Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2012 08:43 - 22 август
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 5312 Коментари: 8 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 imageimageНа 22 август 1978 година ме арестуваха по обвинение в антикомунистическа пропаганда. Така се започна някога. А как ще завърши, не знам...

22 август е особена дата в живота ми. Не само арестът ми и последвалия го затвор. На 22 август 1998 година е било наредено на собственика на ботевградския вестник „Шанс” да ме уволни. Това беше последната нормална работа, която работих през живота си. На 22 август 2003 година след поредица от невероятни приключения се качих на самолета от Москва и се приземих във Варна. На 22 август 2004 година едно лице се регистрира в сайта на Движение „Воини на Тангра” и така положи началото на края на Движението, на което бях дал толкова много. Като са замисля, не си спомням някой 22 август, на който да не се е случвало нещо извънредно.

Днес отново сме 22 август. Денят започна нормално. Как ще завърши, само Небето знае. но ще ми позволите да публикувам кратък откъс от биографичната си книга „Непослушание”, където описвам оня далечен 22 август през 1978 година, от който започна всичко.

22 август 2012 година

ПРЕДАТЕЛСТВО

            Бяхме голяма и сплотена група приятели. Емил Александров, Милчо Шопов, Даниел Данов, Петко Гергов… Веднъж пред една полусъборена къща намерихме купчина стари документи. По тях имаше пощенски марки с образа на Цар Борис III. Мисля, че оттам тръгна цялата работа. Накиснахме ние документите във вода, отлепихме марките, а после с лепило “Кале” една вечер ги разлепихме из улиците и по витрините на видни места. На другия ден цялата милиция стържеше с ножчета за бръснене.

            Месец или два по-късно в групата дойде Януш Иванов Бенчев. Препоръча го Йорданка, приятелка на Владимир Големанов. Януш имал намерение да сложи 10 000 лв. в единия си джоб, 10 000 в другия и да избяга в Италия. Само че за там му трябвал актив, трябвало да покаже, че е правил нещо против комунистическата власт. Така се стигна до идеята за позивите. “Смърт на комунизма”, “Долу терора”, “Да живее Негово Величество Цар Симеон II”, “Свободна България, а не съветска република”, “Помогни си сам, та и САЩ да ти помогне”, стихотворения от Кирил Христов, стихотворението “Стани Царю Баща” от Весела Танева… 32 различни текста. "От тук, от там - помогнахме на Виетнам, с последни сили - и на Чили. А за нас остана партийната повеля да работим в събота и неделя.", “От детето до старика - всички срещу болшевика!” - и такива позиви имаше. Една част печатани с букви и мастило от печатницата, а останалите - ръкопечатни, върху карирани листа от тетрадка. Трябваше да ги разлепим на 22 август 1978 година. Този ден в Ботевград бе дошъл цирк. След свършване на представлението ние трябваше да се смесим с тълпата и да свършим своята работа. Милчо Шопов трябваше да носи лепилото, а аз - позивите. Някакво вътрешно чувство обаче не ми даваше мира, усещах, че нещо не е наред. Поговорих с Йорданка и стигнах до заключението, че Януш не е съвсем чист. Докато говорехме, ми направи впечатление, че една бяла кола мина няколко пъти бавно край нас. Не взех позивите със себе си, бях решил да отложим акцията, докато си изясним нещата. Отидох до цирка, където трябваше да се срещнем с Милчо, Петко, Даниел и Януш. Пред цирка ме чакаше капитан Румян Лалов от ДС. Не носех нищо опасно със себе си и не направих опит да избягам. Бях сигурен, че след час-два ще ме пуснат, както стана след лепенето на марките и след случая с “пистолета”. Този път нещата се оказаха значително по-сериозни. Чак след години щях да опиша бележитата дата.

ЕДИН ПОЗАБРАВЕН КОШМАР

            Cлучи се на 22 август 1978 година. Те ровеха, търсеха, обръщаха всичко наопаки. Изсипаха съдържанието на чекмеджетата от кухненския бюфет в средата на стаята. Разхвърляха завивките на леглото, разпориха дюшека. Не бързаха. Тършуваха настървено, но бавно и методично.

            И след като не остана нито едно кътче непреровено, нито една вещ неопипана, Енчо Гаветски, най-усърдният от агентите сложи ръце на хълбоците си и изрече самодоволно: "Толкова разбутано и у циганите не съм виждал".

            Но какво търсеха офицери от ДС в дома на един 18 годишен ученик? Скрито оръжие? Наркотици или пък улики по някое убийство?

            Не, за подобно нещо те щях да изпратят по-дребни изпълнители. Неумолимите чекисти издирваха моите записки. Продуктите на моята мисъл. Документираните резултати от свободните ми разсъждения. По онова време, в онази страна най-страшното престъпление бе да се мисли.

            Грешите, ако мислите, че става дума за България. И аз по онова време мислех, че живея в България, бях твърде млад, не разбирах, че това не е моята България.

            Минаха доста години. Гаветски се пенсионира като подполковник от националната служба за сигурност, и както подобава на виден борец против фашизма и капитализма, се преобрази във виден капиталист. Аз отново бях безработен.

            Веднъж го срещнах:

            - Чувам, че и при демокрацията не си могъл да се уредиш - рече ми той. - Ами така е, като не си мислил достатъчно навремето...




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. andrei - Здравей Ангеле!
22.08.2012 10:02
Има време гадовете да си платят с лихвите...Една свиня дори с марков костюм да я облечеш,си остава свиня.Подобни неща станаха и с мен,но през 69-70г.Тогава бях на 18-19г.С майка ми преживяхме по това време два обиска.Дълго е за разказване...Поздрав и бъди здрав!
цитирай
2. apostapostoloff - Подполковникът е прав:
22.08.2012 10:57
Пари се печелят само с... МИСЛЕНЕ!
цитирай
3. eltimir - Забравяи, Апостоле!
22.08.2012 18:52
apostapostoloff написа:
Пари се печелят само с... МИСЛЕНЕ!

Апостоле, помниш ли тая снимка?
http://erigkan.ucoz.ru/_ph/31/909070492.jpg
Тогава си мислех, че си честен човек и антикомунист. Откога мина на страната на Държавна сигурност и почна да ги възхваляваш?
цитирай
4. schumpov - Бъди жив и здрав. Горе долу по онова ...
23.08.2012 00:03
Бъди жив и здрав. Горе долу по онова време се отказах да чета книги от български автори. След това прочетох "Хайка за вълци" и пак спрях. Ще чакам да излезе твойта книга, заинтригува ме.
цитирай
5. eltimir - "Непослушание"
23.08.2012 08:23
Книгата ми, както и още други мои книги отдавна са написани. Ама надали ще излязат някога на хартия. Засега съм ги пуснал в Интернет, предимно в тези два сайта:
http://eltimir.ucoz.ru/
http://erigkan.ucoz.ru/
Направих ги на руски сървъри, поради простата причина, че в българските и в демократичните такива ме цензурират.
цитирай
6. eltimir - Откъс
23.08.2012 08:25
НЕПОСЛУШАНИЕ
Историята на един вечно неудобен
ПРЕДИСЛОВИЕ
Едно жизнеописание обикновено не започва с въпроса "защо". Само че при мен нещата стоят доста по-различно. Трябваше да минат 21 години от зловещото събитие, за да науча защо трябваше за изживея такъв живот. И може би за бъдещите поколения отговорът на това "защо" ще се окаже много по-съществен от всичките ми лични преживелици. Но да минем по същество.
През лятото на 1999 г. бях следствен в Специализираната следствена служба на бул. "Г. М. Димитров" с обвинение по чл. 108 от НК в проповядване на фашистка идеология и създаване на организация с цел насилствено изменяне установения от Конституцията строй в Република България. Един ден, по време на разпит следователят Михаил Генов ме запита:
- Всъщност ти знаеш ли защо си бил в затвора?
- Ами доколкото ми е известно - за "генерална превенция", както пишеше в мотивите за присъдата. Или както тогава поиска адвокатът ми Дарин Донков - за сплашване на останалите младежи.
- Нищо подобно. Да са ти правили психиатрично изследване?
- Да, и ме изкараха вменяем.
- Не става дума за това. Помниш ли какъв беше коефициентът ти за интелигентност?
- 110.
- Ето, този коефициент е истинската причина ти да се намериш в затвора. Бил си набелязан за вербуване от ДС.
- Абсурд! Поне с вас няма какво да се лъжем: никога не са ми предлагали вербовка, пък и няма логика. Защо ще ме пращат в затвора да се озлобя срещу тях, когато са можели да ми предложат сътрудничество преди да се натрупа омраза?
- Ами ако не си бил в затвора, откъде щеше да познаваш всичките тези хора?
- Хубаво, но и след излизането ми не ми е предлагано. Не твърдя, че съм герой, че съм отказвал и т. н. На мен наистина не ми е предлагано да мина на тяхна страна.
- Е, впоследствие са преценили, че не си подходящ. Оказал си се прекалено неуправляем и своенравен.
цитирай
7. eltimir - Продължение от откъса
23.08.2012 08:25
Разбирате ли какво се съдържа в този диалог? Тайните служби си набелязват някой нищо неподозиращ младеж за някакви си техни цели, съсипват целия му живот и никога не спират да го преследват, само защото се е оказал неподходящ за нещо, за което самият той даже не се е и досещал. И друго, още по-важно: създаването на "антикомунисти", пряко подчинени на Държавна сигурност е започнало твърде отдавна. Според професора по право Янко Янков - програмата е приведена в действие през 1975 година. Погледнете какво направиха тези “антикомунисти” след ноември 1989 година и ще разберете колко грозна е истината. Само че историята си прави шеги и аз искрено се надявам моята книга да бъде полезна при изграждането на методика за противодействие срещу комунистическото и посткомунистическо зло. На тях, на моите врагове посвещавам своя труд. И нека началото също бъде адресирано към онези, благодарение на които не видях бял ден през целия си живот:
Искрена благодарност
Благодаря ви, господа ченгета. Благодаря ви, господа следователи, съдии и прокурори. Благодаря и на вас, злобни и никому непотребни партийни секретари. Благодаря на цялата ви тъпа, надменна и подла сган. Благодаря ви за това, че ме направихте непримирим противник на човеконенавистния марксизъм. Благодаря ви, че никога не ме оставихте на мира и така поддържахте жив огъня на омразата у мен. Благодаря ви, че никога не проявихте човечност, и с това не ми позволихте да се огъна.
цитирай
8. eltimir - Продължение
23.08.2012 08:26
Показахте ми какво значи ненавист. И аз се научих да ви ненавиждам. Показахте ми, че покорният винаги ще бъде роб. И аз, който не исках да бъда роб, станах непокорен. Исках да уча. Не ми позволихте. Затворихте вратите на вашите университети пред мен. Така завърших великия Университет по антикомунизъм. Поисках да заживея честно и достойно. Отговорихте ми, че при комунизма като бели хора могат да живеят само комунистите. Така станах смъртен враг на властта, белязана със знака на Звяра.
Дойде времето, наречено "ново". Вие обявихте, че се променяте, че скъсвате с терористичното си и престъпно минало. Но нито се заехте да премахнете последствията от това минало, нито скъсахте с терора и престъпленията. Така ме научихте, че на комунист, дори и прекръстен, не може да се вярва. Да дело ми дадохте да разбера, че комунизъм и почтеност са две несъвместими понятия.
Благодаря ви, господа червени изроди! Без вас никога нямаше да бъда това, което съм днес. - 1991 г.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2533246
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2478
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031