Показните акции на Цветанчов, разбира се! Показните акции, целящи да изловят и последния бандит, позволил си да открадне нещичко в началото на 90-те години. В началото на Мирния преход към гробищата. Да, тези акции целят да отклонят вниманието на народа от същинските проблеми. От геноцида и доунищожаването на българите. Има обаче и нещо друго, нещо скрито. Има нещо в дълбочина, нещо на втори план. Позволявам си да поразсъждавам над въпроса. С което изобщо не искам да кажа, че съм прав, и че съм истина от последна инстанция. Но ако все пак съм прав?
Какво ми направи впечатление? Това, че биват преследвани лица, забогатели преди 15-20 години. Лица, непринадлежащи към елита, неговата верица елитична. Случайни лица, позволили си да забогатеят случайно. И тук ще направя една аналогия. Пак в началото на 90-години в политиката влязоха както изградени антикомунисти /Васил Златаров, Янко Янков…/, така и случайни лица. Влизането им в политиката обаче не бе никак случайно. Те трябваше да служат за параван. Те трябваше да заблудят народа, че в България нещо наистина се променя, и че се променя към по-добро. Янко Янков се усети много бързо и поведе неравна борба срещу измамата. Уви, не успя, претърпя поражение. И лека-полека тези антикомунисти, заедно със случайните лица бяха изтикани не само от политиката, не само от обществения живот, ами и от живота въобще. Рисковият период за елита премина и сега той може да се покаже без маска. Сега елитът няма нужда от личности „за цвят”, сега никой не се притеснява, че като лица на демокрацията се издигат мутри и престъпници като Борисов и Цветанов. И че зад тях стои един сатрап и извратеняк от клана Живков – Валентин Златев. Та същото се случи и в икономиката, макар по-бавно.
В началото на 90-години наред с определените по списък другари с куфарчетата, забогатяха и някои предприемчиви хора. Къде по честен, къде по не съвсем честен, къде по съвсем нечестен път тук-там някои наистина забогатяха. Тяхното забогатяване служеше отново за параван. Целта е ясна – никой да не забележи как цялата икономическа власт и всичките богатства на страната се съсредоточават в един ограничен кръг от друга и другари на техните другари. И сега, когато трансформацията бе извършена изцяло, вече няма нужда от паравани. Сега на предприемчивите честни, не съвсем честни и съвсем нечестни забогатели хора ще им се наложи да се разделят с богатствата си. Нещо да не е ясно?
Преди три или четири години покойният вече д-р Симеон Войнов ми зададе един интересен въпрос. Дали знам къде отиват парите на убитите богаташи. На такива като Илия Павлов или Емил Кюлев. Къде отиват богатствата на мафиози като Иво Карамански или братята Васил и Георги Илиеви след като по-голямата от тях Мафия ги застреля? И този отговор трябва да е ясен. Богатствата отиват там, където сега предстои дап отидат богатствата на забогателите през 90-години предприемчиви българи и не само българи. Ще отидат там, където преди това отиде нашия жизнен стандарт, където отидоха спестяванията ни. Ще отидат при другарите Апостоли. При другарите Апостоли на Мадам Йехова.
Е, сега пак ли ще гледате телевизия? Пак ли ще слушате какви лъжи ви ръси слугата на другарите – другарят Цветанчов? Пак ли ще твърдите, че в страната, на чиято територия някога съществуваше държавата България се води някаква борба с престъпността?
