(За Петко Данчев, за журналистиката и за мен) Вече стават 12 години, откакто със заповед на ген. Атанас Атанасов  - Гнома името ми е забранено за печат. Със същата заповед се забранява печатането на мои статии и материали. Забранява се участието ми в каквито и да е телевизионни предавания.  Заповедта е в сила и до днес. Но спекулациите с моето име не престават. Последният случай обаче е доста фрапиращ.  Става дума за следното:

http://www.blitz.bg/news/article/141676

„УМРЯ НЕЗАКОННИЯТ СИН НА ТОДОР ЖИВКОВ!?”

Автор на публикацията си е някой си Теодор ШОПОВ. Там той ни в клин ни в ръкав ме цитира. Цитира моя публикация, в която пиша за фирма „Биовет”, произвеждаща компоненти за химически и биологични оръжия. Само че какво общо има тук Петко Данчев?

За Петко Данчев имало и други публикации, не съм ги чел. И въобще клюките на българските, с извинение медии, пак с извинение не ме интересуват. Обаче запитани откъде имат тези сведения и защо си позволяват да пишат явни неистини, въпросните „хурналисти” се позовават на мен. Били сме разговаряли и аз съм им бил дал сведенията.

Нагла лъжа! Заявявам най-отговорно. Никой от тях не е идвал до мен и аз не съм ходил до никого. По тези въпроси с никого не съм разговарял и е недопустимо някой да злоупотребява с името ми. Те обаче злоупотребяват. Бог да ги съди, аз със съдилища няма да се занимавам. Но съм дръжен да кажа истината. Отнася се и до статията на Георги Панков „Незаконният син на Живков е най-богатият човек в България!”. Не познавам никакъв Георги Панков и не искам да познавам. Тоя не ме интересува. Да си пишат каквото си искат, да си лъжат каквото си искат, но да не намесват името ми. Иначе ще си берат лайката. Лайчина!

Сега две думи за самия Петко Данчев.

Какъвто и да е бил преди 1989 година, тоя човек се издигна в очите ми с поведението си след това. Тогава Петър Младенов, Андрей Луканов, Добри Джуров и цялата им пасмина се изтърсила в махала Дръвница, където търсили Данчев. Искали да го поканят да се включи в новото правителство. Данчев категорично отказал. Чак до смъртта си Петко Данчев по никакъвм начин не взе участие в мръсната българоубийстевна политика. Това е факт, който никой не може да отрече. Нека да бъдем справедливи, все пак. Вторият факт е, че Петко Данчев се намираше във вражда със зловещия Валентин Златев и сведенията ми са, че Данчев не е плашил от Златев, а докрай е отстоявал своето. Малцина биха се решили да се опълчат срещу сатрап като Златев.

Сега над слуха, че е бил син на Живков. Преди броени минути разговарях с леля Цеца, майката на Петко Данчев. Така че сведенията ми са от първа ръка, не се опирам на слухове и догадки.

Тя ми каза, и аз нямам никакво основание да не й вярвам, че е видяла Тодор Живков за пръв път при откриването на Завода за полупроводници. Тогава нейният син стоял на трибуната до Живков и тя се разплакала от умиление.

- Коя е тая жена? Да няма нужда от някаква помощ? – попитал Тодор Живков. А на Петко Данчев в началото му било неудобно да каже, че това е майка му. Тя стояла на първия ред зад въжетата, сред публиката.

Друго, което ми разказа леля Цеца е, че нейната майка е по-млада от Живков с две години. И че самата тя се омъжила на 17 годишна възраст и скоро след това родила сина си. Фактите са такива, че всякакви спекулации са изключени. Поне такава е моята позиция. А самата леля Цеца каза още:

- Как не ги е грях да повдигат костите на детето ми?

Не, лельо Цеце, такива съвест и морал нямат. Не ги е грях. Не ги е срам. Те за пари всичко биха направили. С такива аз нямам нищо общо и не желая да имам.

Такива като Шопов и Панков могат да си пишат каквото си искат. Това мен не ме засяга. Нито ги пазнавам, нито искам да ги познавам. Никога през живота си не съм ги виждал и не съм разговарял с тях. Да си пишат, но не не намесват името ми. Защото иначе ще им бера лайката. Лайчина!

Ще ми се да кажа още нещо. Всеизвестно е, че измежду нашите имаше предатели. Едни се предадоха преди, други след 1989 година. Но и обратното се случваше. 
След 1944 година не е един и двама комунисти се отазват от Комунистическата партия. Един от тях е дядо ми Ангел, напуска БКП през 1947 година. Някои от тези бивши комунисти дори се включват към Горянското движение. Това го знам от първа ръка, от Стефан Вълков. След 1989 година също имаше такива случаи. Ще дам само два примера. 
- Полковник Стефан Александров, бивш началник на ДС – София окръг. След 1989 година си подава оставката в знак на несъгласие с готвения геноцид над българите. Почина малко по-късно. 

- Д-р Симеон Войнов, също полоковник от ДС. Един от вътрешните хора там, приближен на Димитър Стоянов и Григор Шопов. Симеон Войнов не само напуска ДС, но и премина на наша страна и докрай помагаше с информация. Също плати с живота си. Та нека не гледаме така догматично. 

Петко Данчев не премина на наша страна. Запази неутралитет. Но не пожела да влезе в мръсните схеми, не пожела да участва в мръсните игри. И на доста хора е помагал. Съвсем безвъзмездно и деликатно. Без да се самоизтъква. И за да няма спекулации ще допълня. Лично на мен Петко Данчев не ми е помагал. Никога, с нищо, по никакъв начин и по никакъв повод. Веднъж питах за работа, беше ми отказано и толкова. На други, обаче е помагал. Включително на такива, които не са търсили специално помощта му. Та нека бъдем справедливи. Нека не забравяме, че накрая Небето ще ни съди. 
А пък ако някой иска да прави сензации от нечия смърт, да си ги прави, но без мен. Аз в гадости и мърсотии не участвам!

И още един спомен. Преди много години Петко Данчев беше директор на Пластхим – Ботевград. Даваха добри заплати, работниците бяха доволни. Поисках и аз да почна работа там. Отказаха ми с единствения мотив, че съм съден като политически. Но ако някой си въобразява, че воден от дребнава отмъстителност сега ще взема да плюя по един покойник, който с нищо не може да се защити, трябва да му съобщя, че е в голяма грешка. Нито съм дребнав, нито съм отмъститетелен. И смятам за крайно неморално да се извличат каквито и да било дивиденти от смъртта на когото и да било.

Освен, ако не става въпрос за изясняването на някаква особено важна истина. Случаят явно не е такъв. Та малко повече морал не би ни навредил. Поне моето мнение е такова.

 

Ще ми се да кажа още нещо. Всеизвестно е, че измежду нашите имаше предатели. Едни се предадоха преди, други след 1989 година. Но и обратното се случваше.
След 1944 година не е един и двама комунисти се отазват от Комунистическата партия. Един от тях е дядо ми Ангел, напуска БКП през 1947 година. Някои от тези бивши комунисти дори се включват към Горянското движение. Това го знам от първа ръка, от Стефан Вълков. След 1989 година също имаше такива случаи. Ще дам само два примера.
- Полковник Стефан Александров, бивш началник на ДС – София окръг. След 1989 година си подава оставката в знак на несъгласие с готвения геноцид над българите. Почина малко по-късно.
- Д-р Симеон Войнов, също полоковник от ДС. Един от вътрешните хора там, приближен на Димитър Стоянов и Григор Шопов. Симеон Войнов не само напуска ДС, но и премина на наша страна и докрай помагаше с информация. Също плати с живота си. Та нека не гледаме така догматично.
Петко Данчев не премина на наша страна. Запази неутралитет. Но не пожела да влезе в мръсните схеми, не пожела да участва в мръсните игри. И на доста хора е помагал. Съвсем безвъзмездно и деликатно. Без да се самоизтъква. И за да няма спекулации ще допълня. Лично на мен Петко Данчев не ми е помагал. Никога, с нищо, по никакъв начин и по никакъв повод. Веднъж питах за работа, беше ми отказано и толкова. На други, обаче е помагал. Включително на такива, които не са търсили специално помощта му. Та нека бъдем справедливи. Нека не забравяме, че накрая Небето ще ни съди.
А пък ако някой иска да прави сензации от нечия смърт, да си ги прави, но без мен. Аз в гадости и мърсотии не участвам!

И още един спомен. Преди много години Петко Данчев беше директор на Пластхим - Ботевград .Даваха добри заплати, работниците бяха доволни. Поисках и аз да почна работа там. Отказаха ми с единствения мотив, че съм съден като политически. Но ако някой си въобразява, че воден от дребнава отмъстителност сега ще взема да плюя по един покойник, който с нищо не може да се защити, трябва да му съобщя, че е в голяма грешка. Нито съм дребнав, нито съм отмъститетелен. И смятам за крайно неморално да се извличат каквито и да било дивиденти и смъртта на когото и да било.
Освен, ако не става въпрос за изясняването на някаква особено важна истина. Случаят явно не е такъв. Та малко повече морал не би ни навредил. Поне моето мнение е такова.
Продължавам да получавам информация по въпроса. Явно някои боклуци, подчинени на Боклук Бойко Борисов и на неговия шеф Валентин Златев, наричан още Вальо Злото се опитват да ме набутат във война, която не е моя. Дяволът да им е на помощ, ако войната се превърне и в моя! Дяволът, защото тези боклуци боклучави Бог не признават. А Петко Данчев, какъвто и ще да е бил, помагаше на църквите в целия район. За разлика от боклуците. И го правеше деликатно, без да се самоизтъква. За разлика от кмета на Ботевград Георги Георгиев, който, както ми писаха, е дал идеята името ми да бъде замесено в тази недостойна интрига.
Е, сега я втасахме! Боклуци, нещо да ми кажете?

Ще ми се да завърша темата с нещо весело.
Когато Петър Младенов, Андрей Луканов, Добри Джуров и цялата им пасмина ходили до Дръвница, целта им била да сложат Петко Данчев на поста, зает по-късно от Иван Костов. Данчев избягал, посрещнала ги Цветана, майка му. По едно време станало дума и за Тодор Живков. Цветана им рекла:
"Тоя ли, бе? Където заспа и другарете му свалия гащите?"
Не иска да каже повече подробности, макар няколко пъти да я питах. Но пък се наслушах на подробности и пикантерии от живота на "големото добрутро" от преди 1989 година. Включително как Петър Младенов карал да му танцуват голи момичета в "Шатрата" край Правец и как стрелял с пистолет във въздуха от кеф. Това същото "добрутро" е на власт и до днес. Боклук Бойко е не един от тях, Боклука е само един от техните дребни помияри.
Длъжен съм да кажа и още нещо. Наследниците на Петко Дончев се заканили да ме съдят, че през 1991 година съм написал за него: "... за когото се говори, че е незаконен син на Тодор Живков".
Препоръчвам им да отворят Наказателния кодекс. Там ясно е посочено, че давностният срок за подаване на подобна жалба е шест месеца. А моята публикация е отпреди 21 години. Ще им е трудничко да заведат дело.
И въпреки това аз няма да променя мнението си за Петко Данчев, който отказа да оглави СДС и до края на живота си стоеше настрана от политиката.