Останалото тук:
http://eltimir.ucoz.ru/
Когато светът се руши пред очите ти. Когато около себе си не виждаш нищо друго, освен скръб и безнадеждност. Когато в тая страна, където отдавна вече няма държава са изчезнали и закони, и справедливост, и морал, и съвест и вместо тях се е настанила алчността. Когато Мафията, наречена за благозвучие правителство вместо да помага на народа, го обрича на смърт. Когато властта и парите са обявени за върховни и единствени ценности. Когато от ден на ден силите ти отслабват. Когато не можеш да помогнеш на своите близки. Когато всеки ден умират приятели. Когато геноцидът над нацията е въздигнат в ранг на официална политика. Когато те подлагат на преследвания и терор само защото се осмеляваш да говориш онова, което мислиш. Когато животът ти е пред своя залез, а още нищо не си постигнал, защото непрекъснато са те ограбвали. Когато институциите не действат и няма на какво да се опреш, когато всичко е в името на печалбата и изгодата. Когато управниците се събират да празнуват изтреблението на хората, които си обичал. Когато разни влечуги се опитват да ти диктуват как да живееш и какво да харесваш. Тогава? Какво ти остава тогава?

Остава ти или да легнеш и да мреш или да се бориш. Аз предпочитам второто. След толкова много „когато”, аз вярвам, че не ми е останало какво да губя.