Да си го припомним, защото то още е в сила. Да си го припомним, за да осъзнаем реалностите на днешния ден. Да си го припомним, за да не ни лъжат така лесно.

КЪДЕ Е ОБЩИЯТ ОФИС НА ЦРУ И КГБ В СОФИЯ

Председателят на Съюза за Търновска конституция 
и председател на Партия Либерален Конгрес
г-н Янко Янков не изключва възможността
да бъде „вечният дисидент“


Интервю на Ваня Дочева и Вили Димев във в-к „Полемика“ (Регионален седмич­ник за социална политика и култура - Плевен, Велико Търново, Габрово и Ло­веч)

бр. 32/2–8.10.1992 г., бр. 33/9–15.10.1992 г.


– Подкрепихте правителството?

– Като антикомунист стоя вдясно. А удар отдясно срещу СДС в този момент би се слял с ударите, които се опитват да му нанасят отляво комунистите.

– А президентът?

– Желев ни измами, за мен той не е президент, а резидент на КГБ. А колкото до възможната оставка на г-жа Бла­га Димитрова – съмнявам се, че ще предизвика нови президентски избори.

– Ще стои ли д-р Желев начело на страната, подкрепян от БСП и синдикатите?

– Фактът, че комунистите и синдикатите подкрепят д-р Желев, е само доказателство, че на преден план са личностни­те фактори. По-скоро бих ги нарекъл шантажни, отколкото структурно-политически. Луканов шантажира Желев, Доган и БСП, за да го подкрепят. Естествено е комунистите да търсят друг човек, когото да подкрепят – не от своите среди, а от инфилтрираните в СДС – втори „Клин“, а може би и трети. Предполагам, че ще заложат на по-слабо изявените от АСП или ОДЦ. Така или иначе, ще предпочетат да търсят някоя друга личност от своите архиви.

– Да приемем, че комунистите са станали капиталисти, че в известен смисъл се опитват да движат нещата, как за вбъдеще ще ги разпознаваме – нямаме информация, нямаме досиета?

– Досиетата едва ли ще бъдат фактор. Продължавам да твърдя, че сега, когато се реституират имоти, искам да се реституира истината. Искам да видим досиетата, макар да съм убеден, че в сегашните информационни банки се крие не повече от 25% от истината. Но тя може да бъде път към разкриване на част от скритата информация. В бъде­ще, когато изобщо няма да разполагаме с такава информация и когато ще срещаме силата на парите на новите капита­листи (т.е. бивши комунисти), ще ни бъде наистина много трудно да разпознаем кой какъв е.

– Не залагат ли те точно на това?

– Изключително много. Разчитат на своята мимикрия. Докато преди около половин година беше възможно да се отк­рие пътят на промитите пари, на откраднатите пари и те да се възстановят в патримониума на обществото, сега вече е почти невъзможно. Ролята на Желев беше тази – да обезпечи прикриването на мръсните пари, да се прекъсне всякак­ва възможност за тяхното връщане. Главен изпълнител бе правителството на Попов, а в момента в структурата на ми­нистерствата на СДС има хора, чиято функция е прекъсването на връзките, по които можеха да се открият тези пари. В бъдеще ще бъде почти невъзможно. Още повече, че няма да има правен механизъм за това.

– Национализацията не е ли единственият?

– Да, но не съм склонен да я приема, защото от друга страна ще постави под заплаха и почтени хора. Ако сега се прие­ме тази възможност, трябва да отречем стабилността на нашата икономика пред чуждите инвеститори. Засвидетелст­ваме ли неприкосновеността на капиталите, отхвърляме единствения начин за връщане на заграбеното.

– Преди две години какъв беше правният механизъм за връщане на ограбеното?

– Предложих във Великото Народно събрание: всички фирми, изградени на колективно или държавно имущество, да бъдат пререгистрирани, като преди това уредят отношенията си със собствениците, но никой не пожела да го обсъди. Сега вече е невъзможно.

– Не е ли възможно анкетните комисии да установят първоначалния капитал на фирмите, кредитите и законност­та на сделките им?

– Сега всеки може да заяви (а такива неща са възможни) – отивам на екскурзия до Югославия и донасям, да речем, 30 000 долара.

– След като според Вас вече е късно да се установи кои са мръсните пари и кои са чистите, не трябва ли да спрат атаките срещу частния бизнес, какъвто и да е той?

– Единственият път е пълно отприщване на частната собственост. Бизнес може да има само когато има собственост. То­ва в момента не е бизнес, а само спекула.

– Значи ли, че част от вината трябва да бъде споделена и от СДС?

– Продължавам да поддържам тезата, че трябва да се търси наказателна отговорност от виновниците за националната катастрофа до ден-днешен. Не само до 10.11.1989 г., а и досега! А това означава, че и сегашните министри, свърза­ни с икономиката и финансите, трябва да бъдат огледани. Убеден съм, че ще се намерят доказателства и за някои от тях.

– Една от целите на Съюза за Търновска конституция е връщането на Симеон Втори. Не се ли опасявате, че ако се върне монархът, ще направи един голям кръст, като Франко и Хуан Карлос, и ще обяви национално помире­ние с комунистите?

– Почти съм убеден, че така ще бъде, и аз ще съм този, който не би приел подобна стратегия. Не изключвам възмож­ността да бъда вечният дисидент.

– Тогава и Доган не би го приел, защото и за децата е ясно, че размитата граница между сините и червените не устройва Доган.

– Точно така е!

– А в монархическите среди е сигурно, че ще влезнат и комунистите?

– Разбира се – знаем навика им да се подчиняват на един силен лидер и да създават култове. Но не по-малко важно е съображението, че Симеон би заявил: „Вие всички сте мои деца и аз няма да позволя моите деца да се избиват!“ или нещо подобно. Никой не е против помирението, но само на базата на закона. Лично аз бих оставил нещата така, но по­не да се бяха покаяли. А те отричат очевидни неща. При сегашното положение правното ми чувство – да се докаже ис­тината – доминира. Бих желал всичко да се докаже, след което (ако е възможно) да прекъсне процедурата по наказа­нието. Но – да се докаже. Искам реституция на истината. И нека, както проститутките, служили като доносници, така и сутеньорите, които са ги стимулирали към това, да понесат своята отговорност – не непременно правна, по-скоро мо­рална.

– Как се развива делото Ви за нелегитимността на БСП?

– Първата инстанция – Софийският районен съд – се произнесе, че БСП е нелегитимна, вече на втора инстанция двама от съдиите не подписаха това решение, а председателката е подписала с особено мнение. Последното, което знам, е, че преди няколко дни делото е влязло във Върховния съд.

– Знае се, че почти целият печат е под контрола на комунистите. Има ли изключения?

– Четвъртата власт е изцяло под контрола на комунистите и изключенията са вестниците, върху които няма реклама на определена силна банка. За съжаление вестниците на някои мои приятели и хора, които уважавах, слагат на първа страница рекламите на Първа частна банка.

– Виждаме, че вестниците, които са червени, а се правят на независими, казват: „Ще излезе Луканов от „Разви­гор“ и пред камерите ще каже как бе избран д-р Желев.“ От една страна, поддържат д-р Желев, а от друга – плашат с проговарянето на Луканов. Какво има зад парадокса?

– Преразпределението на ролите, при което на шантажирания се дава възможността да види релефа на това, което го очаква, и в същото време втората възможност – как да се избегне. Много комунистически вестници говорят за досието на Доган, но леко – под сурдинка – и в същото време в министерството отричат всичко. Едва напоследък от министерст­вото започнаха да говорят други неща.

– В крайна сметка с този „онзи списък“ какво се оказа?

– Трудно е да се каже, но според мен така нареченият „онзи списък“ бе разработен от Желев, за да шантажира До­ган. Учудвам се, че моят приятел Доган не може да го разбере.

– Ще премине ли електоратът на ДПС към СДС?

– Би било по-добре всеки електорат да намери своята партийна група, тъй като преминава времето на коалициите. СДС ще бъде коалиция още известно време, след което ще трябва да се оформят отделните партии, които ще трябва да управляват. Убеден съм, че те ще бъдат от СДС, но това ще бъдат онези партии, които вървят напред и надясно; онези, които се движат макар и малко наляво, са обречени.

– В този смисъл смятате ли, че ДПС е едно движение, събрало хора с различно политическо мислене?

– ДПС и СДС си приличат по това, че са събрали хора с различно политическо мислене, което ще бъде диференцирано вероятно по едно и също време.

– Някои от така наречените „независими вестници“ намесват Филип Димитров в историята с „онзи списък“, до­ри някои твърдят, че той е в основата на тази афера.

– Аз не мога да се произнеса по въпроса за ролята на Филип в тези неща. Нямам никаква информация.

– А как виждате следващото правителство – със или без Филип Димитров?

– Лично аз бих предпочел той да поеме инициативата и да го направи в по-близко време.

– Уважавате ли д-р Тренчев?

– С него имахме желание да работим известно време заедно. Когато той издигна лозунга „Долу Луканов!“, аз се проти­вопоставих – лозунгът трябваше да бъде „Долу Великото Народно събрание и правителството на Луканов!“. Той спаси Луканов – това няма никога да му простя! Навреме го извади от опасността да се провали окончателно и да пока­же докъде е довел българската икономика, защото наскоро след това икономиката се подхвана от други хора и не стана ясно докъде е съсипана от Луканов.

– Д-р Тренчев давал ли си е сметка за това?

– Категоричен съм, че Тренчев много добре разбираше за какво става дума, защото д-р Бойко Пройчев (днес негов по­литически съветник) тогава беше мой заместник в партията и се скарахме точно по този въпрос и Пройчев отиде при Тренчев. Развих им тезата си, така че те са я знаели най-малкото като една възможна посока на мислене. Отделен е въпросът, че биха могли да кажат, че не са вярвали, че така ще бъде. Но според мен един такъв аргумент би бил наи­вен.

– Как според Вас СДС може да създаде своите кадри?

– Преди всичко СДС трябва да запази своите кадри. Разбира се, тепърва ще се създават млади кадри, но СДС и сега има хора. За съжаление една част от тях остават разочаровани и те са по-кадърните. Това са хората, които искат про­фесионализъм и бързо движение напред.

– И младежките вестници са в ръцете на комунистите и те ориентират младежта конформистки.

– Закономерно е младежта да иска да консумира, тъй като обществото ни се отвори към консумация, но младежта ис­ка да твори и да консумира. За съжаление няма възможности. При държавна собственост 96% възможността за изява на младежта, а и на средното поколение е минимална. Това разочарова тези, които по студовете деряха гърла с възг­ласа „Само СДС!“

– Неравният старт се превърна във фалстарт с ранната и скрита приватизация...

– Високотворческите личности са и високонравствени личности. При тях конфликтът се поражда от това, че икономи­ческото творчество не е творчество, а спекулативност. Те не могат да примирят нравственото си чувство и желанието за творчество с един механизъм, който не позволява нито творчество, нито нравственост.

– Каква е икономическата гаранция за почтения бизнес?

– Собствеността. Правната гаранция идва на второ място. Тя може да съществува само ако има икономическа. Така че да считаме законите за пречки пред бизнеса е погрешно. Едно правителство, което управлява 96 % от собственост­та, е комунистическо, дори и да не ни трошат кокалите. С над 60 % държавна собственост – държавата е комунистичес­ка, от 40 до 60 % – социалдемократическа, а само под 40 % – либерална.

– Говореше се, че сте социалдемократ?

– Никога не съм бил социалдемократ, освен когато ни арестуваха. Формално бяхме нарекли организацията си социал­демократическа. Надявахме се, че като ни арестуват, ще кажат – все пак социалдемократите са братовчеди на кому­нистите и няма да ни разстрелят веднага. Иначе нашата организация беше по същество либерална.

– Има ли политическо бъдеще д-р Дертлиев?

– Абсурдно е! Социалдемокрацията губи позиции навсякъде по света.

– Не смятате ли, че президентът се опитва да вкара БДЦ в играта?

– Това е очевидно, и то не той, а неговите господари от КГБ.

– Докъде може да стигне ръката на КГБ в България?

– КГБ е като раковия тумор – всяка отделна клетка създава ново гнездо и дори когато главата е отрязана, израстват нови. Според мен КГБ ще бъде ликвидирана едва двайсет години, след като навсякъде по света бъдат ликвидирани комунизмът и държавната собственост.

– Не се ли правят опити да се неутрализира КГБ у нас чрез ЦРУ?

– Не мисля така, дори миналата година попитах американския посланик къде се намира общият офис на КГБ и ЦРУ в София. Може би не са неоснователни слуховете, че Малта се превръща в Ялта. Единственото спасение е в собствеността.

[Публикувано и на стр.510-515 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].