Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2010 20:17 - Без Мисъл
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 952 Коментари: 0 Гласове:
3



Този текст го написах докато бях следствен по обвинение по чл. 108 от НК за проповядване на „антидемократична идеология”. Написах го на ръка. Ченгетата ми бяха конфискували пишещата машина, а компютър още нямах. На другия ден ходих на разпит и взех текста със себе си. Не за следователя, а за Янко Янков, който тогава ми бе адвокат. След разпита отидох у дома на Янко и му дадох текста. Той го хареса, набра го на своя компютър и го принтира в няколко екземпляра. След няколко дни с Янко дадохме пресконференция, на която той раздаде този и още няколко подобни текстове на присъстващите. До ден-днешен нищо не е публикувано официално. До ден-днешен нищо не се е променило, поне според мен. Ето защо си позволявам отново да публикувам текста. Вярвам, че той не е загубил своята актуалност.

14 декември 2010 година

***

"... за да могат висшите, както ги нарекохме, да запазят

завинаги мястото си, преобладаващото състояние на

ума трябва да бъде контролираното безумие."

/Джордж Оруел, "1984"

            22 август 1978 година. Арестуваха ме. Бях 18 годишен. Обвинение - мислил и говорил не според правилата. Пратиха ме в затвора, където се научих да бъда свободен духом даже зад решетките. Навън уплашеното обществено мнение мълчеше.

         12 юни 1986 година. Пак ме арестуваха. Бях си позволил да изрека гласно, че съм преследван от властта заради моите мисли. Населението шушукаше, че от Запад са ми платили с долари за мисленето.

         27 март 1992 година. Подпалиха къщата ми. Отново бях говорил и писал не това, което трябваше. Хората на улицата ми обръщаха гръб, за да не ги подпалят и тях. А после тайно идваха и ми стискаха ръката: "С теб сме!". Но аз така и не разбрах кое може и кое не може да се говори и мисли свободно.

            30 август 1996 година. Този път ми се размина само с уволнение. Междувременно бе настъпила демокрация, имаше многопартийна система и всеки можеше да говори каквото си иска. Стига да имаше какво и пред кого да го каже. Аз имах, поради което ми забраняваха.

            4 декември 1998 година. Те бяха отново същите, старите офицери от ДС. И отново изтърбушваха бедния ми дом. Преди това в местния вестник се бе появило съобщение, което можеше да звучи и по следния начин: "Из града са разлепени театрални /съответно филмови/ афиши. Полицията издирва извършителите". И така, те бяха отново същите, само бяха качили по някой килограм към теглото и по някоя звездичка на пагона. Същият бях и аз, и те отново търсеха документираните ми мисли. Иззеха всяка буква, написана от мен, задигнаха без разписка цялата ми лична кореспонденция. Изглежда в България мисълта никога не е преставала да бъде престъпление. Обществото покорно се съгласяваше.

            Нима ми възразявате? Кажете - кога контролираното безумие е било прекратявано? Имало ли е в страната ни управляващи, които да не са се смятали за вечни?

            10 януари 1999 година. Седя и нищо не мисля. По радиото един авторитетен глас ме уверява, че България вече е свободна и демократична държава, че в съвременна България всеки може безопасно да изрази своето мнение. Треперещ от страх, народът бързаше да потвърди: "Така е, вярно е!...".

         Аз отказвам да мисля.

 


Тагове:   контрол,   власт,   мисъл,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2585174
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2478
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31