Иде битка, при която човекът ще се изправи лице в лице срещу демоните на Злото. В тоя битка човекът трябва да победи. В този обзет от злоба и алчност свят, в този свят на властващо безумие. В този свят, където всичко добро и благородно е подложено на преследване, а уродливото и носещото зло са поощрявани. В този свят, където носещото печалба страдание е цел, а щастието е поставено извън закона.  В този свят, където правото е лишено от сила, а безправието властва със сила. В този свят на умножаващи се нечовеци и намаляващи човеци, човеците все още ги има. В този свят, където Злото обединява своите сили и разединява човешките сили, готвейки се за последното Сражение. В този свят, където недоверието и подозрителността са се разпрострели навсякъде, все още се срещат доверие и обич. Доверието и обичта на Небето към съхранилите се хора и доверието и обичта на хората към Небето. В този свят на взаимно раздалечаване и отчуждение, в този отиващ си свят. В този ненаситен и жаден за кръв, за мъки и за страдания свят… В този отиващ си свят човеците трябва, длъжни са да намерят път един към друг. Да преодолеят своите различия и разногласия.  И да поискат свят, какъвто не смеят да видят дори в най-смелите си мечти. Тогава… Тогава този зъл, нечовешки свят ще си отиде. Ще умре. За да възкръсне и да се претвори в един нов, човешки свят. Сега, днес, в този миг сме тук. В този свят. Стоим разделени, поотделно сме и често дори не знаем за съществуването на други като нас. Пътищата са затрупани от сняг, от пустинен пясък и от отпадъците на цивилизацията. Нечовеците танцуват и крещят, хората са млъкнали, не смеят да предприемат и най-малкото движение, за да не бъдат разпознати. Хората чакат. Онова, което хората чакат дойде. Дойде Времето. Времето да разчистим пътеките, да се намерим един друг и да се разпознаем. Дойде времето човек да стигне до човека. За да бъде утрешният, следващият свят човешки.

тогава...

не се ли измори бе, човек?

.