Митингът в Скравена през април 1990 година. Аз бях водещ на тоя митинг и именно аз поканих Николай Галев да говори на него. На снимката той е зад хоругвата, виждат се само маскировъчните му дрехи. До него е сегашната му съпруга Жени, тогава бяха само приятели. Но както ще видите, дори Галев се е поддал на манипулацията. И след като манипулациите продължават, то аз съм длъжен да ги разоблича докрай.

Сега за едни други клевети. Лично на мен ми е много интересно как толкова различни хора повтарят една и съща лъжа. Няколко примера:

Из лично писмо от 14 септември 2005 година: „…се сетих, че едно от нещата които Ифандиев каза, че Галев казал за теб, било че си си подпалил сам дома и после си обвинил комунистите за това!” Ставаше дума за първия палеж, през март 1992 година, когато половината ми жилище в с. Гурково изгоря. Ето снимка от една публикация, посветена на тоя палеж, а после ще видите с какви еднакви методи и средстви си служат до ден днешен.

Честно казано, за Николай Митков Галев от радомирското село Върба нямам обяснение. Помагал съм му, писал съм и съм публикувал в различни вестници само добри неща за него. На митинга в Скравена, проведен през април 1990 година, на който бях организатор и водещ, го поканих за оратор, та после някои ми чукаха сол на главата. Защо изведнъж се обяви за мой враг, не знам. Ще ми се да науча. Има една версия, но не съм сигурен, че е вярна. А тя е, че са му казали, че съм го нарекъл "агент" и той повярвал. Не, никога не съм го наричал агент, тъй като никога не съм го смятал за такъв. Не съм го виждал от пролетта на 1992 година, когато той ми каза, че се оттегля от всичко и иска да си погледне живота. Сега ви показвам една от статиите, писани от мен за Галев. Имаше и още публикации. Бяха го обвинили за палеж на някакви купи сено, та с Милчо Попов, също от хората на Илия Минев трябваше да го защитаваме. Всеки може да прецени как съм го „оклеветил” тогава. Все пак четете и преценете моето отношение към Галев от онова време:

Впрочем статията ми дава повод да отговоря на още един от въпросите, зададени от Д. Радев. За отношението на моите съзатворници. Те така не ме понасяха, че имам десетки снимки от техни гостувания в моя дом, и от мои гостувания в техните домове. И в мемоарните им книги не съм срещал лоши думи. С повечето от тях ние просто си останахме добри приятели. И нека не звучи като самохвалство, но не знам друг, освен моя приятел Ганчо Савов да е писал толкова за бившите политически затворници и за участниците в Съпротивата, колкото аз съм писал. Тук привеждам още един пример.

 Думите са на Александър Долев, син на моя съзатворник Иван Долев от Пловдив. Само ще допълня, че Иван Илиев Долев е един от съпроцесниците на Илия Минев по процеса през 1946 година. За втори път влиза с 4 годишна присъда през 1977, заедно с Васил Златаров, Стефан Вълков и Георги Гавазов. Оттам именно се познаваме. Мога да замерям Митето Радев с подобни доказателства оттук до Москва. Да, ще продължавам да описвам живота си. С факти, с доказателства, със свидетелства на заслужаващи доверие хора. Точно затова, че такива като Димитър Радев се опитват да го изопачат.

Тук сме заедно с Мария и Иван Долеви, родителите на Сашо. Снимката е от 1986 година. Може да се види, че дори през онези години съм поддържал редовни връзки с моите съзатворници. И никой от тях не казва лоша дума за мен. Ако не се брои глупостта на Кольо Галев, когото имах за приятел. Впрочем аз и Митко Радев го имах за приятел, а той се оказа враг. Кольо и днес не го смятам за враг и вярвам, че един ден ще разбере грешката си и ще се осъзнае. Защото все пак Кольо си е от нашите. Което не може да се каже за Димитър Аксьонов Радев, любовника на Дарина Павлова.