Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2010 19:48 - Цветанов ни слуша! И какво от това?
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 1867 Коментари: 0 Гласове:
2



image

Виждате ухото на Цветнанчов. Само се чудя колко ли уши трябва да има тоя Цветанчов, та да слуша едновременно няколко милиона души.

 „Не вярвай, не се страхувай, бори се!” – обичаше да повтаря навремето Илия Минев. Ама като гледам, днес хората освен да се страхуват и да верват, друго не правят. А за борба съвсем ги няма. Това според мен е истинската, голямата причина за незавидното ни положение. И все пак, макар не много често, понякога се случва тук-там да проблесне искрица от нечие будно съзнание. В News.bg попаднах на интересна статия. Първо ще я цитирам цялата:

Хора, бдете, Цветанов ни слуша

07.12.2010, 01:35

Евгени Колев

 „Министърът на вътрешните работи нанесе поредния герберски удар по така или иначе мъртвородената българска демокрация. Премиерският фаворит си позволи да огласи публично информация, добита от повереното му ведомство със специални разузнавателни средства. И не на селския мегдан, а от парламентарната трибуна.

Логично на целокупното депутатство това не му направи особено впечатление. Стечение на обстоятелствата или манталитет?

Представителите на народа бяха достатъчно гузни от изцепката на шестнайсетте им колеги телефонолюбители. Така и не се усетиха, че когато към дадено дело като доказателства са приложени СРС, дори съдът, който е призван по Конституция да заседава открито, го гледа при закрити врата.

Основният закон на държавата обаче явно не е писан за този министър и неговите подчинени. Не че наскоро полицейската СРС-кинодокументалистика не бе демонстрирана всенародно и в съдебна зала...

Цветанов не се посвени да атакува в гръб една от най-хуманните и най-онеправданите от управлението на ГЕРБ (и не само неговото) гилдии. Която едва ли е сред любимите на това правителство с непрестанните опити да защитава публично правата си. И тези на пациентите си.

Тук оставяме настрана речника на горнооряховските медици. Всяка професионална прослойка си има сленг - понякога циничен и вулгарен, много често безчувствен на пръв прочит, дори шокиращ за ушите на непосветените.

Кариерата на дипломирания учител по физическо в МВР е минала на завет, далеч от улицата, близо до червените килимчета на „6-и септември" 29 и той едва ли има представа как говорят истински ченгета на местопрестъпление с труп. Иначе нежните му уши ще поаленеят, защото гинеколозите от СРС-тата му биха зазвучали като невръстни дечица от забавачка.

Не повдигаме и темата за компетентната реакция на лекарите в конкретния случай. Престъпна умисъл или професионално безхаберие е довело до този изход на стандартен в медицинската практика случай? За това са експертизите на професионалистите, следствието, съда. Ако има доказана вина - законът е предвидил наказание...

Въпросите, които биха засегнали обществената чувствителност в една нормална демократична държава са други.

Защо един директор на болница трябва да бъде подслушван като мафиотски бос.

Защо в мрежата на спецразузнавателните средства попадат и хора, които не са обект на конкретната оперативна разработка. И техните разговори се хвърлят в медийното пространство.

Защо един вътрешен министър си позволява да размахва информация, която би трябвало да е с гриф за секретност в интерес на следствието, от трибуната на Народното събрание, без да предизвика гневна реакция сред депутатите. Като изключим представителите на лекарското съсловие сред тях.

Тежко и горко на държава, която поради липса на други механизми за справяне с престъпност, нарушения и измами разчита единствено на срс-та, дебнене и подслушване.

Не питаме за подобна реакция у собствения му премиер. Той за Цветановите имоти си затвори очите (и устата), та за едни СРС-та ли ще си вдигне кръвното.

И още - защо към български лекари българската полиция подхожда като към закоравели престъпници рецидивисти. Защо един полуграмотен, но овластен от закона полицай си позволява да раздава присъди до доказване на противното - „на тебе двайсе, на тебе десет". С присъщата омраза на безкнижния човечец към онези, от които го отграничават два вагона прочетена литература.

Защо въобще полицията у нас започна да се държи като господар на процеса. Ведно с някои прокурори. И може би симбиозата между двете бездарно разследващи звена в наказателното досъдебно производство позволява в домовете на хората да се влиза без магистратска санкция, да се изземат мобилни телефони без такава, да се извършват оперативни и процесуални действия, уронващи достойнството на разследвания, без с тях да се допринася и грам за успеха на разсследването...

Преди двайсетина години на уше си шепнехме виц, каква държава е тази, в която на милиционерите плащат повече, отколкото на учителите. За артикулирането му на публично място обаче се лежеше. Сега, две десетилетия, след като получи своята свобода, българското гражданско общество - скроено по тертипа на социзмислицата „село от градски тип, град от селски тип" - е притъпило до санитарния минимум чувствителността си към погазването на елементарните права и свободи.

Полицейският произвол с повод и без повод се подминава с лека ръка. Нещо по-страшно - обществото адмирира проявите му срещу всички, които по елементарната милиционерска логика попадат в разреда „престъпници".

А силата на закона повелява, че престъпник е всеки, който е осъден за умишлено или неумишлено деяние, записано в Наказателния кодекс. Другото е законът на силата...

На това общество му харесва, когато репресивният апарат удря силно - нестандартните, преуспелите, другите, образованите, богатите, различните... Обществото харесва някой да бъде бит. То няма нужда вината на един или друг да бъде доказвана. Страшното е, че и Цветанов, и подопечните му нямат такава нужда (напоследък със закон и Кушлев няма). Присъдите се четат по телевизора. И - което е ужасяващо - от парламентарната трибуна.

Обществото едвам го сколасва за хляба, но пък управляващите се грижат за зрелището. Оществото не се интересува, че днес подслушват доктори, закопчават ги с белезници, обискират ги на голо... Не са застраховани и министрите - бивши и още действащи. Що да жалим професорите, учителите, кинаджиите. Журналистите вече минаха на дневен ред през „Галерия".

Държавата има пари за подслушване, няма пари за образование. И за култура няма. Но за СРС - пари бол. А от тук до бодливата тел по стадионите има една крачка. И ако Цветановщините не спрат - тази крачка ще бъде направена по-бързо, отколкото си мислим...

Кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани (ако има спомени за този период - и Борисов нявга бе кмет) бе казал: „Първото гражданско право е свободата от страха. Никога не се страхувайте".

Министърът-на-Всичко-в-Републиката и неговият премиер се опитват да разпръснат вируса на постоянния страх сред народонаселението. Всеки може да бъде следен, подслушван, компрометиран, арестуван, омаскарен. Застраховани няма. Тези, които не могат да бъдат вербувани или купени, могат да бъдат укротени.

Публиката е доволна - сеира е на лице. Тя така или иначе е неуязвима, няма собствено мнение, не рискува да излиза на площадите. Да му мислят онези, които вървят на въпреки на генералната (генералската) линия. Белезниците са налице, готовите да ги сплетат „като свински черва" са на дежурство...

Някъде съвсем в периферията на актуалността и нездравия медиен интерес към случая „Бебе във фризера" остана така и незададеният въпрос, докога в България 17-годишни деца ще раждат деца. Но на кого му пука? Нали си стана скандал...”

Оставям настрана въпроса как лекарите се уговарят да умъртвят едно мъртво от 20 часа новородено. Същинският въпрос е самото подслушване. Защото излиза, че всеки в тая страна, в която отдавна вече няма държава може да бъде подслушван. Всеки, абсолютно всеки. Няма виновен, няма невинен, има волята на министъра. В тази страна няма как да има държава, щом цари подобен полицейски произвол. Питам се обаче дали волята за подслушване е именно на министъра? Дали не му е подшушнато отнякъде? От някой си министър, тоест мистър Уорлик, например. И си спомних как свърши един друг такъв министър:

Бившият вътрешен министър Любомир Начев се самоуби

13 Октомври 2006

Бившият министър на вътрешните работи Любомир Начев в правителството на Жан Виденов се е самоубил в петък. В 9 сутринта той се е прострелял в сърцето, съобщи МВР.”

Айде, бе! Такива закоравели престъпници не се самоубиват. Те по-скоро ще изпозастрелят всички около себе си, отколкото да посегнат на своя скъпоценен животец. Да, ама се самоубиват. Един от тях, някакъв бивш началник на Врачанския затвор се бе изхитрил да си пусне цели три куршума в главата. Не всеки издържа да изпълнява заповедите на голямото началство. Не на своя премиер, говоря за истински голямото началство. И много искам да знам какво шушне началството в нежните ушенца на Любомир Начев, на Румен Петков, на Михаил Миков, а сега на Цветан Цветанов.

И друго много искам да знам. Защо когато стотици българчета умират от липса на медицинска помощ, от недохранване, когато българчета стават жертва на циганския нагон и циганската кръвожадност, Начев, Петков, Миков, а сега и Цветанов малкото си пръстче не помръдват. Когато обаче някое циганче умре от естествена смърт, те всячески се опитват да обвинят поне стотина българи.

Ей, в тая страна има ли наистина държава? И ако има, то това нашата българска държава ли е? И ако не е, то не е ли редно да си вземем обратно нашето, което демокрадците ни отнеха с измама? Цветанов, нещо да възразиш? Цветанов не възразява, затова ще цитирам думите на един от неговите предшественици:

„Обществото трябва да повярва не в МВР, а в държавността на България, заяви министърът на вътрешните работи Михаил Миков.” Аз искам същото. Тоя Миков все едно ми е взел думите от устата. Само че къде е държавата? Нямаше я по времето на Начев, нямаше я по времето на Миков, нямаше я по времето на Румен Петков, няма я и днес по времето на Цветанов. Къде е държавата, за да повярваме в нея, Цветанов? Къде ми е държавата, моята държава, Цветанов?

Цветанов не слуша какво му говорим и какво го питаме, но инак ни слуша. Цветанов ни слуша. Той слуша всички ни. После решава коя да бъде следващата изкупителна жертва пред олтара на кръвожадната демокрация. Цветанов ни слуша, а после си избира. Всъщност той и без да ни слуша нищо не му пречи да си избере който и да е от нас. И да го обяви за престъпник. Само че… само че не можеш да обявиш за престъпници всички българи до един, и едновременно да им отрежеш главите. Дори ти не можеш, Цветанов! Затова преди да вдигнеш секирата над следващата невинна глава, спомни си за съдбата на Начев.

 


Тагове:   беззаконие,


Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2996450
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2482
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031