Ако един ден в бивша България отново бъде създадена държава на Българите, тези типове ще платят скъпо за своите злодеяния. Техните действия са насочени към ликвидиране в зародиш на всяка съпротива срещу геноцида над нашия народ. За такива действия давност не се предвижда, за тях прошка няма. Та някой ден… И ако… Засега обаче се налага да се справяме сами. Предоставям на вашето внимание резултатите от моите занимания през последните месеци. Нека противниците ми да кажат те с какво са се занимавали през същото време. Къде са резултатите от техните занимания? Какво, освен интриги и клевети можаха да сътворят? Аз съм готов да сложа делата си на масата. Опасявам се, че други не са готови да го направят. Желая ви успешно справяне с новите предизвикателства! Ботевград, 29 януари 2008 година   ЛИЦА В СЯНКА             Лъжедясната част на политическия спектър в България бе изградена след симулираната революция през 1989 година. Процесите се насочваха и контролираха от трима полунеизвестни. Както обикновено, те не се явиха като лидери на сцената, лицата им не бяха осветени от прожекторите.             Първият бе чужденец, постоянно живеещ в нашата страна. Мисля, че именно той бе пълномощникът на паразитните Властелини. Косвено потвърждение намерих в  осанката и особения физически белег. Неумело скривана характерна черта на "скритите”. Умишлена неумелост, подчертаваща безкрайното им презрение към нас. Имаше период, когато се занимаваше с основната според догмите на неговата политическа стратегия дейност. После около дейността му се вдигна малко шум и той се скри. Внезапно, както се бе появил. Силата, в чиято подкрепа се обявяваше, тръгна към бръз упадък. Но не и нейните лидери - те и през следващите 10 години продължаваха да играят ключови роли в политиката.             Домът на втория се намираше в центъра на София. Сам огласи начина, по който да се свързват с него. Едновременно на различни места се появиха още няколко души със същото име. Един от които заемаше твърде престижен пост. Ролята на съименниците се състоеше в разсейване на случайно изплъзнала се информация. Показателно за мощта, с която разполагаше. Твърдеше, че стои в края на политическото дясно пространство, в самия му край: "Вдясно от мен е само стената!”. Занимаваше се с явления, излизащи извън приетите в политиката норми и рамки. Обещаваше много, даваше малко. Притежаваше рядкото умение на мислонасочването. Съставяните по този начин фрази бяха изключително прецизни. Такова умение не се придобива без много специално посвещение. Макар от тримата него да познавах най-добре, същността на тайната му мисия си остана загадка за мен. Не само до смъртта му, но и до ден-днешен. Дори обстоятелствата, при които умря никога не станаха известни. И когато изписвам тези думи, сякаш Мъдрецът оживява и още чувам гласа му. Всъщност, ако трябва да съм напълно откровен, не мога напълно да повярвам, че е мъртъв.             Третият бе българин, дошъл за малко в България. Подвизаваше се под чужда самоличност. С измислена биография и чужди прадеди. Изключително интелигентен, поразително ерудиран, невероятно осведомен. При разговор оставяше впечатлението, че за него работи огромна, професионално организира мрежа, информираща го по всички въпроси. Говореше дълго, изчерпателно. Често правеше прогнози, и те като по правило се сбъдваха. Макар още да е жив, краят му се очертава еднакъв с края на всички шпиони от голям ранг - материално обезпечен, но самотен и нещастен. Взе участие в създаването на почти всички националистически парти и организации. Присъстваше като съветник в голям брой разпаднали се по-късно политически съюзи. Отначало не успях да установя дали е имал контакти с БДФ, но напомням: тази партия не бе нито новосъздадена, нито възстановена. Тя бе обявена. Емигрантът /нека за удобство го наричам така/ положи специални усилия да организира и поддържа жизнеспособността на ЛДП, партията, оглавена от Веселин Кошев, станала известна с приятелското си отношение към Владимир Жириновски и КГБ.             Дошъл от недостъпно за нас място, този човек не се прикриваше. Държавните служби му служеха, а той им отвръщаше с пълно пренебрежение. Първоначално се интересуваше от личностите. Доколкото ми е известно, не ги откри. След това стана чувствителен към идеите. Специалният му интерес се породи след дълго отсъствие от страната. Известно време липсваше. Дойде отслабнал, с видими следи от физическо изтощение. Направи за посмешище опасните посоки на търсене. Спря, блокира неудобните идеи и си замина. После неочаквано се появи пак. Според собствените му думи - завинаги. Само че сякаш му се наложи да замине пак, макар не задълго. Срещнах го след смъртта на Никола М. Николов. Съобщи ми фактите около погребението на този световноизвестен изследовател, осведоми ме за намеренията на Едмон дьо Ротшилд към България, изказа предположение, че банкерът ще бъде наказан заради бъбривостта си /както и стана!/, даде фалшив адрес за връзка и се скри. Следващото му явяване бе през есента на 1998-ма. Именно тогава написа единственото си писмо до мен. Видяхме се, разговаряхме, но той или бе преминал на друго ниво или бе излязъл в пенсия. Разбрах, че срещу него е имало покушение, че по чудо е жив, но само толкова. Нямаше нито нова информация, нито анализи, нито прогнози. Нищо вече не беше същото.             Тези бяха тримата, останали в тайна за широката общественост. Случи се така, че с двама от тях поддържах тесни връзки, а с третия - чужденеца не се запознахме. Макар да си призная, на няколко пъти бях на крачка от изкушението да отговоря на поканите му за разговор.             Какво бе общото между тях?             Разрухата. Разложението. Провалът. Където и да стъпеха, оставяха съсипия след себе си. Като всеизгарящ огън, разтапящ камъните по земята бяха, като спичаща пръстта жар, та никаква тревичка да не поникне след посещението им. Наследство им бе обезверяването, отчаянието. От стъпките им лъхаше на безнадеждност. Помагаха на бандити, а честните хора отстраняваха. За своето доверие към рушителите, надянали маски на строители, ние платихме твърде висока цена.             "Когато седнем да си пишем мемоарите, ще ни се наложи да описваме не толкова с какви врагове сме се борили, а с какви боклуци сме работили рамо до рамо” - рече веднъж Емигрантът. За съжаление е вярно. Като боклуци се представихме и заслужихме участта да ни захвърлят на бунището.             А поука има ли? Нима всичките ни възможности за съпротива са изчерпани?  Извърнете лица от осветените сцени. Прожекторите огряват дребнички, взаимозаменяеми фигурки. Взрете се над тях, насочете поглед към могъщите пръсти, дърпащи невидими нишки. Поне един от кукловодите, поне в едно нещо, поне веднъж ще сбърка. Издебнете момента, свалете маската и отрежете насочващите конци. Марионетките сами ще рухнат. За след това е писано - ЩЕ ДОЙДЕМ НИЕ!

    Това е писмото, с което Димитър Радев ме покани на гости през юни 2006 година. Можете да проверите къде се намира жилищният блок и кой го стопанисва. Пускам адреса по още една причина. Някъде някой си Пламен Пасков бе писал, че Радев ме е приютявал. Заявявам най-категорично, че съм му гостувал всичко на всичко два пъти за по 2-3 часа. В началото на 1990, и после през 2006 година. Ако това е приютяване...        Пояснение: "Лица в сянка" го написах отдавна, преди няколко години, когато Движение "Воини на Тангра" не бе даже замислено като Идея. Тогава не знаех за Интернет, а и не съм сигурен, че по това време подобно животно изобщо е имало в България. За сайтове и форуми да не говорим. Та текстът е писан много преди да се случат някои събития. Думата ми е за сблъсъка с Димитър Радев, пишещ с псевдонимите Вотан и Лоенгрин. А какво общо има писаният някога текст със сблъсъка. Има. "Емигрантът" - това е Димитър Радев. До този момент той не знаеше, че съществува подобен текст. Вече знае. Разполагам, разбира се и с други текстове, само че на тях още не им е дошло времето. "Още не е вечер!" - както пееше Владимир Висоцки. Да, още не е вечер, но почва да се мръква. КЛЕВЕТИТЕ Наскоро ми разказаха за нови клевети, появили се във виртуалното пространство. Омръзна ми да доказвам и обяснявам. Смути ме обаче едно от твърденията. А именно, че сме били неофашисти, и че сайтът на Движение „Воини на Тангра” бил нацистки, антисемитски и ксенофобски. Та май се налага да се позанимаем с обвинителите. Защото за пореден път ще се докаже, че ционисти, комунисти и хитлеристи са рожби на едно и също котило. И че тази именно истина, обяснена подробно в „Човеко, стани!” е раздразнила нашите врагове. Налага се любопитен въпрос към суперслужбата ДАНС и нейния шеф Петко Сертев. Нали една от задачите на ДАНС е да се бори с проявите на „неофашизъм” и хитлеризъм? Появява се, значи в Интернет книга, разобличаваща Адолф Хитлер. Защо вместо да се заемат с нейното издаване на хартия и с разпространението й, те пращат провокатори срещу автора на книгата? Защо вместо да наградят автора и да почнат преследване срещу хитлеристките плъхове, те почват преследване срещу него и срещу сайта, публикувал книгата, а плъховете биват награждавани? Излиза, че ДАНС не са това, за което се представят. Не чакам отговор нито от Сертов, нито от Петко. Вие обаче трябва да знаете кои са те. И да познавате методите им, да разбирате как действат. За ваша собствена безопасност. Спомняте ли как преди години беше спрян сайтът на „Атака”? Под предлог, че Антон Рачев копирал там списък на български евреи и масони. Сайтът на „Атака” бе спрян, а на самия Рачев нищо не се случи. И както научавам, сега той е преподавател в Русенския университет. Разбирате ли защо съм толкова против в нашия форум да допускаме нацистка пропаганда? А моите лични патила с Йолов ми подариха още една поука. Че с провокаторите не бива да се влиза в никакъв диалог. Каквото има да им кажем, и да кажем за тях, нека го правим в издържани, пълни с неоспорими доказателства текстове. Така, че те да не могат да ни възразят. Има и още нещо. След като припомня мащабите на помията, с която бях заливан години наред, вероятно няма да ме обвиняват толкова, че престанах да участвам активно в дискусиите. Една от целите им е тази – изкарват ви от равновесие, предизвикват ви да кажете някоя непремерена думичка, те се хващат за нея и с вас се заемат репресивните органи и съдебните власти. Тактиката е стара, още от времето на ДС преди 1989 година, но активно се използва и до днес. Наричат го „Активно мероприятие”. Казвам го заради младите, старите доста сме патили от подобни мероприятия и си ги знаем. Сега малко конкретика. *** В-к „Сега”, 16 август 2007 година: Из статията „Скинхедс по света и у нас „ от Райко Бойчев: „Другата популярна у нас скинарска организация е "Войни на Тангра". Гуру им е небезизвестният Йоло Денев, който твърди, че получава инструкции от самия бог Тангра. Другият "духовен водач" е бивш затворник, популярен с прозвището Елтимир, който е автор на стотици статии в собствения си, излизащ два пъти годишно вестник "Съпротива".”             Ето как се произвежда клеветата. Първо слагат името ми заедно с това на Йоло Денев, един болен човек. Внушението е, че и аз съм като него. На второ място казват, че съм бивш затворник, без да поясняват точно за какво съм съден. На трето място вестник „Съпротива” е обявен за мой личен, а вие знаете, че го издавахме с общи усилия. И образът ми на демон е изграден. Големите гадости обаче бяха из Интернет форумите. Като този на така наречените „Български националисти”. Ще го цитирам. Предполагам, че написаното е от Димитър Асенов Радев. Почти същите неща той ги пусна във форума на Движение „Воини на Тангра”. Подобен бе стилът и на Биляр, така че не съм напълно сигурен за авторството. Но пък твърде е възможно Радев и Биляр да са от една дружинка и заедно да обсъждат какво да пишат: "Защо се допуска участието на един доказан агент-провокатор със съмнително криминално минало и с видими психически проблеми като лицето Ангел Грънчаров /Елтимир/? Един полу-циганин от с. Гурково, Ботевградско, мошеник, измамник и мистификатор. Долнопробен литературен крадец, който представя работи на руски автори като свои и се представя за доморасъл гений! Човек, който сипе обиди и закани по всички форуми, където все още има достъп. Човек, който бълва непрекъснато срещу висщи държавни служители и все още нищо не му се е случило! Всичко това е много, много подозрително. Остава да си зададете всички вие въпроса: На кого всъщност служи Ангел Грънчаров /Елтимир/ и за кого работи? Когато цялата истина за това същество излезе на бял свят, мнозина ще се срамуват от себе си, за това,че са му вярвали и са му позволили да ги води за носа. Когато Елтимир говори за Волен Сидеров, той все едно,че разказва своята биография. Проверете във всички вестници, където той твърди, че е сътрудничил, какво всъщност е писал, на кой Господ е служил и чии задници е целувал просто за една бутилка алкохол! Това е историята на "националиста”Ангел Грънчаров/Елтимир/, "гуруто”на "Войните на Тангра”. Само че до преди броени години този”гуру”дори не знаеше какво означава думата "ТАНГРА”и се налагаше да му обясняваме и да го учим!” Защо нищо не ми се е случило не мога да кажа, тъй като подробно съм описал какво ми се е случвало. С множество документи и свидетелства на твърде сериозни хора. От кого съм научил думата „Тангра” не е работа на Димитър Радев, само че не той, а аз още през 1994 година публикувах във варненското списание „Борба” обемна статия на тази тема. И доколкото ми е известно, повечето неща не ги е писал или говорил никой преди мен. За преписването от чужди автори – да покажат точно. Конкретно с посочване на текст и автор. Аз мога да докажа обратното. В книга, издадена в Москва и публикувана през 1994 година намерих мои думи. Само че тези думи ги бях публикувал цяла година преди това във в-к „Феномен”. Можете да видите част от статията и наистина можете да проверите във „Феномен” от 1993 година. Вероятно текстът ви е познат. Може да съм преписвал, но съм преписвал от себе си. Реално погледнато, статиите във „Феномен” и „Борба” родиха книгата „Завръщането на Тангра”, издадена през 2007 година. Но текстовете са си мои, и имам пълното право да ги променям или дописвам.

Освен ако не разполагам с Машина на Времето и не ходя да крада от автори в бъдещето. По-надолу ще разгледам и останалите обвинения на Радев. За удобство ще отговарям след всяко едно от тях. Из писанията му от нашия форум: „Loengrin Публикувано на: Nov 8 2007, 10:20 PM  Новобранец Група: Потребители Съобщения: 1 Потребител # 1283 Дата на регистрация: 8-November 07
/Продължението следва/