Представят се пред нас за всемогъщи, а всъщност са обзети от страх. Човекът е на крачка да провали тяхната подготвяна в продължение на хилядолетия Мисия. И прекрасно го знаят. Остава хората също да научат.

***

Те преиграват и в преиграването си допускат грешки. Ще се постараем грешките им да се окажат фатални за тях. Не друго, а превръщането на темата за песоглавците в тема табу ме насочи към нея. Защо един безобиден въпрос, взет от митологията и уж нямаш нищо общо с реалността и с днешния ден среща такава яростна, дори на моменти истерична съпротива? Дали истерията и яростта не са породени от факта, че песоглавците нито са митология, нито са минало? Но нека отново да се разберем. Нямам претенциите всичко написано от мен да е самата истина и освен нея други истини да няма. Не съм истина от последна инстанция и моята дума не е последна. Право на последна дума имат съдията и осъденият. Не искам да съм нито едното, нито другото.

Какво всъщност правя или поне се опитвам да правя? Посочвам не само един проблем. Посочвам корените му, реалните му корени. Но няма да спра дотук, а ще посоча и метод за неговото разрешение.

Песоглавците и техните съзнателни и несъзнателни глашатаи постоянно ни заливат с внушения за идващия Край на света през декември тази година. Дори ни сочат конкретна дата – 21 декември. Използван бива механизъм, по силата на който ако достатъчно на брой хора повярват, че нещо ще се случи, то тяхната мисъл ще доведе до там, че то наистина да се случи. Сега може би ще стане ясно защо „медиите”, тези високоговорители на властта, на всяка власт ни заливат с най-черни новини. Защо ни хвърлят в лицето апокалиптични картини и ни внушават чувство за безнадеждност и безпомощност. Целта е да ни направят още по-податливи на внушенията за Края. А Краят може и да не настъпи. Ние можем да го избегнем, стига да поискаме.

Вярвам, че не е нужно да ви казвам какъв е контрамеханизмът. Но все пак нека го напиша черно на бяло. Ако от своя страна достатъчно на брой хора повярват, че това няма да се случи, мисълта на тези хора ще отмени планирания Кошмар. Песоглавците се боят, че някой може да вдъхне вяха на хората, да ги изведе от състоянието на безнадеждност. Да им покаже пътя към спасение. Щом се боят, значи такъв път има и той е твърде възможен. От това дали хората ще го видят и дали ще тръгнат по него зависи изхода от Битката. Какъв ще бъде финалът, решавате вие. Аз бях  длъжен да ви го кажа.

Някъде те властват. Някъде са завладели умовете и сърцата на хората и определят начина им на живот. Някъде, но не навсякъде. В това последното е скрита тайната на техния провал.

***

Да се върнем към въпроса защо песоглавците и верните им слуги толкова се страхуват от България и от Българското? Ще го кажа направо, без заобикалки. Заради старото предсказание, че от България ще тръгне една Идея и тази Идея ще властва над света през цялата следваща Епоха. И поради факта, че Идеята не е скрита, не е тайно знание, а е пред очите на всички. Кратко пояснение.

Те също са раздирани от противоречия помежду си, но са обединени срещу всички нас. От противоречия са раздирани както слугите на Злото, така и самите песоглавци. Нима и ние не можем да преодолеем своите противоречия и да се обединим срещу тях? Най-малкото в името на своето собствено спасение.

Какво общо има тук България – ще попитате. Има. В центъра на днешната българска столица се намира сграда, събрала днес всякаква измет, всякакви духовни и морални джуджета. Но върху същата сграда стои великият надпис „Въ единението е силата!” За по-голяма яснота ще дам пример.

От години насам си мисля, че е крайно време да се преодолеят политическите и всякакви различия сред българския народ и да пристъпим към народностно единение. Когато сме разделени, когато враждуваме едни с други, когато сме настръхнали едни срещу други, тогава врагът ще пристъпи тихо и ще унищожи всички ни. Изходът е народностно единение. Един народ срещу шепата продажни представители на „елита”. Същото с цялата човешка Раса. Едно Човечество срещу нечовешкия враг и неговите слуги, предатели на човешкия род. Успеем ли да го направим, ние вече сме победили. Него ли направим, обречени сме да умрем. И пощада за никого няма да има.