Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2012 22:50 - От какво се страхува Врагът?
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 1458 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 19.12.2012 22:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
http://erigkan.ucoz.ru/ Пиша го не за да се оплаквам. Не търся нито съжаление, нито пък искам помощ. напротив, гордея се, че успях да издържа. Гордея се, че въпреки всичко накарах враговете ми да се страхуват от мен. Написах го, за да дам пример как всеки, дори най-слабият може да накара Врагът да се страхува. Написах го, за да разберете, че няма по-голяма сила от силния човешки дух.
Враговете ми се страхуват от мен. Не е самовнушение, нито пък е проява на мания за величие. Не ми се иска да е така, но е факт. Иначе не мога да си обясня неистовата стръв, злобата, омразата, ненавистта, с която ме преследват вече 35 години.
  image Ето как изглеждам. Страшен като Демона на Смъртта. Плаша с външния си вид, Як като бик и готов да смачка всеки по пътя си, да го прегази. Някой като ме види, после се стряска на сън. Ако очите ви казват друго, не вярвайте на очите си. Вярвайте на пропагандата. Пропагандата никога не лъже.

Още като дете ме вкараха в затвора заради позиви, които ние така и не успяхме да разлепим. По-късно се опитаха да ме съдят пак заради позиви, чието съдържание в никакъв случай не нарушаваше никакъв закон. Разкарваха ме по съдебни дела чак до Варна единствено заради написаната в Интернет дума „глупак”.

Враговете ми се страхуват от мен и се домогват до физическото ми унищожение. Но ако човек не се преклони пред злото, той получава помощ, съответстваща на опасността. Поне досега враговете ми не успяха да ме унищожат.

Е, поскарвал съм се с тоя, с оня, имал съм дребни свади, но никой не може да каже, че съм му причинил някаква злина. Няма за какво някой да ми отмъщава за нещо. Обаче не години, а десетилетия те са по петите ми, пречат ми да започна работа, или ако започна, намират начин да ме махнат. Стремят се да ме докарат не на прага, а под прага на физическото оцеляване. Впрягат немалки сили, влагат немалки ресурси само и само да не вдигна глава от грижи и проблеми. Навсякъде поставят пречки по пътя ми, всячески се стремят да ограничават социалните ми контакти. От злоба и омраза ли го правят?

Не, от страх. Враговете ми се страхуват от мен.


През 1992 година изгориха къщата ми на село, в която живеехме със съпругата ми и четири годишната ми тогава дъщеря. През 2006 година подпалиха апартамента ми посред нощ, докато спяхме. На няколко пъти се опитваха да ме убият. Всеки път ме спасяваше някаква случайност, но не това е най-важното. Защо го направиха?

Защото враговете ми се страхуват от мен.

Години наред организират срещу мен клеветнически кампании. Пращаха агенти от най-висок ранг. Впрягаха цели групи, назначаваха дежурства, за да следят какво пиша в Интернет. Дебнеха всяка моя дума.

Враговете ми се страхуват от мен.

Живея в крайна мизерия. Реално съм лишен от доходи. Ходил съм до съседи или приятели в квартала за няколко филии хляб. Почти непрекъснато имам да плащам някаква вересия из магазините. Всеки път плащането на вода, ток или някоя друга сметка виси на косъм. Интернета ми го плащат приятели. Не съм тръгнал да крада, да мамя или да преживявам с помощта на незаконни методи, за което заплащам с немотията си.

Враговете ми обаче не престават да се страхуват от мен.

Станал съм енциклопедия на болести. Случвало ми се е да не мога да отида до магазина да си взема нещо за ядене, защото съм чувствал, че нямам физически сили да стигна до там. Почти непрекъснато ми се вие свят. Когато в неделя изгоряха крушките, аз не можах да завия дори тази в кухнята, която е много ниско. Миналата седмица бях много болен. Майка ми се разтревожила и дойде да ме види. Донесе ми мляко. Едва успях да вдигна с две ръце чашата и да отпия. Донесе ми храна, а аз не можех да ям.

Но враговете ми се страхуват от мен.


Бизнес нямам, за да искат да ми го вземат. Пост не заемам, за да искат да ме свалят от него. Не съм конкуренция за никого в никакво отношение. Политически амбиции нямам. В партии и организации не членувам, нито пък имам намерение да създавам свои такива. В избори не участвам. Нито гласувам, нито се кандидатирам. С мутри или с каквито и да било криминално проявени елементи не поддържам и не искам да поддържам никакви връзки. За никого не представлявам заплаха в никакво отношение.

Но враговете ми се страхуват от мен.

Забраниха със специална заповед участието ми в каквито и да било медии. Забраниха да бъда публикуван в каквито и да било издания. Независимо от тематиката на предлаганите от мен текстове. Пречат на всяка моя изява, от какъвто и да било характер. Забраниха да се говори или пише за мен, освен в негативен подтекст.

Враговете ми се страхуват от мен.

Почти не излизам от къщи. Телефон нямам. Нито стационарен, нито мобилен. Ако не броим беглите ми познанства из квартала, единствената ми изява е чрез Интернет. Но дори и там, аз не се стремя да създавам групи, да организирам нещо. Просто изразявам личното си мнение. Опитвам се да оставя на света знанията, с които разполагам. Да оставя и някакъв спомен за себе си.

Въпреки това, враговете ми се страхуват от мен.

Понякога две или три нощи подред не мога да заспя. Понякога лежа буден в леглото си по 18-20 часа на денонощие. Понякога нямам сили дори да включа компютъра и да погледна поне пощите си.

Но враговете ми се страхуват от мен.


Защо се страхуват враговете ми? Защото мен не ме е страх от тях.



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2996459
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2482
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031