http://eltimir.ovo.bg/

Ускорител II

         Винаги всичко знаещите и никога нищо неразбиращи хора ме винят, че пиша неразбираемо. Упрекват ме, че стилът ми е тежък, че е достъпен само за малцина. Твърдят, че умишлено намалявам броя на читателите си.

         Пиша за тези, които разбират. Останалите не ме интересуват. По-скоро, отколкото предполагат, тях няма да ги има. И те няма да имат значение за никого. Нима трябва да изоставя значимото, за да се посветя на незначителното? Но как да им кажа, ще чуят ли те моите съображения, ще поискат ли да повярват в тях?

         Беше древно същество, много древно. Нямам представа къде се е намирало през последните няколко милиона или десетки милиона години, но във всеки случай това място не е била Земята. Допуснах го до съзнанието си. Позволих му да види своята родна планета през моя поглед. Видяното го ужаси. На небето висеше огромно непознато тяло, което сякаш се готвеше да падне, да рухне върху главите ни и да ни погребе. На безоблачното нощно небе грееше Луната.

         Аз разбрах онова Нещо, но повечето "рожби на модерната цивилизация" едва ли ще разберат мен. Реалността не е единствена и непоклатима. Тя твърде често се променя, само че краткоживеещите хора не го съзнават. А трябва! Трябва, ако искат да ги има в бъдещето което се подготвя, и което скоро ще настъпи. Поне част от хората трябва да се научат да живеят по нов начин, за да го има човечеството и след провала на сегашния агонизиращ свят.

         Ето описание на още една картина: "Астероид в нощното небе. Катастрофа на чуждопланетен кораб. Най-вероятно е останки да не бъдат намерени, тъй като корабът е от органична материя, самият той е едно живо, дори разумно същество, макар и създадено по изкуствен път. Води заливат житата. Вълни рушат островръхи, със северна архитектура сгради. Китай ликува заради удара, сполетял европейската цивилизация." Кога ще се случи - не е показано. Но щом е показано, значи съществуват възможности да се справим с бедствието. Такива са законите на нехронологичната история. Ясновидството е само една от многото глави в тази Книга. Как да разкажа останалото с две думи, как да го обясня на невежите? Позволете ми още едно напътствие, в изреченото и в неизреченото ще намерите търсените от вас методи за действие:

Триумф на Вярата

         Ние, непокорните воини от народа на Тангра се обръщаме към своите братя - народите на света. Ние, несъгласните с времето на Сивата смърт отправяме своя Апел и своето Предизвикателство. Ние говорим на всички!

         Няма ги ярките личности, озарили със своето присъствие отминалите епохи, векове и години. Няма ги истинските народни водачи, привличащи като магнит населението на държави, империи и континенти. Властва сиво безличие, на почит е посредствеността. Скромни хорица със скромни умствени възможности, със скромни морални задръжки биват издигани и избирани за държавни глави. Безчувствени, безсъвестни изпълнители замениха Царете по кръв и Вождовете по дух. Животът стана равен, скучен, еднакъв и все по-гладен. Животът, пълнокръвният живот умря. Човекът се превърна в бледа сянка на самия себе си.

Нима Бог се отказа от Своето творение?

         Не! Сивото всекидневие е измама, неподвижността е повърхностна, в дълбините се извършва невиждано движение. Духът на Твореца продължава да е сред нас. Бог продължава да ни подкрепя. А защо навсякъде цари безнадеждност? Защо ги няма мечтите, защо не виждаме бъдеще пред себе си?

         Виждаме, ако искаме да видим. Вярваме, ако искаме да вярваме. Можем да не бъдем мъртви, можем да живеем, ако поискаме да живеем. Има кой да ни поведе към победа, ако поискаме да бъдем победители. Да, мъртви сме, но ще оживеем, ако осъзнаем, че времето не е сиво, а кърваво. Ако се избавим от илюзията за някакъв измислен, въображаем мир и съзрем ужасната война, бушуваща около нас.

         Има ги водачите, богоизбраните, богоозарените Водачи, има ги нашите истински Предводители, но техните армии са разпилени и недоорганизирани. Александър Баркашов в Русия, Мирон Козма в Румъния, Абдулах Юджелан в Турция, Педро Варела в Испания, Воините на Тангра в България... Сраженията са в разгара си, навсякъде терор, навсякъде преследвания, навсякъде подтискане на човешката индивидуалност. Злото е тръгнало на безпощадна разправа със Свободата, а неразбиращите си бърборят за скука и за сивота.

         Светът е в пламъци. Никога досега в човешката история битката между Светлината и Мрака не е била така свирепа. Никога досега Небесното покровителство над обитаемия свят не е било поставяно на такова страшно изпитание. Никога досега човечеството не е давало толкова много и толкова скъпи жертви наведнъж. Още ли ви се привижда спокойствие?

         Втълпяват ни усещане за неподвижност, за непроменимост, за обреченост. От нас зависи дали ще се поддадем на внушенията. От нашата прозорливост, от нашето желание за живот, от готовността ни да възродим старите забравени добродетели, от способността ни на героизъм и саможертва. Единствено от нас зависи дали ще отново отвоюваме света, който загубихме или ще се оставим да бъдем пометени от Сивата смърт.

         Елате, рожби на Брахма, Один и Перун! Елате, Ездачи на японския Божествен вятър Камикадзе, елате, муджахидини на Аллах и вие, последователи на Ахурамазда! Елате потомци на Уакан Танака, спомнете си, че някога бяхме хора от една кръв, степни поданици на Тенгри! Повярвайте ни, родени от Илтамар, поклонници на Озирис, белязани от могъществото на Тор, съхранили верността си към Буда! Съберете се, народи от планетата Земя, съберете се всички, преди да връхлети Бурята! Съберете се и вижте многоцветната Дъга, която ние, воините на Тангра разстиламе над вас. Минете по Дъгата като по мост и елате в нашия Стан. Заедно, ние ще разрушим зейналата Сива Бездна!

         И тогава, след победата, след великата Победа при нас отново ще дойде Създателят и Той ще ни дари Своята власт.

         Обяснявам достатъчно, за да не се получи объркване при прилагане на новите схеми. Обяснявам на Нощните стражи. Те ще извършат нужното, когато настъпи нашето Утро. Защо да насочвам инструкциите си към всички представители на рода Homo Sapiens? Те и без това няма да ги приложат. Няма да успеят, дори и да поискат. Към добро ли ще ги подтикна, ако им възвестя, че са негодни? Пиша за бъдещето. Пиша за тези, които ще прекрачат в него, за които то е достъпно. За тях и текстовете ми са достъпни. Само безумци ми втълпяват, че трябва да уча безкраките да тичат и безкрилите да летят. Нима безоките ще видят моята Емблема? А тя е Светлина! Нима безухите ще чуят моя глас?

         Не аз определям броя на своите читатели. Те самите се самоопределят. Като отварят очи и обръщат глави в посока на възвестителното слово. Като се превръщат в деца на Тангра.

         Толкова отдавна ви беше подсказано, защо не се подготвихте досега?      "Религията на Слънцето и Огъня през XXI век ще познае победно шествие. Опора за себе си ще намери в северната страна на Хипербореите, където тя ще се яви в съвсем ново качество. Мястото на нейния главен храм ще бъде зеленият остров Ерин. Ще настъпи време, когато тази религия ще оцелее само на островите."

Раньо Неро /Черният Паяк/, ок. XIV век

         Същият ясновидец предупреди още: "Всяка религия ще създава свой тип човек." Щом 600 години не ви бяха достатъчни да се отърсите от своето лекомислие, значи никога няма да се отърсите. Защо да си губя времето с вас? Аз говоря на моите себеподобни!

         Горното бе за всички. И за разбиращи, и за неразбиращи. Дължа специално пояснение, отправено към различаващите. Към воините на Отключеното Небе, към господарите на утрешния Ден.

         Сложно? Нищо не е сложно!  Нищо, до което сме се докосвали. Нищо на тази Земя не е по-сложно от човека. Човекът има още възможности за усъвършенстване и развитие. Именно той ще се превърне в следчовек, в дете на Огъня. Именно той ще сътвори новата могъща раса на Бъдното.

Време е, което не достига!

 Място е, което липсва!

Недоизградените хора са, които пречат!

         На дълго плаване се тръгва с добре построен кораб. Ние потегляме недоподготвени, недоекипирани. Корабът ни още не е готов, налага се да тръгнем с лодката, която ни е под ръка. Но ще тръгнем! Зад нас е вулкан, лавата ни преследва по петите, непоносимата жар приближава. Огънят ни гони и ни подканя да бързаме...

         За Нас говорят, че Ние изкачваме Планината. Не! Ние връщаме нашата Планина. Но излишно е да говорите на тълпата, на сганта. Тя не разполага с думи, годни да изразят нашите понятия. Чуйте само как описва една полупосветена своя собствен свят, след като й показахме как изглежда той през нашите очи: "То беше тук. Беше пространство или може би период от време, някаква празнота. Беше присъствие на отсъствие - същност без качества, чието количество не можеше да се определи, в което падаха всички неща и от което нищо не излизаше. Беше ужасно и едновременно с това не беше нищо. Беше погрешният път." Ние толкова се отдалечихме един от друг, че вече и посредниците не помагат...

        А ето и легенда за поука:

         Живял някога един Огнен човек. Откъдето минел, навсякъде Огън оставял. Дълго живял и много земи пребродил. Всичкия си Огън раздал. Накрая от човека останал само един черен силует. Но някъде дълбоко, свряна в неизстиналото му сърце тлеела неоткъсваща се Искра. Падналият черен силует се надигнал, взел Искрата, очистил я от полепналата пепел и разпалил Огън. Човекът отново станал Огнен.

         Скоро ще се каже кой е човекът. Един от вас ще го разбере и ще го изрече на глас. Но никой не бива да бърка огласяването с обясняване. Обясненията украсяват истината. Добавят неистинни елементи към нея. Преобразяват я, изкривяват посоката на нейния знак, превръщат я в полуистина, в неистина. Опростяването пък отнема от истинността. Реже, осакатява. Истината се преобразява в своя сянка, в бледо свое подобие. Така е с Истината. Дали вземаш или даваш, вредата е еднаква. Всяка промяна прави от истината лъжа. Убива я, изопачава нейната единствена същност. "Но нали възвестяването е прибавяне?" - чувам.

         Не е. То е оповестяване на непознати досега части от цялото. Възвестяването е фрагмент от опознаването, от постепенното постигане на Истинността. "Опознай себе си!" е велик завет на Древността. Той ни учи да бъдем самите ние, да пазим жив Огъня на своите Искри. Защото огънят се преодолява с помощта на Огън. Смъртта със смърт се поправя. Животът с Живот се поддържа. Ако изменим на себе си, ако станем други, тогава няма да сме ние. Искрата ще ни е напуснала и Огънят ще е угаснал.

         Не мислете дали ще ви разберат. Стига ви вие самите себе си да разбирате. Не подражавайте никому.

Бъдете различни,

и нека Силата, скрита във вашата

Различност ви води!