Някой не иска да ни признае колко сериозна е всъщност космическата тема. Само един малък откъс от интервю на писателя Александър Проханов, главен редактор на руския вестник „Завтра” с дата 12.08.2005 : „Американците управляват процесите в космическото пространство, както неотдавна се убедихме. Бе извършена първата мощна експанзия на човечеството – нападение над комета. По същество, ние преминахме към геополитика на Космоса.” Разбирате ли какво означават тези думи? Нападение над комета! Защо, с каква цел, с какви средства, какви са резултатите, последиците? Как така същите американци, които не са в състояние да се справят с първобитните талибани в Афганистан, които не съумяват да командват своите дистанционни апарати на десетки километри в Ирак, изведнъж кацат на Марс и атакуват комети? И трябва някой подпийнал руснак да каже някоя непремерена приказка, та да разберем, че светът далеч не е онова, което виждаме пред очите си. Даже представата за противопоставяне между САЩ и Русия не е вярна. Ако някой се опита да ме оспори, готов съм да го замерям с факти оттук до Москва. Или до Вашингтон, където си избере. Ако не бяха Щатите, дивизиите на Вермахта щяха да маршируват по московските улици. Това не се забравя лесно. Даже след рухването на СССР американците обсъждали с руски политици възможността да разположат ракети „Пършинг” в Сибир и Далечния Изток за евентуално противодействие срещу Китай. Неотдавна виден руски публицист призна, че техните учени всъщност работят за развитието на науката в САЩ. А имам и личен спомен. Веднъж в руското Външно министерство разговарях с техен висш чиновник. Някак стана дума за американците и аз казах „… ние като техни съюзници…”. Руснакът подскочи рязко: „Ама ние не сме им съюзници!” Уточних, че говоря за България и той се успокои. И все пак от какво бе породена нервната реакция на този човек? Като знам за сътрудничеството между ЦРУ и ГРУ в областта на психотрониката, почвам да подозирам още по-лоши неща.

Тук по съвета на мой приятел искам да поясня. В много свои текстове съм писал остри думи срещу руската политика. В същото време продължавам да изпитвам искрена обич към руския народ и към руската култура. Обратното също е в сила. През 2003 година, когато бях в Русия, там вървеше с пълна сила правителствена антибългарска пропаганда. Въпреки това, когато кажех, че съм българин, бях приеман най-сърдечно от руснаците. Още си спомням с най-топли чувства за много мои приятели, които оставих в Русия. Включително някои московски милиционери, които ме приеха като брат и много ми помогнаха. Та народите са едно, правителствата са съвсем друго. Последното не се отнася до населението на Съединените Щати, които не са нито народ, нито нация. Макар че и там живеят милиони хора, с които имаме общи цели, и които са наши потенциални съюзници. Вярвам, че скоро хората от цял свят ще разберат какво искам да кажа.

И тъй като вече споменахме за предколумбова Южна Америка и за изображенията на същества, които си позволих да определя като ликантропи, нека отново сравним долните две снимки. Първата е от глинен съд, открит на територията на днешна България. Представлява изображение на ръка с четири пръста. Подобни изображения са намирани много из нашите земи.
 


  Втората е от Централна Америка и представлява изображение на същество с четири пръста. И такива изображения са намирани много. Снимката под тях изобразява същото четирипръсто и е намерена пак в България. По-любопитното е друго. Според съвременните потомци на маите, тези същества, на ръст около метър и половина притежавали парапсихологични способности. При появата им, древните маи били обземани от безпричинен ужас, изоставяли своите великолепни градове и бягали панически в джунглата. И пак според същите централноамерикански източници, единствено по нашите земи хората преди хилядолетия не са се бояли от нашествениците, а по някакъв начин дори ги принуждавали да им служат. Спомних си писмата на В. И. от С. В тях той разказваше, че единствено българинът някога заставил дяволът да му служи. За доказателство сочеше българските народни приказки, където се твърди същото. Дяволите, от които бягали панически в Централна Америка, тук, на Балканите помагали със знания и техника на местното население преди хилядолетия. Част от тези знания, и част от тази техника са останали. Причината може би се крие във факта за една още по-древна и още по-загадъчна техника, останала в нашата „Земя завинаги”. Та ще се окаже, че България крие много повече тайни, отколкото може да се предполага. И че интересът както на Саддам Хюсеин, така и на ГРУ изобщо не е случаен. И не само техният интерес, но да се върнем към темата.

От онова, което знам стигам до извода, че през 20-те години на миналия век тези, да ги наречем ликантропи влизат във връзка с някои земни политически и не само политически сили. Помагат им да дойдат на власт, да укрепят властта си в замяна на жива помощ при провеждането на операции извън пределите на планетата Земя. Едните дали технологии, а другите – войници и човешки материал за генетични експерименти. Извънземните операции завършили с провал, а ликантропите доколкото им било по силите се постарали да унищожат следите си от пребиваването им тук. Поредното им пребиваване, ако трябва да съм точен. Тайният план обаче включвал допълнителни клаузи. Унищожението на бялата европоидна раса, която се оказала главна пречка за завладяване на Земята. Досещате се, че говоря за нацистка Германия. Сега ще ми възразите, че нацистите са проповядвали култ именно към бялата раса. Само че погледнете резултатите. Точно появата на германския нацизъм позволи възхода на ционизма и създаването на държавата Израел. Краткотрайното властване на нацизма позволи създаването на „антирасистките” закони. Тоест – закони, лишаващи населението на европейските страни да се брани от прииждащите тъмнокожи нашественици. Същите закони обаче отказват да бранят белите от посегателствата на цветнокожите. Безнаказаността на циганите в България е само малък частен случай от ситуацията на цялата планета Земя. Германският нацизъм даде началото на геноцида срещу бялата раса. Днес същата политика бива следвана от правителствата, доминирани от ционисти. Докато нищо не се предприема срещу расизма на цветнокожите, насочен към представители на бялата раса, на репресии биват подлагани европейците, дръзнали да защитят своето от посегателствата на чуждите. Спомням си как през 1999 година поисках подкрепа от българския /с извинение/ Хелзински комитет заради преследванията, на които бях подложен по политически причини. Отказаха ми с едничкия аргумент, че съм етнически българин, а те защитавали единствено малцинствата. И това ако не е расизъм, здраве му кажи! Този Хелзинкски комитет се ръководи от „българина” Красимир Кънев, а се финансира от „големия филантроп и хуманист” Джордж Сорос. Унгарски евреин с рождено име Дьорд Шорош, отявлен ционист и човекомразец. Същият Сорос финансира адвокатските услуги на цигани, упражнили насилие срещу българи. Включително адвокатските услуги на циганина, изнасилил и убил шест годишно българско момиченце. Защото според Шорош-Сорос, когато представител на циганите извърши дори най-чудовищното престъпление срещу българин, това не е престъпление, а етническо право. Виж, когато българин удари шамар на циганка, заловена да джебчийства в трамвая, това е „политическа некоректност и престъпление по омраза, истински нацизъм от най-чиста проба”. Длъжен съм да отбележа, че тяхната „политическа коректност” противоречи на моя хилядолетен български морал и на човешкия морал въобще. Ние ще загубим правото да се наричаме човеци, ако следваме коректността и обърнем гръб на морала. Този момент е изключително важен, той е ключов за провала на змийската Система. Сега погледнете „коректността” в действие, погледнете плодовете на Системата. Позволявам си да цитирам откъси от тема, публикувана в споменатия вече Интернет сайт XNETBG. Темата се нарича „Убийте белите хора!”. Тя започва с разкази за две видео филмчета, пуснати в Интернет:

„Първото филмче е призив за убийството на белите: Камбау Камбон – Америка.

"Проблемът на тази планета са белите хора и ние трябва да почнем да ги избиваме веднага!"

/Тук не мога да се сдържа от коментар. Представете си, че някой като мен изрече: „Проблемът на планетата е змийската раса – цигани, индуси, пакита, както и тези от Бангладеш. Ние трябва веднага да почнем да ги избиваме.” Не е нужно да кажа какво ще се случи на човека, позволил си да изрече тези думи. Защо обаче на тях не се случва нищо, когато изрекат подобни думи, насочени към нас?/

Второто - неконтролируемата епидемия от убийства на бели фермери в Южна Африка, следвайки примера на останалите африкански държави. Министърът на Охраната и сигурността в ЮАР: "Ако не ви харесва престъпността се махайте (от държавата)!". Факти: 51 убийства, 151 изнасилвания и 347 обира на ден. Министърът: "Те могат да се оплакват докато посинеят или да продължат да се оплакват или ...просто да напуснат страната...."

Нека да припомня последната политическа линия:

- Крепостта Европа продължава да дава привилегии на не-европейци и да провежда политика на геноцид срещу белите европейци.

- Най-многобройната раса в света са индийците (и подобните им пакистанци плюс цигани). Тяхната политика - броят прави силата.”

Какво накрая ще остане от Европа? Деградирали останки от могъща някога култура. Същото, което вече се е случвало с толкова други цивилизации... Не мога да пренебрегна и фактите, засягащи България. Още през 2001 година депутатът от Коалиция "За България” /???/, циганинът Тома Томов заяви в Парламента: "Вашата /на българите!/ е вече свършена. Вие губите държавата си. Губите всичко.” Никой не посмя да му възрази. После същият господин с цялата си наглост обеща в интервю пред в-к "Труд” от 14 август 2001 г.: "България ще стане Косово”. Никой, с извинение български политик не намери думи дори да коментира изказването на циганина. Ами призивите „Смърт на българите!” в софийския квартал Красна поляна през 2007 година? Управляващите, призвани да пазят целостта на нацията и на държавата дори не гъкнаха. Да, те са запознати с плановете за унищожение и са съгласни с тях. Срещу добро заплащане, разбира се. Последният пример е Волен Сидеров, който срещу добро заплащане, от яростен антиционист се превърна в проводник на ционистката политика в България. Подобно е положението и в други европейски страни. И то е само следствие от натрапените ни регресивни планове за развитие. В своята книга „За еврейския фашизъм” Борис Миронов твърди: „Ние, "гоите" в значителна степен сме лишени от своите расови корени. Ние растем в мултикултурните блата, които преди превземането им от ционистите, бяха наши градове. Времената не се променят. Тях ги променят. Всички извършващи се трансформации, са предварително планирани и се провеждат в съгласие в грижливо пресметнати действия.”
  КАК ПРОМЕНЯТ МИСЛИТЕ НИ
Управниците на този свят, реалните управници са изградили методика за промяна на човешкото мислене. На тях не им стига, че владеят икономиката. Не им стига, че ни владеят физически. На тях са им нужни нашите души. На тях, на всевластните не им стига, че диктуват нашето поведение, те са разработили методика, чрез която ни принуждават да мислим и чувстваме по определен начин. Евреинът Едуард Бернес го е формулирал ясно: „Хората трябва да бъдат контролирани, без да съзнават, че са контролирани”. Тоест в по-голямата си част хората са роби, без да съзнават, че са роби. Владетелите на света ни поробиха последством илюзията, че ни носят свобода. Запомнете, че дали ще бъдем роби или свободни зависи от нашето собствено отношение към робството и свободата. Всичко е в самите нас. Въпросът е как да бръкнем и да го вземем.

Те, които поставиха изгодата над истината и морала искат от нас да следваме тяхната истина и да обслужваме тяхната изгода. Ще дам пример със себе си. От дълго време забелязвам, че един или друг мой „доброжелател” се опитва да ме учи как да пиша и какви правила да спазвам. „В края на книгата си длъжен да посочиш библиография, когато изнасяш информация дай линк…” пред кого от тях съм длъжен, на кого от тях дължа нещо? Кой и с каква цел е съставил правилата и защо трябва да ги спазвам? Каква библиография за вестникарски съобщения или пък за ръкописи, на които не е посочено издателство? Всъщност има ли издателство за старинни ръкописи? Каква библиография за спомени или за устни разкази? Какъв линк за информация, притежавана от ограничен кръг хора и никога не изнасяна в Интернет? Според тях цялата информация трябва да е категоризирана, поставена в рамки, напудрена, гримирана, начервена, нагодена към техните извратени нужди. Да, бе, да! Да, ама не! После, като видят, че нямам намерение да съм послушен, запяват друга песен. „Ама чакай, защо пишеш това. То си е известно. Тези факти отдавна са изнесени. Това се знае, виж в Интернет и ще се убедиш.” Хубаво, де, нека си е известно. Взети поотделно фактите наистина може да са известни. Но аз сглобявам цялостна картина от отделните фрагменти и посочвам съответното решение. Това вече не е правено, то е извън правилата им. И те затова се дразнят. Цялото съвременно общество е обединено от понятието за печалба, за мен по-важни са вечните Небесни закони, те стоят над „правилата”. Правилата са полезни за тях, за мизерния в духовно и емоционално отношение „елит”, те само на „елита” носят полза. Аз следвам своите си правила. Съветвам ви и вие да постъпвате по същия начин във всяка област на живота. Следвайте онова, което е полезно за вас, а тях ги пратете по дяволите заедно с идиотските им правила. Срутете цялата им мошеническа митология и ще видите колко жалки са всъщност. Да ви кажа ли с какво ви пълнят главите и кои са опорните стълбове на техните „научни” твърдения? Съобщения за експерименти, които никога не са били провеждани. Съобщения за измервания, които никога не са правени. Съобщения за измислени статистически данни. Всичко при тях е лъжа и мошеничество. Те постоянно се цитират един друг, като всеки се стреми да излъже повече от другия. Тяхната сила е лъжата, ние ги обезсилваме, след като престанем да им вярваме. Когато чуете някое официално твърдение, задайте си въпроса дали съществуват реални доказателства за неговата истинност, а не само нищо незначещи позовавания.

Защото позоваванията в по-голямата си част са измислени. Спомням си как от в-к „Ню Йорк Таймс” поканиха Благовеста Дончева да напише статия за тях. Първо тя трябваше да си намери мениджър, който да представлява нейните права, някой си Джаред Израил /Много интересно име, не намирате ли?/. После при разговор между него и редактора на вестника на въпроса дали мис Дончева може да пише каквото си поиска, последният заяви: „Ние ще редактираме нейния стил, той трябва да съответства на стандартите на „Ню Йорк Таймс” и ще поправим съдържанието.” С пояснението, че тя не бива да споменава Сърбия, например. Тоест ще подменят написаното от Дончева с написано от тях самите. Обаче отдолу ще стои нейното име. Накрая излиза, че вместо срещу Системата, нашата Благовеста се е изказала в защита на Системата. Ето пример как биват създавани неверни представи. А сега отново да поразсъждаваме върху един от главните съвременни митове – върху мита за Хитлеризма.