Пускам този текст във връзка с публикациите за Никола Николов. По-късно ще пусна още материали, посветени на Здравко. Той беше голям Българин и неговото име не бива да тъне в забрава. Още повече като се има предвид факта, че го убиха заради Истината. А Здравко Даскалов беше един от малцината, които не се страхуваха да я кажат. Именно той разказа с най-големи подробности как ционистката агентура е умъртвила неговия вуйчо Никола Маринов Николов. И как после демократичното ни МВР демократично не е предприело никакво разследване. Позволявам си да препечатам онова, което писах за него в един вече несъществуващ, изтрит от демократичните ни служби мой сайт:

ЗАГИНА ЗДРАВКО ДАСКАЛОВ

Некрологът, поместен в германските вестници "Труд” и "24 часа” е кратък. "С дълбока скръб съобщаваме, че на 26. 07. 2005 година трагично загина Здравко Даскалов.” Отиде си един голям български националист, и ако не беше некрологът, издаден от неговите близки, ние нямаше да научим трагичната вест. Мултинационалните ни медии подобни вести не съобщават. Те пишат кой какво ял, кой какво пил, кой с кого се срещал и какво славно бъдеще ни очаква, ако ни приемат в Европейския съюз на Анадола. А Здравко Даскалов не беше случаен човек, та да подминем с безразличие вестта за гибелта му. Публицист, художник, обществен деец. Един от ръководителите на БДФ, един от хората, настоявали тази партия, наследник на СБНЛ да не изменя на своите националистически принципи. Един от малцината ветерани, търсещи нови пътища за измъкването на България от комунар-демокрадското блато.

Разбираме, че Здравко Даскалов не е умрял от болест. Загинал трагично. Той знаеше много. И не беше против да сподели част от своите знания. Даскалов например беше човекът, който се осмели да разкаже как е бил отровен неговия вуйчо Никола М. Николов, автора на "Световната конспирация”. За такива приказки не се прощава.

Днес, втори август 2005 г. Здравко Даскалов ще бъде погребан във Видин, неговия роден град. Като свеждаме чела пред паметта му, ние питаме: Отново ли започнаха политическите убийства в България? И не е ли време всички ние, които милеем за своето Отечество, най-сетне да съберем смелост и да се изправим срещу убийците. Докато още ни има.

Ангел Грънчаров - Елтимир
Ботевград, август 2005 година

***

На 26 юли 2005 година Здравко Даскалов е прегазен от две коли, минали през него една лед друга. Случило се на самия център на София, в началото на бул. "Княз Дондуков". Съща както неотдавна в самия център на София, край самата Съдебна палата бе пребит проф. Янко Янков. И в двата случая престъпниците не са открити. И няма да бъдат открити, защото техните началници седят в министерските и премиерски кресла. Това е страната, в която някога се намираше държавата България. вече няма държава, няма и България. Има само произвол, бандитизъм и грубо демократично мракобесие. Има Бойко Борисов и Цветано Цветанов. Има ДПС и Шалом. Има демокрация. Затова убийствата ще продължат.