Задава се нова промяна. Дава ни се нов шанс, нова възможност да унищожим нашите унищожители. Не го ли направим, унищожените ще бъдем ние.

Съзнавам, че това мое писание няма да предизвика бръз ефект. На мен обаче ще ми е достатъчно, ако 20, 50 или 100 души прочетат думите ми и те влязат в тяхното съзнание. После тези читатели ще го споделят с други, ще разискват, ще спорят. Идеята обаче ще е тръгнала сред българите. И тогава, когато новата промяна настъпи, нищо чудно управляващите ни днес зверове и техните помагачи да си получат заслуженото. А ние да продължим без тях. Пък докъдето стигнем.