Някога ходехме всяка година на море. Тя беше по-нетърпелива от мен. Отиваше към водата, а аз гледах нейните стъпки по пясъка. Вече пръстчетата от тези стъпки ги няма. Не, не е мъртва, но пръстчетата ги няма. Тези пръстчета, които съм галил толкова пъти.
Ериг Кан, вземи ме обратно, тоя свят не е за мен! Не мога да понеса повече мъка.

Ще си нужен на България.

Случилото се с жена ми беше твърде жесток удар. Пих малко вино, събудих се и чета: "Скажи нам, Вожак". А аз не мога нищо да им кажа. Имах Мисия, не я осъществих. Имах Мечта, не я видях. Не ми стигнаха силите. Оказа се, че дори силите на един Тертер имат предел. Моля за за прошка всички, които съм подвел. Моля за прошка най-вече нашите Волсжки братя, на които обещах да възродим старата Българска Империя. Те толкова вярваха в в мен, а аз съм безсилен...

Веднъж Господ решил да изпита един от ангелите си като го пратил на Земята и му възложил за срок от 100 години да успее да намери достатъчно достоен човек когото да доведе на небето, така че Господ да го направи ангел. След 100 години ангелът се завърнал и с наведена глава казал: -Прости ми Господи въпреки че много търсих достоен човек така и не можах да открия и доведа както ти ми възложи и се провалих. -Защо? попитал Господ. -Ами хората са твърде много привързани към материалната страна на съществуването и това ги е направило много големи себелюбци. Но разреши ми Господи да отида и опитам отново.
-Не, казал Господ вдигни глава и се чувствай достоен, понеже ти издържа изпитанието на което те бях подложил. -Твоята мисия всъщност не беше да довеждаш никого, но да се завърнеш обратно. -Понеже аз и други ангели пращах и те като не можаха да изпълнят мисията си решиха да не се завръщат обратно и така останаха да живеят като хора на Земята, докато ме забравиха напълно.

Неведоми са пътищата Господни!

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=180&WorkID=10257&Level=2