Сценарият на разделение между гладни и жадни не е български патент. И също както у нас Джордж Сорос нарежда на Бойко Борисов как по-бързо да ликвидира българските гладни, така господарите на Сорос нареждат на Барак Обама да извърши същото в САЩ с тамошните бедни. От европейски произход. За останалите ликвидация не се предвижда. Поне засега. Ако трябва с две думи да определим днешните българи, това са – гладни и жадни. С мъничкото уточнение, че гладните сме едни, а жадните са други. И че гладните нямат нищо общо с жадните. Едните са жадни за власт. И колкото повече власт получават, толкова повече жаждата им се засилва. Другите пък са гладни. За хляб. И гладът им непрекъснато расте, но не защото хлябът им се увеличава, а точно обратното. И ако оставим това положение на нещата да се развива, накрая всички ще пукнем, ще умрем. Ще хвърлим топа, ще ритнем камбаната... Едните ще пукнем от глад, а другите ще пукнат от жажда. Но краят ни ще бъде един и същ. Последните думи не са мои. Чух ги някъде в края на 80-те години, но не разбирах техния смисъл. Вярвам, че тази вечер го разбрах. За да утолят своята жажда жадните узакониха престъпността. Узакониха откровеното разграбване на българската промишленост, на българското селско стопанство, узакониха ограбването на обикновения българин посредством безбройни хитри номера и номерца, посредством идиотски закони и още по-идиотски данъци. Узакониха криминалните престъпления, когато тези престъпления се извършват от цигани. Защото нали знаете, Джордж Сорос им плаща, за „да няма расизъм”. Узакониха и престъпленията, извършвани от мутри и всякаква престъпна сган. Когато сганта си плати, разбира се. Спре ли да плаща, при това да плаща достатъчно, следват показни разстрели. Един гладен решил да съди държавата затова, че го е обрекла на глад. Само че си нямал адвокат. Отчаял се и отишъл в гората да се обеси. По едно време гледа – до едно дърво се облегнал някакъв адвокат. Навел се и го взел. Фамилията на адвоката била Калашников. За да утолят своята жажда жадните съсипаха всичко, което можеше да се съсипе в България. Съсипаха енергетиката, съсипаха земеделието, съсипаха индустрията. Съсипаха и българина, който тъкмо бе започнал да се оправя от безумията на първичния сталински комунизъм и бе почнал да се съвзема. Жадните не само го натикаха обратно в калта, ами му стъпиха на главата и го натиснаха, та дано се удави по-бързо. Натиснаха го едновременно с бойков милиционерски ботуш, и със скъпа обувка. Маркова. За да утолят своята жажда жадните ликвидираха медицината. Ликвидираха остатъците от законност, които дори комунистите не посмяха да ликвидират. За да утолят своята жажда жадните подариха българската земя на субекти, ненавиждащи всичко българско. Като се заеха с особено усърдие да прогонват българите, особено младите българи от Родината им. И в същото време да заселват цигани. Деянията на жадните край нямат. Ще ми трябват не години, а векове да ги изброя. Затова нека погледнем към гладните. Какво правят те? Гладните бягат. Кой в Испания, кой в Италия, кой където свари и където може. Ако може изобщо. Другите мрат. От глад, от болести, от стрес, от БСП, от ГРОБ, от НДСВ и от цялата жадна политическа измет. Гладните мрат и си траят. И гледат турски сериали. Гладните гладуват покорно и търпеливо, за да могат жадните да преяждат. Кои са гладните и кои са жадните? Поименно. Не е нужно да ви казвам кои са жадните. Вземете списъка на депутатите. Вземете списъка на политическите партии, допуснати до властта. Вземете списъка на министрите и служителите в министерствата. Вземете списъка на президентските храненици. Това са жадните. Ами кои са гладните? Гладните са всички останали. Сега ще ме попитате в коя категория са циганите. В коя категория са мутрите. В коя категория са контрабандистите, сутеньорите, брокерите и банкерите. В никоя. Аз говорех за българите, разделени на две категории. Впрочем жадните също са престанали да бъдат българи, но това е вече съвсем отделна тема. За финал. Някога се чудех защо избухват революциите. Защо шепа заговорници успява да привлече на своя страна огромни маси от хора и да извърши успешно своето пъклено заговорническо дело. Вече не се чудя. Ще се учудя обаче, ако в България избухне революция. Не че няма нужда от такава, напротив. А защото гладните търпяха до такава степен, че не им останаха сили за революции. Защото гладните са паднали на колене, а голяма част от тях не могат да стоят на краката си, ами пълзят и нямат сили да се вдигнат. Жадните създадоха около гладните ситуация без изход. Тогава? Тогава на гладните не им остава нищо друго, освен да създадат нов вход. Вход към нова ситуация. А как, това вече е предмет на съвсем друга приказка. Дали приказката ще бъде написана, зависи единствено от гладните. Ако те поискат да бъде написана. Ако заявят ясно и недвусмислено, че искат приказката да бъде написана. Ако…

но гладните са ослепели и оглушели!Гледат като хипнотизирани,как една банда безродници дооглозгват държавата и не смеят да се помръднат.Такава за съжаление е реалността.Ако някой будни гласове ги призоват да защитят правата и бъдещето на семействата си,бива посрещан със присмех и овчедушие.Щом е така-стадото си заслужава съдбата.Поздрав от мен!

Пуснах този фейлетон и в сайта си. И след няколко коментара написах това:
Ще ми се да кажа още нещо. Помислете дали имаме сили да се справим сами. Ако имаме - чудесно. Ами ако нямаме, ако силите не достигат? Тогава ни остават три варианта. Вероятно има повече, но сега не се сещам. Та ако нямаме сили не ни остава нищо друго, освен да коленичим пред дръвника и да се оставим да ни отсекат главите. Образно казано. Или да се хвърлим в една обречена битка, знаейки предварително че ще загинем, че няма как да победим. Третият вариант е да потърсим съюзници. Не да станем нечии слуги, не да влезем в ново робство. А да потърсим онези, с които ни свързват общи интереси. Онези, с които имаме общ враг. И заедно с тях да победим врага. "За вашата и за нашата свобода!" - не помните ли тези стари думи?

Други са тези,които не ги помнят и с радост биха танцували,край кладата на позора.Кауза пердута приятелю.

И кои са тези съюзници?

Всички революции се организират и финансират от хора с пари, в тайно съдружие и се преследват чисто лични и корпоративни цели.
Так е било и с Френската, Американската, Октомврийската - на СССР и "нежните" революции в Източна Европа.
И винаги е имало много невинна кръв и излъгани народни маси.
Това ли искаш да се случи ?

Аз предпочитам еволюцията, пасивната съпротива и отстояването на личната свобода, особено икономическата.

Изразих мнение, нищо повече. Макар че лично аз предпочитам война. Истинска гореща война с употреба на мощни оръжия. Да, ще има смърт, ще има жертви, но ще останат и живи. Иначе всички нас ни чака смърт. Обрекли са ни на смърт, смъртта ни е запланувана. Това е положението, колкото и да не се харесва на някои. Лично аз повече от това нищо друго не мога да направя. Виж, ако бях по-млад, със сигруност бих направил нещо. Бих гръмнал поне десетина мръсници, преди да дойде и моят ред. Жалко, че не го направих някога. Сега ми е твърде късно.