http://eltimir.ucoz.ru/
Не можеш да претендираш, че си бил противник на комунизма, щом си съгласен с неговото продължение – демократичния канибализъм. Ама на разни субекти яденето им се услади… Нека още в самото начало да се разберем. Признателност към делото на героите и мъчениците е не само нужна. Тя е задължителна. Увековечаването на тяхната памет е наш морален дълг. Но не мога и няма да приема това увековечаване да се извършва от палачите. Отвратително е също, когато разни субекти, уж от нашите се прегръщат с враговете ни. Но най-лошото е, че цялата тази сган продължава да изсмуква кръвта на българския народ. И уж са скъсали с комунизма, уж нямат нищо общо с деянията на БКП, но съдействат на геноцида над българите, започнал през септември 1944 година и ескалирал по време на „демокрацията”. Да, такива типове като оня на снимката горе, представящи се пред наивните хора за антикомунисти, всъщност са най-добрите съюзници на Злото. Втренчили се само и единствено в миналото, те се преструват, че не забелязват какво се върши днес. Из писмото на свещеник Димитър Нончев Амбарев до президента Росен Плевнелиев: „Не става тук въпрос само за заслужен изказ на признателност към праведните, опълчили се и пострадалите в плътта си, а най-вече за възвръщането на достойнството на  всички онези с поругани или прекършени съдби. А те и техните потомци са много.” Съратници на Илия Минев, като Коци Иванов от Монтана, например умират при странни обстоятелства. На други им се отказва медицинска помощ под предлог, че нямат здравни осигуровки. На трети не им се отпуска пенсия, защото вместо да работят и да строят социализма са се намирали из социалистическите затвори. За тях нито дума. Под път и над път възхваляват Илия Минев. Издигат му паметници, три на брой, доколкото ми е известно. И мълчат, когато по заповед на ДАНС му опожаряват родната къща. Мълчат, когато вестничетата на Дилян Пеевски пишат, че пълният въздържател Илия Минев е умрял от алкохолизъм. Сетиха се за смъртта на Едуард Генов, Еди бе прекалено известен, за да се престорят, че нищо не се е случило. За смъртта на Асен Андонов и на Иван Янков трябваше да науча случайно. Нещо не е наред. Нещо не е както трябва. Има нещо гнило, но не в Дания. Признателност към изстрадалите? Възвръщане на достойнството? От кого да получим признание и как ни връщат достойнството? От ГЕРБ, разбира се! От президента Плевеллиев, издигнат от ГЕРБ. А кои са ГЕРБ? За да няма мрънкане ще дам за пример свой личен спомен. През 1989 година получих кръвоизлив на язвата. Отказаха ми медицинска помощ, имало заповед на ДС. Началник на ДС – Ботевград по онова време беше Павлин Димитров. Правителството на ГЕРБ назначи същият тоя Павлин Димитров за заместник министър на МВР. Как ни го връщат това наше достойнство? Миналата година реших да отида до Бърза помощ – Ботевград. Чувствах се много зле и реших да потърся медицинска помощ. Изгониха ме. Нямам осигуровки, нямам личен лекар. Значи да мра. Изводът е, че първо ни убиват, убиват ни планомерно и съзнателно, а после ни реабилитират. И ни издигат паметници. Издигат ни ги те, нашите убийци. Тая няма да я бъде! Ще продължа с примерите. Има още много примери, не само с мен. Ще дам и доказателства. Сега нека да погледнем на кого принадлежи инициативата именно ГРОБарите да ме признават и да ми връщат достойнството. Снощи след като получих писмото на Амбарев, писах на няколко човека. Ето отговорът на проф. Янко Янков: „Здравей, Ангеле! В затвора в Пазарджик бях доста време в една килия с Иван Амбарев, неговия брат, и дори леглото ми беше под неговото. "Кмет" на отделението беше Кръстю Мутафчиев, един от близките на Людмила Живкова, който веднага ме предупреди да се пазя от Иван Амбарев и ми каза, че той - Иван Амбарев - е влязъл в затвора благодарение на показанията на неговия брат, някакъв си поп, който също така, - и двамата брат - били агенти на ДС. След време Иван Амбарев сам ми каза, че за влизането му в затвора е виновен брат му Митко (Димитър). Повече не е нужно да ти казвам, макар че има много неща. Така е, Ангеле! Май само ние с тебе останахме! Бъди здрав! Янко” Те лъжат, че демокрацията е отрицание на комунизма. В нашия български вариант тя се оказа негово продължение. При това по-лошото, по-злото, по-безчовечното продължение. Те лъжат, че днес не ни управляват комунисти. Управляват ни техните наследници и техните слуги. И агентите им. Бедата е, че наследниците и слугите се оказаха по-алчни и по-безскрупулни от своите бащи. Те лъжат, че са някаква алтернатива на комунизма. Не, те не са алтернатива. Те са маша на същия тоя комунизъм, когото уж отричат. Митовете на противобългарската, на противочовешката демокрация рухнаха. Изхабиха се. Това принуди старите престъпници и техните маши да прибегнат до създаването на нови митове, с които да подлъжат българския народ. Да го излъжат поне още веднъж. Мой дълг е да ги изоблича. Което и правя. Поредицата статии за измамния антикомунизъм и за измамните антикомунисти ще продължи. Изненадите тепърва предстоят. Досега си траех как едни мутри закарали Димитър Амбарев край Витиня и го уплашили, че ще го разстрелят и Амбарев се напикал. От страх. Вече няма да си трая. Аз няма да позволя на такива „герои” да говорят от мое име. Очаквайте подробности.
Малко пояснение: На снимката е показан свещеник Димитър Амбарев. Самата снимка е от вестник "Репортер 7". Издаваше го Бинка Пеева, тогавашната съпруга на Соломон Паси. Купих си вестника с моите си стотинки, тогава все още работех и можех да си позволя да си купувам вестници. Купих си го и сега мога да си копирам и препечатвам от него каквото си искам.
Възражения? Възражения няма! И едва ли ще има.